Назад във времето изборите в България: Когато в парламента бе „со шашми и малко кютек” (СНИМКИ)
"Сега е време да нахраним партията." Така култово бил казал лидерът на Либералната партия Васил Радославов, когато за първи път станал министър-председател на България, най-младият след абдикацията на княз Александър I Батенберг през 1886 година. Това вероятно е първото документирано включване на вота в хранителната верига на българските партии, а тъй като става въпрос за храна, в следващите десетилетия избирателите ще станат свидетели на настървени избори „со шашми и малко кютек”, както би казал друг класик на политическото слово - Андрей Ляпчев.
За праобраз на българския парламент с елементи на демократичност може да бъде прието т.нар. Оборищенско събрание през 1876 година в навечерието на Априлското въстание. Броят на "депутатите" (делегати) варира в различните източници, но ако приемем за достоверен списъка на Захарий Стоянов, били 56-има от 50 селища. Те били избрани или делегирани по места. На Оборище присъствали между 300 и 400 души, но "депутати" били само тези с пълномощия.
Първи същински парламент на вече освободена България станало Учредителното събрание във Велико Търново, свикано на 10 февруари 1879 г. Ролята на избирателен кодекс играл Берлинският договор. По неговия чл. 4 били свикани 229 депутати - 100 с пряк избор при квота по 1 на 10 хиляди души жители, а останалите - по право, назначени по длъжност и представители на дружества и организации, назначени от княз Александър Дондуков-Корсаков. Половината били турци, половината - видни български общественици. С назначаването на турците Дондуков изпълнил искането на Турция в събранието да участват и представители на турското население.
Вотът за избираемите мандати се провежда през декември 1878 година по модела на избора на членовете на местните административни съвети и съдилищата. Вместо бюлетини избирателите използват бобени и царевични зърна, тъй като грамотните гласоподаватели не били толкова много. Бобът е бил глас "за", царевицата - "против".
Избирателни права имали само владеещите лично или чрез родители някакъв недвижим имот или упражняващите някакъв занаят. Списъкът с избраните е готов през януари, но заради грешки, докато бъде свикано Учредителното събрание, някои от депутатите били сменени.
Част от първите избраници нито надушват някакъв келепир от депутатството, нито прилагат особени старания при изпълнение на задълженията си. Така например на шуменския депутат д-р Андрей Парушев освен че никой не му чува думата по време на събранието, ами и си поискал 15-дневен отпуск с обяснението, че "детето му е болно до отчаяно положение". Прошението му трябвало да бъде подложено на гласуване, а точно тогава имало врящи прения и било отхвърлено.
По-любопитно е обаче за какво били горещите прения. 103-ма други депутати били пуснали прошение от 13 март, с което искали Народното събрание да гласува... великденска ваканция от 24 март до 10 април. Великден бил само претекст, на народните представители им било мъчно за "бизнеса" и стопанствата, които оставили в провинцията. Наложило се думата да вземе Негово преосвещенство Милетий Софийски. "Целият руски народ се подигна и остави мило и драго, за да дойде тук да се бие по балканите в студове и снегове. А ние сега, когато трябва вече с готов материал да си построим родното здание, искаме да си идем за празниците, защото нивята не били посеяни, крушите не били продадени и дюкяните ни не вървели. Нека, господа, останем тука, за да се свърши Уставът. Сиротията очаква от нас наредба. Разходките да оставим настрана", заключава духовникът.
Изборите за Първо велико народно събрание били двустепенни и били проведени на 1 и 8 април и на практика в този вот в 2/3 било преизбрано Учредителното събрание, а Първото велико имало една главна цел - да избере, както и станало с единодушие, първия български княз. Парламентът е разпуснат на 24 ноември 1879 г. и трябва да се проведат нови избори. Князът ги насрочва за 13 или 20 януари 1880 г. На първата дата вотът се проваля, защото пред урните не се явили достатъчен брой избиратели. Ниската избирателна активност била според в. "Български глас" заради
"царящото равнодушие сред българския избирател"
На 20 януари обаче активността е близка до днешните представи. В Шумен например при 4263-ма избиратели излизат да гласуват 1955-има. Там се кандидатира и действащият министър-председател Васил Друмев (митрополит Климент Браницки), който в своя си избирателен окръг получава... 7 гласа. На изборите бие Либералната партия.
Броят на депутатите е дерт на обществото и в годините след Освобождението. Референдумът е още нещо непознато, но пък през 1882 година Държавният съвет приема нов избирателен закон, с който се въвеждат по-висок образователен ценз, избор в два тура и само... 47 депутати. Законът е направен "по мярка" за Консервативната партия и тя печели вота с огромно мнозинство. В дневника си по-късно Константин Стоилов ще признае, че лично той стои на телеграфа и ръководи изборите.
Съвременният политически PR с участието на медии и печатни издания трябва да търси своята прабаба в кампанията за изборите за IV обикновено народно събрание. Трите основни партии наблягат на печата. Фракцията на Драган Цанков пуска на 1 февруари 1884 г. брошура, посветена на "лицата П. К., П. Р. С. и сие" (Петко Каравелов и Петко Р. Славейков). Консерваторите пускат пък вестник "Отечество" с девиз "Князът и Русия", а правителството излага своята програма на страниците на в. "Средец". Националните лидери тръгват на предизборни обиколки из страната по познатия и днес модел.
За първи път жена става депутат у нас през 1945 г. Тогава в 26-ото НС са избрани 16 народни представителки. Първата жена, взела думата от трибуната на Народното събрание, е оранжевата депутатка Вера Златарева.
Цола Драгойчева
Гореща е политическата есен на 1886 г. заради летния преврат, контрапреврат и абдикирането на княз Батенберг. Подялбата на българите на русофили и русофоби е изострена, есента е време на протести, събрания и демонстрации в цялата страна, чуждестранната преса отбелязва сбивания и физически стълкновения на много места, а италиански илюстрован седмичник пуска картинка с надпис "Изборите в България. Сцена от предизборните битки в Шумла на централния площад". Изборите са за III велико народно събрание. В Шумен, който е на картинката, е отбелязана най-висока избирателна активност – 41,35 процента за околията, докато в Софийска околия този процент е едва 18,61, в Стара Загора – 28,19, а в Плевен – 4,31. Министър-председател става Васил Радославов, този с репликата за нахранването на партията. Преди това обаче правителството му има друга задача - да намери нов княз. Премиерът предлага на събранието да покани датския принц Валдемар, парламентът приема предложението с акламации, за Дания заминава депутация, но отговорът от Копенхаген е отрицателен, а историята на българската монархия след това е известна.
С напредването на парламентарния опит напредват и "мурафетите", които политиците използват, за да си осигурят предизборна победа - от насилие и сплашване, до чисти фалшификации. Изборите за V ОНС минават с вълна от жалби за манипулации. В броя си от 30 октомври 1887 година "Шуменски окръжен вестник" пише, че членът на комисията Петър Дюгмеджиев пуснал в урната "цял сноп бюлетини".
Опозицията иска да опише всички измами и го прави с една дълга статия, но на другия ден вестникът излиза с една и половина бяла колона надлъж на втора страница с надпис "Не позволено да се печата. Окр. управител: П. Манолов". Пак в Шумен правителственият симпатизант Байчо Байчев прави опит да открадне и разпилее една цяла урна, но е заловен, а кутията е върната неразпечатана.
Партизанщината овладява всички вотове. През 1888 г. са регистрирани случаи на предварително раздаване на бюлетини, а заедно с нея и по половин или един лев. В деня преди изборите са затворени всички кръчми, също каквато е и днешната практика. За изборен туризъм се говори още преди 130 години. На 10 април 1888 г. в Шумен има повторни избори, гласуването става в окръжния съд, дворът е пълен с привърженици на управляващата партия, с много турци от съседните села, както и с... избиратели, дошли от Османската империя заради мюсюлманския празник Байрам.
Едно от най-ярките олицетворения на политическата шашма в България след Освобождението остава
"номерът със свещите"
увековечен в литературната и публицистичната класика от Алеко Константинов. За първоизточник на патента се сочи министър-председателят Константин Стоилов, който на изборите през 1894 година бил изпратил тайни телеграфически инструкции до врачанския окръжен управител: "Ако се види, че Цанковата кандидатура преодолей, някои наши приятели от Слатина или самото бюро може чрез угасвание на свещите или вземание списъците да направи изборът да не се състои." В инструкциите, публикувани през януари 1895 година от в. "Знаме", имало цял арсенал от "препятствия" за опонента - от изфабрикуване на компромати, през подкупване на местни цигани с вино и ракия и "окружаване на урните" от жандарми, а крайната мярка била угасване на свещите при броенето на бюлетините.
Първата разправия за парламентарна великденска ваканция се случва още на Учредителното събрание през 1879 година.
Госпожа Избирател
Няма данни дали след Освобождението и в междувоенния период в България има нещо като ден на размисъл, но дори и да е имало, допреди 80 години мисленето за избори със сигурност не е засягало женския пол. Близо 60 години след Освобождението политиката остава затворена основно в мъжките кафенета, а жена не е допускана да припари до урните. Оттам идва и малкият брой избиратели в различните източници за проведени избори - активността отчита само мъжкото население с право на глас. Едва на 15 януари 1937 година цар Борис, в частност и под влияние на царица Йоана, подписва законодателни промени, с които се дава правото на глас на жените. И то не на всички. За да бъде една жена избирател, трябва да е госпожа, навършила 21 години - омъжена, вдовица или разведена. За госпожиците пътят към урните остава затворен, ако ще да са и на 55. Законът оставя зад борда жените от интелигенцията, които учат или работят в чужбина и правят кариера.
Момите получават право на глас едва с Димитровската конституция от 1947 година, в която избирателни субекти са всички лица, навършили 18 години, независимо от пол, народност, раса и вероизповедание. Първите избори, на които участват жени, са на 6 март 1938 година, когато България избира 24-то народно събрание. Българките са по-скоро от първите с право на глас - гъркините получават тази "привилегия" едва през 1956 г., а жителките на Швейцария - през 1976 г.
Източник: "Монитор"