По принцип законът не прави разлика кой го нарушава. Това доказа една министерска оставка в Германия. Какво показва паралелът с България? Отговор на този въпрос търси в коментара си за Дойче веле Емилиян Лилов.
Оставката е на министъра на транспорта на германската провинция Северен Рейн- Вестфалия Оливер Витке. Миналата седмица той подаде оставка (сам), след като бе хванат да шофира личната си кола с превишена скорост. И защото това е второто му подобно провинение за няколко месеца. Което автоматично го превръща в рецидив, а самия министър - в нарушител-рецидивист. Звучи дори сензационно.
За първото си провинение (препускане със 109 км/ч през населено място при разрешени 50) политикът бе глобен със 175 евро, получи забрана за шофиране за 2 месеца и 4 наказателни точки в талона. При второто дойде и оставката в допълнение към вече цитираната задължителна програма.

Законът трябва да третира всички еднакво.
Мисълта ми обаче е друга. В дебата никъде не чух някой да си задава въпроса трябва ли министърът да подава оставка или не. Същинският въпрос беше дали Витке не е закъснял с оставката си, която се оказа не толкова бърза, колкото e бил самият министър в населено място. Може би защото в случая става въпрос за много повече от едно шофиране с превишена скорост (напр. за политическо благоприличие), министърът се извини за деянието си.
Вярно - в страна като Германия, където по светофарите висят указания към възрастните да служат за пример на децата при пресичане, подобно покаяние винаги е закъсняло и не на място. Защото един човек, който кара като бесен в града, е толкова подходящ за поста на транспортен министър, колкото един вълк става за пастир на стадо овце.
Но да оставим настрана този факт. Да оставим настрана и отсъствието на всякакъв политически вкус в това един току-що останал без шофьорска книжка министър да става патрон на инициатива под наслов "Долу кракът от педала за газта". По-важно е друго - случаят Витке показва, че когато става въпрос за закононарушения, всички са равни - от канцлера и министрите през депутатите чак до човека от народа. Законът не прави разлика кой го нарушава. И третира всички еднакво. (Да припомня, че навремето и Герхард Шрьодер беше останал без шофьорска книжка заради каране с превишена скорост.)
За морала в политиката
В някакъв смисъл всички на този свят сме грешници - политици, журналисти и прочее. Извън професията всички сме най-обикновени хора. А животът е достатъчно сериозен и пълен с изкушения. Проблем възниква, когато в цялата работа се намеси и инат - политически, журналистически и прочее. Когато се запънем като магаре на мост и отказваме да направим необходимата малка стъпка напред или назад, за да си признаем, че сме сбъркали. И съответно - да поемем отговорността за това. Както сега виждаме в Германия да постъпва един министър на една провинция.
И каквото в България не се случи, нито когато отнемаха акредитации на цели държавни агенции, нито когато спираха или замразяваха милиони евро по ФАР и САПАРД, когато от Брюксел разваляха опорочени търгове за големи инфраструктурни проекти или ако щете - когато ресорни министри си позволяваха иронични подигравки със свои избиратели, в случая - и възпитатели на децата им. Да не говорим за по-дребни провинения с правилата за движение. Толкова за паралелите с България. И за българското разбиране за морал в политиката. /БЛИЦ