Плевнелиев може да реди и трети служебен кабинет

Още в понеделник на президента Росен Плевнелиев може да се наложи да започне да се оглежда за трети служебен кабинет. Това ще стане при две условия. Първо – ако кандидатът на ГЕРБ Цецка Цачева загуби на балотажа с ген. Румен Радев и второ, ако Бойко Борисов подаде оставка, както беше заявил.

В нощта на първия тур на президентските избори премиерът заяви, че ако кандидатпрезидентската двойка на партията загуби на балотажа, правителството ще подаде оставка, пише "Труд". „Ако загубим балотажа, отиваме на предсрочни избори или по-точно ние излизаме от управлението“,каза той.

Това означава, че ако на 13 ноември ген. Румен Радев спечели битката за „Дондуков“ 2, Борисов ще подаде оставка. Тя може да бъде гласувана на 15 ноември, когато парламентът ще заседава извънредно.

След оставката на правителството на ход е президентът. Но не новоизбраният, а Росен Плевнелиев, който вече заяви, че няма желание да прави трети служебен кабинет, но вероятно ще се наложи. Преди да завърти мандатите, държавният глава ще трябва да проведе консултации с партиите. След това Плевнелиев трябва да връчи мандат за съставяне на правителство на най-голямата парламентарна партия ГЕРБ. Това може да се случи още в периода между 21 и 30 ноември. Борисов има седмица за съставяне на нов кабинет.

В сряда вицепремиерът и министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова обяви пред Нова телевизия, че ако Борисов подаде оставка, няма да се възползва от конституционната възможност да се опита да направи второ правителство, а ще търси нова подкрепа на предсрочни избори. Възможно е премиерът дори да не вземе мандат за съставяне на правителство и Плевнелиев веднага да връчи мандат на втората партия в парламента – БСП. При тази конфигурация на парламента се очаква левицата също да върне мандата. Тогава президентът трябва да реши на коя трета парламентарна партия да го връчи. Едва ли обаче някоя от формациите джуджета в НС би могла да направи правителство. Затова е твърде възможно в периода 5-15 декември Плевнелиев да назначи трети служебен кабинет. За първия начело с Марин Райков му стигнаха по-малко от 20 дни (НС гласува оставката на Борисов на 21 февруари 2013 г., а Плевнелиев назначи служебното правителство на 13 март).

Деликатният момент е, че този път държавният глава няма право да разпусне парламента и да насрочи дата за предсрочни парламентарни избори. В конституцията е записано, че три месеца преди края на мандата президентът не може да разпуска НС. Това означава, че след встъпването си в длъжност новият държавен глава би могъл без проблеми да освободи служебните министри на Плевнелиев и да назначи свой служебен кабинет. Може също да подмени само част от министрите или само служебния премиер. Конституционалисти считат, че въпрос на здрав разум би било Плевнелиев да не действа солово, а заедно със своя наследник на поста. В противен случай няма гаранция, че в рамките на месец няма да се наложи назначаване на две служебни правителства.

След встъпването си в длъжност на 22 януари новият държавен глава ще разпусне парламента и ще обяви дата за предсрочни избори. Срокът е три месеца, което означава, че най-рано вотът за нов парламент може да е в края на април.
До 6 февруари обаче депутатите имат да свършат много работа. В тримесечен срок те са длъжни да разгледат решенията на референдума и да се произнесат по тях.

Борисов вече обяви следното: „В ГЕРБ ще подкрепим и трите неща, защото аз гласувах за референдума. След като 3,5 милиона искат да е така, глас народен – глас Божи. Ние от този момент започваме да работим за това.“
„Смятам, че всички трябва да се вслушаме в това, което казаха 3,5 млн. българи. Най-простичко преведено, те ни казаха: „Искаме да работите повече, да харчите по-малко от нашите пари и да работите в интерес на народа, а не за собственото си обогатяване.“ Абсолютно споделяме това мнение на народа си“, коментира лидерът на БСП Корнелия Нинова и увери, че парламентарната им група ще внесе предложения и по трите въпроса на референдума.

Със сигурност орязването на партийните субсидии от 11 лв. за получен глас на 1 лв. и мажоритарния избор на 240-те депутати в НС ще срещнат силна съпротива от парламентарно представените партии. Проучване на „Труд“ показа, че депутатите вече водят пазарлъци как да редактират решенията – склонни били да намалят субсидиите, но до 4-6 лв. за глас. Можело да има и мажоритарен вот, но само за избор на половината депутати. Така било в Германия. Интригата е дали ГЕРБ няма да се отметнат от заявката на Борисов – да изпълнят и трите решения без редакции.