Нови безобразия с изопачаване на историята ни в българските учебници

Те са изброени в декларация от името на ПГ на „БСП за България“, представена от народния представител Веска Ненчева, в Народното събрание

ПГ на „БСП за България“ излезе с декларация по повод българската история и какво точно учат децата. Декларацията бе представена от народния представител Веска Ненчева в Народното събрание

Ето целия текст на декларацията:

Уважаеми господин председател,
Уважаеми колеги,
Преди два дни председателят на нашата парламентарна група Корнелия Нинова, в декларация на групата, изказа искрените ни притеснения по един от най-важните въпроси, не само за образователната ни система, но и за цялото ни общество. 

С нагледни примери беше показано какво четат в учебниците си българските деца. 

Тази позиция на „БСП за България“ не е нова. Изговаряли сме я в декларации, при въпроси към министъра на образованието в пленарна зала и на заседания на Комисията по образование и наука. Посочвали сме примери, особено такива с подмяна на историята ни чрез игнориране на знакови събития и личности и преувеличаване на значението на други такива, но от управляващото мнозинство ги подминахте с иронични подмятания. Сигурно смятате, че така трябва да се реагира на факти, като например:

В учебник по история за 10 клас за Христо Ботев: "Под влияние на анархизма той отрича държавата..., а утопичните му идеи за бъдещето на българското общество са свързани и с възгледа за обща борба на народите за социална справедливост". Т.е. казвате на децата, че Ботев е анархист, а борбата за социална справедливост е утопия.

След като така е представен Ботев, нищо не пречи в историята  за 7 клас да има само едно изречение за кланетата в Батак и Перущица: "В Батак и Перущица зверски са избити хиляди жени, деца и старци." 

Повече има написано за Александър Цанков. Явно той трябва да остане в съзнанието им, а не мъченическата смърт на невинни българи.

В 10 клас - Руско-турската война (1877-1878г.) вече не е освободителна, а е просто война. Няма и дума за геноцида над българите в Одринска Тракия през Втората балканска война (1913г.), когато Османската армия избива и прогонва българите от тази плодородна и богата земя и Одринско се обезбългарява.  Няма нищо написано за положението на българите в Западните покрайнини.

В учебника по „Човекът и обществото” за битката при село Ключ само се споменава. Спестен е фактът, че войниците са ослепени и оставени на сто души по един водач, нито се споменава името на император Василий, наречен българоубиец.

Турското робство вече дори не е османско владичество, а чуждо владичество. Борбите срещу това „владичество“ са на 1 стр. Хайдутите само се споменават. За делото на Васил Левски има само  8 реда, а Априлското въстание и Освободителната война са в една страница. Липсва и хан Омуртаг - ханът строител. Липсва разказът за Патриарх Евтимий, който поема защитата на Търновград.

Ето това се нарича подмяна и изкривяване на историята. И както пише един уважаван професор в Софийския университет:„Създаването и производството на учебници се превърна в открит печалбарски бизнес – един от най-грубите и вулгарно отчитащи „финансовите“ печалби на издателства и авторски колективи.

Краткотрайните и бурни дискусии около учебниците, организирани от злободневни телевизионни предавания, заклеймиха учители, училищни ръководства и едноименни автори, но защитиха интереса на издателствата. А интереса на децата ни, на бъдещето ни? Гротескно е да се твърди, че това е плурализъм и демокрация в образованието.”
 
Всичко това и още много такива факти са ни предоставени от учители. Да, тези, които оценяват учебниците. Но те оценяват това, което им е предоставено, а то е предоставено с благословията на МОН.

Съвсем отделна тема е как се организира и провежда т.нар. оценяване – десетки и стотици учебници за по няколко дни. И знаете ли как завършва примерите един колега – учител по история – „Аз очевидно си преподавам без учебник... Другото е безобразие” и колежка в начален етап – „По принцип, аз гледам само заглавието на урока, размножавам материали и диктувам факти. Ако трябва да учат от учебника, нищо няма да се получи.”

Ето това е оценката на учителите за учебното съдържание и качеството на учебниците, а оценката на децата е в много, много често срещаните думи: „Чета го, но не го разбирам.” Една от причините за увеличаващата се функционална неграмотност е и тази – учебно съдържание, несъобразено с възрастовите особености на децата с всички последици от това.

Изход има. Това е пълен преглед на учебните програми и учебното съдържание. Нови учебници с език, разбираем и достъпен за децата. И един учебник по предмет за клас. В тази връзка – въпросът ви от миналия ден като реакция на тази теза, всъщност издава начина ви на мислене – веднага попитахте кое издателство ще го издава, т.е. къде ще отидат парите за учебници. Ще ги издават държавните институции.

Проблемът с учебното съдържание и какво учат децата ни е основен за образователната система и за качеството на образование. Той има решение и то не е това, което управляващата партия ГЕРБ ни предложи през последните 10 години. Резултатите от обучението на учениците го доказва. Необходима е промяна и тя ще се случи.