Как представителите на протестиращите преди година успяха на площада да са заедно, а вече са така разделени? Защо последователите и активистите на ДБ и ИБГНИ в социалните мрежи яростно „тричат” хората на ИТН?

Президентът ли е обществената фигура, към която всички са вперили взор? Кой разделя хората на елит и лузери, на град и село и защо го прави?

Тези теми коментира пред novini.bg д-р Първан Симеонов, преподавател по политология в СУ, изпълнителен директор на "Галъп интернешънъл" и част от екипа на института по социология "Иван Хаджийски".

В момента ние си живеем в резултатите от протеста м.г., който пък попада под тежестта на собствената си красива претенция. Протестът понечи да раздели българската реалност на добро и лошо.

Мнозина анализатори още тогава предупреждавахме, че такова ясно разграничение между само добро, и само лошо, не може да има. И ето че дойде ден, в който в редиците на добрите започна разграничаване пак на добри и на лоши.

Българското общество ясно показа, че иска промяна и не иска повече ГЕРБ. Но в никакъв случай не желае драматично рестартиране на държавата, а революционният патос, който излъчваше протестът не е в съзвучие с настроенията в цялото ни общество.

Защото сега то живее малко по-добре, отколкото в края на 90-те години, когато беше склонно на революционни действия.

Днес обществото има повече какво да губи, но не се доверява толкова лесно. Ние предупреждавахме още преди година, че сили за промяна категорично има и те са въплътени в лицето на президента Румен Радев, който е най-одобряваната фигура, но същевременно има и не толкова зле приемано статукво.

Оказва се, че всичките морално високи летви, които протестът изкуствено заложи, не може да си ги прескочи.

Ето че Слави Трифонов предлага едни хора, а другите протестни партии не ги одобряват.

Предупреждавахме също така, че появата на Слави Трифонов през 2021 г. наподобява на излизането на Бойко Борисов през 2009 г., донякъде и на тази на Симеон Сакскобургготски през 2001г., с тази разлика, че при ИТН сега това се случва с по-малко гласове.

Т.е. идеята, че ще рестартираме всичко и ще залагаме надежди отново на един човек, предупредихме, че пак ще ни опари, както вече се е случвало. Но както се вижда, сме напът да си счупим главите пак в същия камък, който все си тикаме през 4 години.

Ако българското общество беше наистина революционно настроено, както протестът претендираше, то щеше много по-лесно да приема всички предложения от страна на ИТН, но това не е така.

Също по тази причина партиите на протеста не намират лесно сцепление. Не се приема дръзкият тон на хората на Слави. Проблем е и това, че години наред Трифонов отлагаше влизането си в политиката и го направи, когато вече беше преминал зенита. Ако го беше сторил, когато беше в зенита на славата си, щеше да има много по-богата „банка” от кадри.

Хубаво е политиката да се прави от политици.

Днешното интервю на Петър Илиев показва, че един неполитически човек може да е амбициозен, но непремерен. В политиката се иска гъвкавост. Такава не виждам и в Слави Трифонов, който не прояви дипломация да приеме другия. Разбираеми са претенциите на Демократична България, защото хората от дясно-либералния модел са свикнали да им се угажда. Справка –

Борисов, който първо им угоди, а после ги уби.

ДБ си мислеха, че и със Слави ще постъпят така, но той се усети и още в началото ги отсвири. Но отсвириш ли ги тях, те започват да те „тричат”.

Има цивилизационна разлика между двете формации. Вярно е, че всеки втори пост на привърженици и активисти на ДБ в мрежите е срещу ИТН. Но вижте, как дипломатично самият Христо Иванов не се намесва директно, докато това се случва. Той вече има горчив опит от случилото се между тях и ГЕРБ, когато бяха решили да се качат на раменете на Борисов и да го направляват.

Да, ама не им се случи така. Надявам се, че Иванов знае, че такива грешки повече не бива да се допускат. Последователите му обаче са неуморни в хейта срещу Слави и хората му. Това е една от основните структуроопределящи разлики в обществото ни – столица срещу провинция, града срещу селото, България на две скорости. Едните не понасят другите, ДБ олицетворява едните – градските хора, които проявяват високомерие към останалите, които застават зад Слави. Вместо да си подадат ръце, те сега правят още по-огромна пропаст помежду си.

Лошото идва, когато елитът започва да мрази собствения си народ.

Чаровна беше картината на протеста, където под едни знамена се събраха хората на Слави и тези на ДБ. Това, ако някой ми го беше казал преди години, нямаше да повярвам, по-възможно ми се е виждало дори сини и червени да се съберат. Това впрочем стана зад фигурата на президента Румен Радев.

 За седмици обаче сега видяхме как дясно-либералните хора приравниха Слави Трифонов към Бойко Борисов. Ако трябва да сме честни, цялата ситуация е заредена с известна доза лицемерие.

АнтиГЕРБ лепилото на протеста се оказа достатъчно силно.

Но когато дойде ред за позитивната програма, стана ясно, че то не е толкова силно и трябва ново.

Не мисля, че в непосредствено бъдеще ГЕРБ ще се върне отново във властта. Те възпаляват общественото мнение с всяка своя поява.

Вижте какво стана с опита на бившия спортен министър Красен Кралев да коментира победите на нашите спортисти на Олимпиадата в Токио. Да не припомняме всичките случаи, в които бившият премиер Борисов не се стърпя и се изложи публично с непремерени изяви.

В този турбулентна и хаотична ситуация все повече погледи се обръщат към президента. Той е най-авторитетната фигура в страната, създаде и добър служебен кабинет, който излъчва и промяна, и стабилност.

Докато ИТН ни предлага промяна с неизвестност. Има много подводни камъни, но може би пък през третия мандат ще може да се реализира правителство! Каквото и да се случи, има очакване президентът да е архитект на следващо управление.

Той самият заяви, че не желае това, но очакванията на хората са в тази посока.

Всичките протестни среди у нас си причиниха сами взаимно неприятности и главоболия, поради надценяване. Обществото ясно показа, че иска промяна, но и стабилност.