ПП-ДБ потвърдиха сензационните промени в България ВИДЕО

Проектът за промени в Конституцията е обсъждан с експерти от гражданското общество и професионалните гилдии. Той е резултат от дългогодишни усилия на демократичната общност. Това заяви на пресконференция Христо Иванов от "Демократична България" относно проекта за промени в Конституцията на ПП-ДБ.

Проектът е обсъден и в парламента с депутати от ГЕРБ и ДПС. „В този смисъл зад тях стои висока степен на консенсус, което е гаранция, че можем да очакваме те да се реализират“, каза той относно предвижданите промени.

Проектът третира три големи групи въпроси. Неговото ядро са въпросите свързани с необходимото престуктируриране на съдебната власт – разделяне на ВСС и неговото преформатиране и ограничаването на властта на главния прокурор във възможно най-голяма степен, обясни Иванов.

Има и поредица от текстове, свързани с държавното управление. „Има предложение за преформатиране на статута на служебните кабинети, на статута на индивидуална конституционна жалба – всеки български гражданин да може да се обърне към Конституционния съд, мандатност за кметовете на общини“, посочи Иванов.

Той уточни, че днес ПП-ДБ представят своите текстове, защото се очаква следващата седмица да се проведе първото заседание на Комисията по правосъдие в Народното събрание.

Последното предложение е 24 май да бъде обявен за национален празник. "Ние предлагаме вариант това да се случи с текст в Конституция, който върви с един текст в чл. 3. Там, където е уреден българският език, ние да добавим позоваване на делото на Светите братя Кирил и Методий, на техните ученици, както и на възрожденските будители и революционери, на първо място на Апостола на свободата Васил Левски. това дава възможност да гледаме на българската държава не просто като стечение на обстоятелства, а на кауза", заяви Иванов. 

Кирил Петков, съпредседател на „Продължаваме промяната, посочи от своя страна, че основните принципи за предлаганите промени са: повече справедливост, повече отговорност на прокурорите, повече независимост при съдиите.

„Основният принцип е, че никой не трябва да бъде над закона“, заяви той.

Следващият принцип е, че трябва да изведем българската култура, писменост и духа на просветата на преден план. „Да вкараме идеята, че България е дала просвета на голяма част от Европа и че нашите деца са потомци на просветители“, изтъкна Петков.

Целта е да се покаже, че бъдещето на страната зависи от просветата и науката. Затова се предлага 24 май да стане национален празник.

Според ген. Атанас Атанасов, вероятно промяната в Конституцията ще се превърне в основната задача на настоящото Народно събрание. „Във Великото народно събрание бившата комунистическа партия имаше мнозинство и това сложи някакъв отпечатък върху отделни елементи върху държавното устройство. В прокуратурата се запази съветския модел на действие на тази институция“, обясни той.

По тази причина основната част от предлаганите промени засягат съдебната власт и прокуратурата.

„Идеята за лимитиране на кметските мандати на кметовете на общини е една много важна крачка, за да може мажоритарните избори да бъдат преведени в съответствие с начина, по който се избира президентът – той има право само на два мандата“, каза още той.

Премиерът акад. Николай Денков коментира: „Днес изпълваме със съдържание работата на комисията за промени в Конституцията“.

По отношение на предложението за обявяване на 24 май за национален празник, той уточни: „Никой от другите празници не промяна статута си. Те остават официални празници. Това, което смятаме за важно, е в глава 10 на Конституцията, където са описани националните символи, ние да поставим логично и  мястото на българския национален празник“.

„Това, което сме се опитали да намерим, е празник който обединяват. 24 май е точно такъв, за да намерим още една причина да се чувстваме част от една общност. Друга особеност на 24 май е, че от една страна той носи чувство за гордост от това, което сме постигнали в исторически план, от друга страна той е уникален празник, който ни пренася от миналото в бъдещето“, посочи акад. Денков.

„Това, което можем да дадем на света, е въплътено именно в този празник като празник на българското слово, просвета и култура и кирилицата като духовно постижение, което ние сме дали на световната култура и което ни обединява с други народи, с които можем да работим в бъдеще“, допълни той.

„Нашето предложение е точното наименование на празника е да бъде „ден на българското слово, просвета и култура и на кирилицата“, обяви той.

По думите му, българското „слово, просвета и култура“ представлява едно триединство. Тези думи вървят в пакет, не може нито една от тях да бъде пропусната.

„Ние подчертаваме ролята на кирилицата – това е научен термин, не просто разговорен, която е създадена по българските земи, която е променила историята на Европа и света. Това е най-голямото достижение в световен мащаб, с което ние можем да се гордеем и бихме могли да го използваме в бъдеще, за да работим заедно с другите народи, които използват кирилицата за още по-дълбока духовна близост“, изтъкна акад. Денков.

„Считаме, че официалните празници – и 3 март, и 6 септември и 22 септември, трябва да получат достойна уредба в закон. В чл. 3 предлагаме да се въведе позоваване на възрожденците и будителите, които са направили България това, което е“, уточни Христо Иванов.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук