Премиерът тревожно пред депутатите: Ескалацията е реална, за пръв път...

В парламента започна изслушването на министър-председателя Кирил Петков, министъра на отбраната Стефан Янев, министъра на външните работи Теодора Генчовска и ръководителите на ДАНС, ДАР и Военното разузнаване в парламента във връзка с конфликта Русия-Украйна, напрежението НАТО-Руска федерация и ролята на България в процеса на вземане на решения в НАТО по темите, както и разполагане на съюзнически въоръжени сили на територията на Република България.

Александър Ненков предложи в началото да бъдат изслушани първо министрите, след това експертите и накрая да се задават конкретни въпроси. 

Йордан Цонев от ДПС заяви, че не е нужно всеки път опозиция и управляващи да бъдат на различно мнение: "Нека изложенията и на министрите, и на експертите да бъдат преди въпросите. Съвсем логично е. По-добре ще протече заседанието и ще бъде по-полезно". Последва гласуване на предложенията. 

"Предизвикахме този дебат, за да може в ситуация на конфронтация между американското и руското правителство да видим управлението доколко е готово за различни сценарии. Да се оформи национален дневен ред, очертаващ недвусмислено интересите на българската външна политика.

Готови ли сме в тази ситуация да браним тези ценностни разбирания или ще демонстрираме консуматорски ресурс? Наблюдаваме тежки институционални парадокси в управлението. Оказа се, че премиерът, МВнР и МВР излизат с три отделни декларации, вместо да има една единна отчетлива позиции", започна изказването си Даниел Митов от ГЕРБ.

Митов увери, че ПГ на ГЕРБ-СДС ще подкрепи присъствие на съюзнически войски, ако това е в национален интерес.

"Позицията на правителството е ясна: от самото начало заявихме, че ще сме конструктивен съюзник в НАТО и член на ЕС. България е и ще бъде отговорен съюзник с предвидима позиция", заяви по време на изслушването в парламента министър-председателят Кирил Петков.

"Първата и най-важна позиция е, че трябва да работим за деескалираща на напрежението с всички дипломатически средства. Деескалацията ни е приоритет. Ескалацията е реална. Следим на ежедневна база всички развития в този конфликт. Нашата стратегия за пръв път има идеята да не сме консуматори на сигурност, а да сме партньори.

През годините се откриват ясни дефицити в оборудването в българската армия. Имаме инвестиции, които са отделни и направени некоординирано. Но хубавата новина е, че инвестицията в отбрана ще е на базата къде са най-големите дефицити", обясни премиерът.

"Имаме различни варианти - да приоритизираме българската армия, с български войски, с българско командване. Като сложим това приоритет, дефицитите ясно се открояват. Ще използваме дефицитите да видими къде да инвестираме", допълни Петков.

"Първият приоритет е да има деескалация, фокусираме се стратегията на отбраната да е върху българската армия. Следим дефицитите да бъдат попълнени", каза Петков.

"Говорим за мерки, които страната като член на НАТО е в състояние да вземе. Да се направят всички усилия да се предотврати конфликт и да се направи необходимото от страна на НАТО в съзвучие със съществуващите мерки.

На предишни срещи на върха на НАТО са взети решения за укрепване на източния фланг на НАТО. Едната инициатива е за засилено предно присъствие и за адаптирано предно присъствие. Първата е за Черно, втората за Балтийско море", обясни от парламентарната трибуна военният министър Стефан Янев.

"Търсят се нови военни опции. Среща на върха на НАТО предстои лятото. В момента се обсъждат мерки на засиленото предно присъствие. Част от мерките предвиждат възможността за сухопътен елемент. Има три групи държави: рамкова държава, държава домакин и държави, които дават своя принос. България не желае да е консуматор. Потърсихме най-добрата опция.

Дилемата, пред която бяхме поставени - крайно време е НАТО да дойде и да ни пази. През последните 12 години на ГЕРБ мога да кажа какво не се е случило. Ние можем да обърнем словореда - съгласни сме да направим група.

Един български батальон да бъде направен и всичко ще става през национални комуникационни канали. Това значи, че този батальон ще увеличи темпа на подготовка.

Ние не предвиждаме ескалация. Не предвиждаме планове за защита на национална територия. Нито предвиждаме планове екип да ходи на друго място", заяви Янев.

"По отношение на дефицитите - нашият анализ е, че съществуващите дефицити са в резултат на несистемен подход през годините и несистемно финансиране.

Бих посочил два примера: какъвто и да е планираният бюджет за годината, процедурите, предвидени за изпълнението на отделни проекти, са от такъв тип, че по-вероятно е за година да не успее да се подготви целия пакет.

Системата куца и не се развива. През тези години ние сме на положение, което да кажем, че системата на отбрана не е предвидима и предсказуема.

Да се използва механизмът за предаване на опит. Това е същността на решението", смята Янев.

България разчита на продължаване на дипломатическите усилия", допълни той.