Проф. Киров: До оставка на Гешев не може да се стигне

Да посочи кои са мутрите, призова бившият конституционен съдия

"Всичко се обърка. Имам чувството, че всеки прави нещо без да си дава ясна сметка на какви конституционни основания го прави и какви ще бъдат последствията. 

Това мнение изрази проф. Пламен Киров, бивш конституционен съдия.

"До оставка на Гешев не може да се стигне, тъй като той не е склонен да го направи. И тези призиви на президента за оставка и на правителството, и на главния прокурор, се хвърлят в публичното пространство доста лековато. Президентът има политически правомощия, той може да излиза с обръщения към народа и към Народното събрание.

На правителството и Народното събрание има право да иска оставка. Но по отношение на главния прокурор нещата стоят по-различно. Той може да призове прокурора да си подаде оставката и доколкото виждате той възприема изявлението на президента и отговаря, че няма да го направи.

В Конституцията е предвиден ред, по който се прекратява предсрочно мандата на главния прокурор. Инициативата за прекратяване на мандата на висш магистрат може да произтече от самия Висш съдебен съвет с една процедура, която е симетрична на начина, по който се номинира главния прокурор", обясни той.
 
"Тук става за независима неполитическа власт. Има пет основания, за да се иска оставка - уронване престижа на самата институция, навършване на 65 г., подаване оставка по лично желание, влизане на сила на осъдителна присъда за умишлено престъпление, крайна фактическа невъзможност да се изпълняват правомощията повече от 1 г., тежки нарушения и системно неизпълняване на възложените задължения. 

Когато президентът казва "вън мутрите от съдебната власт, трябва да посочи кои са мутрите. Има министри, които не ми изглеждат мутри, има жени, например Захариева не ми прилича на мутра. Като кажеш "вън мутрите от прокуратурата", трябва да си конкретен. Там работят около 2000 прокурори и следователи. Не можеш да кажеш, че всички 2000 човека са мафия. Посочете коя е мафията", коментира Киров. 

"Нещата стигнаха твърде далеч. Личните дразги между определени политически фигури доведоха до институционална криза, смята той.