Преференциите пренаредиха състава на българските евродепутати

Преференции пренаредиха листите на две от общо петте БГ формации, които ще имат свои представители в новия състав на следващия Европейски парламент. Изненадите са в списъците на БСП и на ВМРО, като избирателите за малко да пренаредят и състава на ГЕРБ. Това пише "Монитор", позовавайки се на данните от почти изцяло преброени протоколи.

Очаква се ЦИК да обявят официално днес или утре окончателното разпределение на мандатите. При над 95% обработени изборни резултати обаче 17-те евродепутатски места на България в Брюксел към момента изглеждат така: ГЕРБ праща шестима души с подкрепата на 30,94% от избирателите и с преднина от над 6% пред основния си конкурент – БСП.



В реални гласове разликата е близо 125 000 души – за ГЕРБ вота си са дали 574 417 избиратели, а за Столетницата – 450 005 души, или 24% от гласувалите. Очаква се червените да имат петима евродепутати. Засега ДПС, които са получили 16,36% от гласовете или 303 714 бюлетини в своя полза, получават трима представители в ЕП, а ВМРО - двама. За тях вота си са пуснали 7,42% от имащите право на глас или 137 714. След като в изборната нощ ту влизаше, ту изпадаше зад борда, в крайна сметка един евродепутат ще има и олигархично обвързаната коалиция между ДСБ и „Да, България“ - „Демократична България“.



Тя прескача бариерата от 5,88% за влизане в ЕП почти на косъм – с 6,24% или с около едва 7000 гласа, които са дошли от вота, даден за тях от чужбина. Общо за съюза между двете Костови отрочета ДСБ и „Да, България“, ръководени съответно от дясната ръка на Командира Атанас Атанасов и бившия правосъден министър, познат с прякора Пинокио – Христо Иванов, гласовете си са дали 115 750 души. При имащи право на глас близо 6,4 млн. българи у нас и в чужбина, това прави под 2% от всички избиратели
Те обаче успяват да прескочат бариерата за евровота заради рекордно ниската избирателна активност в неделя, когато до урните отидоха 2, 092 млн. души, или малко над 30% от имащите право на глас. Това не попречи на Атанас Атанасов да обяви, че по този начин са се превърнали в „политически фактор, който може да влияе на политическите процеси в България“.

Самият състав на българската делегация в ЕП пък ще се различава от първоначалното подреждане на партийните листи. Причината е, че по данни на ЦИК близо 30% от гласоподавателите, отишли до урните в неделя, са използвали правото си на преференция. Така вече е сигурно, че бившият соцлидер Сергей Станишев измества втория в листата на БСП и се нарежда веднага след водача й – експоловинката му Елена Йончева. Според изборното ни законодателство, за да се считат за успешни преференциите, дадени за кандидат за евродепутат, за него вота си трябва да са отбелязали над 5% от гласувалите за съответната формация. Станишев, който беше сложен на пето място в списъка, е получил 6,44% преференциален вот, който го изстрелва напред и измества доскорошния втори Петър Витанов. На петото място на Станишев пък се смъква президентският съветник Иво Христов, който все пак засега се класира също за ЕП. Въпреки това преференциалният вот за Станишев се счита от партийците и наблюдателите за шамар по наследничката му на лидерския пост в БСП Корнелия Нинова, която лично наложи Йончева за водач на листата и дори не предложи предшественика си в предварителната подредба. Станишев беше вкаран в списъка след няколкочасови скандали от вътрешната опозиция на Нинова на пленум на БСП преди старта на кампанията. Бариерата без малко да прескочи и десетият в соцлистата – Велизар Енчев, който е получил предпочитанията на 4,52% от избирателите на БСП.

От класациите пък напълно изпада вторият в листата на ВМРО – Юлиан Ангелов.От мястото го измества актьорът и режисьор Андрей Слабаков, за когото преференциален вот са дали 6,50% от гласувалите за ВМРО. Така той се нарежда веднага след водача Ангел Джамбазки и ако партията наистина вземе два мандата, отива в ЕП.

Преференциалният вот без малко да пренареди и листата на ГЕРБ. Причината е, че за седмата в списъка – Лиляна Павлова, са гласували 4,3% от избирателите на управляващата партия. Това е почти на ръба за прескачане на бариерата, с която имащите право на избор могат да пренареждат списъците. Висок преференциален вот, но пак недостатъчен, за да го изстреля по-напред, е получил и настоящият евродепутат Емил Радев. За него предпочитания са дали 3,72% от избирателите на ГЕРБ.

58 300 гласуваха с „не подкрепям никого“
Над 58 300 души са отбелязали квадратчето „не подкрепям никого“ на вота в неделя. Така армията на хората, които не са намерили формация или кандидат, за когото да гласуват, се нарежда на седмо място по процент спрямо далите своя вот. Наполовина по-малко гласове в сравнение с тях са получили две от парламентарните формации – бюлетина за НФСБ са пуснали 21 347 души, или 1,15%, а за „Атака“ 19 964, или 1,08%. Под чертата за ЕП остава и трета от настоящите парламентарни формации - „Воля“, която има само 3,6% подкрепа, или 66 917 гласа. Сред изненадите на вота е осъдената на първа инстанция за вземане на подкуп в особено големи размери Десислава Иванчева, за която бюлетина са дали 29 363 души.

Борисов печели в три четвърти от областите, БСП и ДПС с победа в по четири
В три четвърти от областите бележи победа ГЕРБ. Вторият и третият на евровота – БСП и ДПС, пък съответно имат надмощие в по 4.
Това сочат резултатите от почти напълно обработените протоколи от изборния ден. Към момента ЦИК още не е обявила крайните резултати, защото грешки в секциите бавеха до последно данните от Враца.

Разпределението на силите в останалите населени места показва, че червените успяват да „вземат ръка“ само в Добрич, където са първи с 25,9%, Плевен – с 30,52%, Ямбол с 38,78% и Видин с 32,9%. ДПС запазват традиционните си позиции в други 4 области – Кърджали, където са първи с 65,34%, Търговище с 51,87%, Разград с 49,66% и Шумен с 36,42%.

24 739 души са упражнили правото си на глас в чужбина, като според данните на ЦИК най-голям вот е дошъл от Германия, Великобритания и Гърция.

В южната ни съседка бяха отворени 13 секции, като почти половината от тях бяха по курортите, където по време на почивните дни се бяха изнесли на ваканция десетки хиляди българи. Така за разлика от активността у нас, която е рекордно ниска и секциите в огромна част от населените места бяха полупразни, в Гърция се виеха опашки от плажуващи, искащи да упражнят и правото си на глас в неделя.

ОЧАКВАЙТЕ ПОДРОБНОСТИ В БЛИЦ