Полша иска колосални репарации от Германия заради престъпленията ѝ във Втората световна война

Президентът на Полша Анджей Дуда иска от Германия компенсации за престъпленията ѝ по време на Втората световна война, пише днес Bild am Sonntag. Полският парламент даже е създал специална експертна група. 
 
Във Варшава през новата седмица ще се състоят германо-полски междуправителствени консултации по тази тема. 

Полският лидер по случай 75-годишнината от въстанието в нацисткия концлагер Собибор изтъкна героичната постъпка на затворниците, които на 14 октомври 1943 г. се вдигат на щурм и 300 души успяват да избягат на свобода. 

Полша иска да бъде преразгледана сумата на репарациите, които трябва да получи от Германия. Сумата, която беше заявена по-рано от Варшава бе 850 милиарда долара, но сега може да се промени.

БЛИЦ припомня, че тази година в навечерието на 9 май бе световната премиера на новият руски филм "Собибор", която наистина е уникален, понеже в съветското и в руското кино досега не е показвана така ярко и смразяващо съдбата на евреите в нацистките концлагери през Втората световна война. Премиерата на филма бе едновременно в Ню Йорк, в Париж, Варшава, Москва, а в Берлин и в София навръх Деня на Победата. От 17 май "Собибор" тръгна и по екраните у нас. Ето какво написа тогава в Велиана Христова в рецензия в pogled.info по повод премиерата на филма:

"Когато се говори за ужасите на Дахау, Аусшвиц, Требинка, рядко някой споменава и името на лагера "Собибор". А този концлагер е действал от 15 май 1942 до 15 октомври 1943 г., бил е на територията на Полша и в него са убити около 250 хиляди евреи, доставени от цяла Европа. Най-известен е с единственото успяло въстание в нацистките лагери на смъртта, оглавено от пленения съветски офицер Александър Печорски, прехвърлен там от лагер в Минск.

Филмът "Собибор" е интересен и с това, че е режисьорски дебют на актьора Константин Хабенски, народен артист на Руската федерация, известен у нас най-вече с ролята на Лукашин-младши в "Ирония на съдбата", но изиграл значими роли и в картините "Ночной дозор", "Дневной дозор", "Свои", "Адмирал", "Особено опасен" и др.

В "Собибор" той е в главната роля на Печорски, но налага много интересно виждане върху драматургията на филма, който е игрален, но създава усещането за документална възстановка на онова, което се случва в делниците на лагерниците евреи, на зверствата там от немски и украински офицери, както и в деня на бунта и бягството на 400 затворници, успели да избият 11 от офицерите мъчители, един остава жив.

След октомври 1943 г. "Собибор" е закрит, ямите с трупове са залети с бетон, лагерът е заличен напълно, открит е много по-късно при изкопни работи и всички възстановки са по свидетелствата на лагерници, останали живи след войната. Впрочем, реалният Печорски умира през 1990 г., а единственият останал жив немски офицер от "Собибор" - началникът на лагера, есесовецът Карл Френцел, заловен във Франкфурт чак през 1962 г., осъден е за зверствата си доживот и живее до 1996 г.

За разлика от холивудския филм за "Собибор" (1987 г.) дебютната работа на Хабенски показва не само подготовката на въстанието и "атракциите" на бягството, но и основно - реалните жестокости в лагера, изпратените направо от влака в газовите камери жени, вярващи, че "ще вземат душ", чудовищните мъчения и зверства в лагера, разстрелите, с които се "развличат" офицерите.

Филмът показва и драмата на част от евреите, които издават или пребиват заговорниците, които готвят бунт, защото знаят, че за всеки опит за бягство се наказват всички. Или докараните с пореден влак мъртви затворници от съседен лагер да бъдат изличени в пещите на "Собибор".