Народът не избра протестъра Никола Вапцаров за депутат

Протежето на Мая Манолова и известен сред медиите като професионален протестър Никола Вапцаров, не успя да стане депутат от „Изправи се! Мутри вън!.

Гражданите на София, където той беше кандидат за народен представител, не му се довериха и той не получи тяхната подкрепа. Въпреки неговите постоянно протестърски акции и целта да се легитимира през медиите в общественото пространство, не му доведоха дивиденти.

Защото „протестърският“ имидж изчиства много бързо нереализираните политически амбиции. А при Никола Николов Вапцаров те следват целия му обществен живот, заключен между определенията: "наследник на поета", „обикновен гражданин“, „протестър“, че дори и „човек от народа“!?. 

Никъде на политическия терен наследникът на прочутия поет не успя. Навсякъде "протестърът" се превръщаше в поредната политическа марионетка, която трябва да създава интрига в определен момент, да търси медийно внимание чрез скандали и под маската на гражданска активност да защитава корпоративни интереси.  

Дивиденти от смъртта на поета 

Младият Вапцаров е наследник на онази част от рода Вапцарови, която успява да извлече най-много дивиденти от смъртта на поета Никола Вапцаров.

Привилегиите включват постове в страната и зад граница по време на тоталитарната власт, безвъзмездно получаване на жилища като част от партийния комунистически елит, възможности за обучения в чужбина, които обикновените граждани никога не получават.

Стъпило върху паметтта на поета семейството му се превръща в част от червената буржоазия по времето на комунистическия режим.

Братът на разстреляния поет-революционер - Борис Вапцаров, който се пада дядо на днешния политик Никола Вапцаров, получава безвъзмездно огромно жилище от  комунистическата партият, над 300 кв.м. в кв. Лозенец, с локално – обслужващо сградата платно.

Днес неговите наследници са го разделили на отделни апартаменти. 

Синът му пък никога не е криел дейността си за българските служби и се е гордеел с постигнатото в своята работа в служба на комунистическия режим. Благодарение на връзките си, след промените започва бизнес с внос на бронирани коли в България.

В периода 1990-1991 г. създава множество фирми, включително и в автомобилния бранш. Можем да предполагаме само какви са били неговите клиенти, нуждаещи се от подобни бронирани коли в страната.

Небезизвестни са и опитите му да търгува с държавни институции, които почти във всички случаи са скандални и неведнъж уронват престижа на страната ни. 

Наследството на поета 

Отблъскващо за българската памет е, че наследниците на поета водят дългогодишни дела с държавата да им бъде върната къщата-музей в Банско.

Имат и претенции за пропуснати ползи от това, че къщата е функционирала като музей, които, според техни изчисления, са на стойност повече от 1 милион лева.

Как точно са ги изчислили, при положение, че тази къща може да бъде само музей не се знае - може би ако музеят е функционирал като кръчма? 

Историята започва през 1952 г., когато държавата откупува от семейството на Вапцаров родната му къща за 19 648 лв. - висока сума за стандарта на живот по това време.

Превръща я в музей. Майката на поета остава да живее в нея и посреща и разказва за сина си Никола Вапцаров на всички гости на музея. 
 
След приемането на Закона за реституцията съпругата брата на поета - Борис Вапцаров и децата им - Мая и Никола (бащата на днешния Никола Вапцаров), завеждат дело за родната къща на поета.

Искат държавата да им „върне“ къщата, предлагайки да „облекчат държавната хазна“, като направят музея частен. Това възмущава кметството и гражданите на Банско, защото това са единствените наследници от рода Вапцарови, които имат претенции да бъдат обезщетявани за нещо. 

В онези години съпругата на поета Бойка Вапцарова, заявява: 

„Не съм получила и не съм желала нито лев през 1952 г., и не желая да получа нищо при реституцията от 1992 г.“. Чрез медиите тя отправя послание и към съда, като моли да отсъди така, че къщата на Вапцарови да остане завинаги музей „заради светлата памет на големия български поет, признат и тачен с любов в България и по света“. 

Това обаче не спира племенниците на поета да водят дела за своите претенции. През 1998 г. Върховният административен съд им отсъжда 5,5 дванадесети от имота. Кметът на града по това време отказва да ги въведе във владение ... 

И се започват едни безкрайни дела. Внукът и фамилията на Вапцаров не спират да съдят общината за права върху музея на революционера-поет, въпреки огромните обезщетения, които са получили по-късно през годините. На всичкото отгоре те са вечните длъжници на общината, които смятат, че за тях е позволено да не плащат данъци. 

Срамната история в Банско 

Срамна за историята на Банско е онази случка отпреди няколко години, когато Никола Борисов Вапцаров, следван от жена си Светла и двамата им сина Борис и Никола (днешният кандидат-депутат), влязоха в музея, седнаха на двора и извадиха да играят шах.

Малко след 18 часа директорката на музея Светла Барякова ги покани да напуснат, защото работното време свършва. В един глас Вапцарови заявяват, че къщата е тяхна и ще стоят в нея, колкото си искат. 

Светла Барякова разказва какво се е случило по-късно: "Предложиха ми да сключим договор за наем за 1 лев и да започнем заедно да събираме таксите от билетите".

При тази провокация Барякова отива при дежурния в общината.

Той звъни в полицейското управление, пристигат двама полицаи и криминалист и след разговори до 20,00 часа всички Вапцарови са конвоирани до полицейския участък, а двамата синове са закопчани с белезници. Писмени свидетелства дават и музейните работници. Малко след полунощ Вапцарови са освободени. 

"Обществото в града е изключително негативно настроено към всичките циркове, които тези наследници на Вапцаров разиграват", разказва по-късно директорката на къщата-музей пред в. „Банкеръ". 
 
Хотел ШАТО "ВАПЦАРОВ" 

Междувременно община Банско преотстъпва право на строеж върху парцел на Мая и Никола Вапцарови, върху който те построяват хотел „Шато Вапцаров“.

Възмездени с пари и имоти, но все още недоволни, те не спират дотук. Безкрайната им алчност не остава незабелязана от хората на Банско и те правят подписка: „Да спасим Вапцаров от Вапцарови“.

Поведението им предизвиква тежката оценка на банскалии: „тези хора цял живот са използвали фамилията си за собствена облага". По едно време дори се ражда предложението: "Да се създаде група „Да изгоним „наследниците“ на къщата на Вапцаров от Банско“. 

Четиризвездният хотел изглежда толкова отчайващо не само като визуален силует и архитектура, но от всеки негов ъгъл се излъчва зов за помощ.

Разрухата и зле поддържаната фасада, некачествените материали, както и мръсотията, говорят за естетиката на неговите собственици. Доскоро към Шато "Вапцаров" имаше и магазин от франчайз СБА, който натрупал толкова дългове и неплатени данъци, че от него днес не е останала и следа. 
 
НИКОЛА ВАПЦАРОВ В ПОЛИТИКАТА 
 
Никола Вапцаров младши се пробва в политиката, но опитите му са все неуспешни, а пътищата - безпринципни. Получава образованието си в страната и чужбина.

С огромни усилия и със знаковото име напред родствениците успяват да вкарат Никола като съветник на външния министър Вигенин.

Партийните ядки в Банко помнят дългогодишните кланови войни, в които Вапцарови са движеща сила, например с клана Пирински, или с други родове в града. Те се отразяват и на кариерата на младия Никола.

След като не получава никакъв шанс за политическо развитие в БСП, амбициите на родителите са попарени и от пълното нежелание на партията синът им да бъде кандидат за европарламента преди години.

Тогава семейството решава Никола Вапцаров да се яви като независим кандидат в местни избори и то не къде да е, а в Банско. Култова остава снимката му - когато той изнася реч пред празната зала по време на предизборната си кампания в Банско, която се превръща във фиаско.

Това показва в какъв нереален свят съществуват тези хора, тъй като Вапцарови са една от най-ненавижданите фамилии в Банско заради всичките скандали и съдебни дела, вихрили се в последните години. Младежът получава рекордните за Гинес около 20 гласа, може би от служителите на хотела Шато "Вапцарови". 
 
Между интригите 
 
След като видя, че няма подкрепа в региона, Никола Вапцаров се премести в София, където заигра между различни политически централи.

Не се поколеба да стане член на УС на партията на отцепилия се от БСП Георги Кадиев. Пробивът да се намърда в политиката става в кв. "Младост", където в предсрочни избори е свален кметът на ГЕРБ и на негово място идва известната, но вече бивша кметица и подсъдима Десислава Иванчева.

Към нейното управление са прикрепени двама души от ръководството на партия "Нормална държава", единият от които е Никола Николов Вапцаров, назначен като зам. кмет на община "Младост". По-късно Кадиев се отрече от Иванчева и обяви подкрепата си за нея като грешка. 

Младият Никола Николов Вапцаров близо 6 месеца не се явява на работното си място, след което подава оставка. Малко след това се появява с мегафон в ръка на протестен инициативен комитет в кв. Лозенец срещу строежа на известната вече сграда "Златен век".

В момента, вследствие на безотговорни и преднамерени изявления по национални медии, срещу него е заведено дело за уронване на престиж. 
 
Внук на член на ЦК на БКП 

Внукът на члена на ЦК на БКП и син на дипломат на комунистическия режим, част от ДС, днес е яростен защитник на гражданите, заставайки в челните редици на различни протести, и беше кандидат за депутат за 23 и 24-ти МИР-София от "Изправи се! Мутри вън!".

В това, разбира се няма нищо лошо, но когато навсякъде в медиите нарича себе си "обикновен човек" и "защитник на гражданите и техните права", заставащ срещу олигархията, е добре ние, обикновените, да знаем кой точно стои зад мегафона, желаещ да ни поведе в една или друга кауза и борба.

Защото зад обществените инициативи, зад които уж застава издънката на Вапцарови, "прозират чисто политически цели", разказват възмутени негови близки. 

Как и защо Мая Манолова направи тандем именно с този човек, е нейн проблем. Как и защо тя реши, че точно младият Вапцаров ще я доближи до успеха, остава загадка.

Внукът на Вапцарови обаче не я доведе до кметското място в София. Той не привлече нито ляв, нито десен електорат.

Инициативите му традиционно претърпяват фиаско, а където и да се появи, името му винаги се свързва със скандали - за имоти, за пари, за наследство, за политическо брокерство... И всичко това под сянката на великия поет.