Последни новини от бантустана България

Управляващият политически миш-маш така прокисна и мухляса, та чак завъди червеи. Всичко е виждала многострадалната българска политическа сцена, но такова чудо не е виждала. Напускането на ИТН, които съучастваха до последно във всички провали и безобразия на „промяната“, а сега искат да се представят пред оредялата си публика за невинни политически херувимчета, отприщи вонлива смес от взаимни обвинения, долнопробни сплетни и гнойни интриги. Това пише в свой анализ  Д-р Борислав Цеков, Център за нова Европа, цитиран от "Труд".

Но над всичко се разнесе корупционна воня и нездрава лакомия за злоупотреба с власт, които сякаш са проникнали във всяка фибра на правителството на Кирил Петков, излъчено от противоестествения съюз на комунисти и антикомунисти, русофили и русофоби, патриоти и космополити.

Вкопчени на всяка цена в кокала на властта, управляващите партийни котерии, и най-вече котерията на Кирил Петков, преминаха в режим на бясно наддаване за покупката на дванайсет депутати, които да закрепят правителственото статукво. Задкулисно, безпринципно и най-вече - абсолютно безпардонно. Пазарлъци и заплахи, като в някой прояден от корупция африкански бантустан с олющена от шрапнели псевдо-демократична фасада.

Никога в новата ни демократична история не е имало подобно политическо търгашество. А още по-абсурдното е, че цялата тази вакханалия се оправдава с някаква мнима „борба с корупцията“. Готови са да корумпират депутати, за да можели с тяхна подкрепа да се борели с корупцията. "С корупция срещу корупцията" - това спокойно може да е лозунгът на това управление.

Особено на фона на милиардите дългове, които потъват като вода в пясък, и на цялата клиентела на управляващите котерии, която се е впила като пиявица и смуче в частните си търбуси тлъсти публични ресурси от енергетиката, ББР, Фонда на фондовете, военно-промишления комплекс, земеделието и горите и прочие.

Насред всичко това се откроиха някои разговори от "кухнята" на това управление, разкриващи стряскащи дефицити не просто на компетентност, а дори и на елементарно разбиране за демократично и почтено управление, основано на Конституцията и закона.

От думите на представители на ИТН става ясно, че Кирил Петков и неговото обкръжение открито са заявявали пред своите доскорошни партньори, че искат да превърнат антикорупционната комисия, КПКОНПИ, в свой политически инструмент, защото специалните служби били "на Президента".

Затова предлагат едно фрапантно недоносче във вид на нов законопроект за борба с корупцията, с който се опитват да превърнат КПКОНПИ, която в проекта са нарекли КПК - Комисия за противодействие на корупцията, в паралелна "прокуратура".

Искат тази КПК да разследва, да обискира, да проследява и да извършва други оперативно-издирвателни дейности, че даже и да обжалва актове на прокуратурата, с които се отказва образуването на досъдебно производство.

Но за разлика от конституционно уредената българска прокуратура, която е част от независимата съдебна власт и има всички нормативни, институционални, бюджетни и процедурни гаранции срещу подчинение и намеса от правителството и политическата власт (включително несменяемост!), замисляната от "промяната" КПК ще бъде пряко подвластна на политиците, които винаги могат да я сменят с някоя законова заврънкулка, ако не обслужва партийните им цели.

Разбирането, че това ще бъде някакъв политически комисариат, обслужващ правителството, личи не само от проекта и от огласените намерения на хората на Кирил Петков. Личи също така и от огласеното искане на ИТН да имали "право на вето" в тази комисия, като се въведе изискването нейните решения да се вземат с единодушие. И какво се оказва? Управляващите взеха властта с обещанието, че ще закрият специализираните съд и прокуратура, защото действали като "политическа бухалка".

Вместо тях обаче, те искат да създадат не просто бухалка, а истински "политически боздуган", при това - забележете! - като извънсъдебен орган, който е лишен от конституционните гаранции за независимост, които имат структурите на съдебната власт и е отворен за политическа намеса и контрол. Специализираните съдилища били проблем, но специализираната КПК на "промяната" нямало да бъде. Хайде, де!

И докато върви този сюжет - вижте коварството! За да се опитат да отклонят вниманието от позорната агония на разпадащото се правителство, от авторитарните нагони, които като струпеи започват да избуяват по него, а не на последно място и от задаващото се национално предателство по темата с Македония, управляващите котерии и проправителствените клакьори разгръщат нов наратив. Всеки, който критикува това правителство - казват те - е участник в "операция на Кремъл" за дестабилизация на България.

Не се смейте - чухте вече това безсрамно бръщолевене. Едно време така говореха комунистите - щом критикуваш народната власт, значи си агент на империализма. Този фалшив наратив прави агонията на днешното управление още по-позорна.

И за съжаление налива вода в мелницата именно на кремълската агентура, като отблъсква и изолира много хора, които ценностно принадлежат към прозападната част от българското общество и нито са русофили, нито подкрепят путинизма.

Не е никак случайно, че най-енергичните глашатаи на този фалшив наратив са все бивши доносници на ДС, някогашни номенклатурни кадри или техни отрочета, и всякакви лакеи на стария режим, пребоядисали се после в правоверни „евроатлантици“, които със сектантството и истериите си от години дискредитират демократична кауза и прозападните ценности.

Истината, разбира се е, че критиката към правителството (което и да е то!) е не само право, а и граждански дълг на хората, които вярват в Свободата и Демокрацията. Опитът за потискане и заглушаване на тази критика, като "про-руска", е авторитарен прийом с кремълска закваска.

В такава токсична обстановка всеки опит за мимикрия на днешното управляващо статукво и за оцеляване на Кирил Петков като премиер чрез някакви задкулисни пазарлъци, наричани за благозвучие “правителство на малцинството”, обричат България на скорошна политическа и икономическа катастрофа. Знаете ли защо?

Защото правителството на Кирил Петков удивително напомня за атмосферата и персонажите от култовите разкази на Никола Статков, филмирани от режисьора Николай Волев в незабравимата кинолента „Господин за един ден“.

Само че, правителството не е Пурко - онзи симпатичен и наивен селски човечец, борещ се с беднотията, който незабравимият Тодор Колев пресътвори на екрана. В ролята на Пурко днес е българският народ. А правителството на Кирил Петков е онази лъскава и тънеща в пороци софийска куртизанка, която го излъга, че ще го води в Америка и му открадна всичките пари.

Това са новините от „бантустан България“.