Проф. Румен Гечев: Бюджетът е в полза на хората и бизнеса

Докладът на Европейската комисия е заложил икономически растеж на страните от Еврозоната, като залага на това, че ще започнат да намаляват разходите за социални компенсации, ще се увеличават, но не със същото темпо, разходите за капитални вложения и ще има известно затихване на растежа към 2024 година. В същото време обаче, отделни страни членки на Европейския съюз бележат растеж.

Това, което залага българското правителство отговаря на доклада и препоръките на Европейската комисия. Това заяви народният представител от БСП проф. Румен Гечев от парламентарната трибуна.
 
По думите му Европейската комисия препоръчва страните с висок дълг да увеличат инвестициите си като процент от БВП. „Страните с нисък дълг да увеличат компенсациите и да стимулират потреблението. Това, което прави българското правителство е да увеличава социалните компенсации и в същото време има възможност да увеличи и капиталните вложения“, обясни социалистът.
 
Според проф. Гечев се залага увеличение на капиталовите разходи в БВП, които изпреварват средните показатели на Европейския съюз и се изравняват с някои от източноевропейските страни.

„Наше задължение е там, където имаме възможности да предложим увеличение на капацитета на българската икономика, решения, които да ускорят растежа, защото заложения растеж е по-висок от заложените показатели на Европейския съюз“, коментира той.
 
„С този растеж ние се приближаваме към средните показатели на Европейския съюз, но той не бива да ни задоволява. Този растеж трябва да бъде поне с процент и половина по-висок и такива възможности има, ако продължим да увеличаваме капиталовите разходи в бюджета и увеличим публичното частно партньорство на големи проекти, в това число в енергетиката през следващия период“, заяви Гечев.
 
„Още през 2020 година Европейската комисия свали ограниченията от 3% на БВП и буквално даде “команда“ към страните членки да се развърже кесията разумно и балансирано и да се увеличат разходите за социални компенсации и за капиталови разходи. В резултат на което, въпреки ковид кризата, ЕС не влезе в  икономическа криза, няма отрицателни величини на растежа, именно защото бяха предприети такива спешни мерки като препоръки и на Комисията, и на Европарламента, и на Международния валутен фонд и Световната банка“, обясни проф. Гечев.
 
По думите му България е сред 4-5 от страните в ЕС, които имат най-свити бюджетни разходи спрямо БВП и един от най-ниските бюджетни дефицити. Така че атаките, че бюджетният дефицит е висок, противоречат на числата.
 
„Що се отнася до дълга – дългът в еврозоната е 97.9%. В България е 29%, ние имаме един от най-ниските дългове в част от БВП в Европейския съюз“, заяви социалистът. По думите му задържането на дълга около 30% на БВП не е и не може да бъде проблем за изплащането му.
 
Проф. Гечев обясни, че Европейският съюз и Еврозоната залагат намаляване на инфлацията до 1.5% след 3 години и бюджетът на България за 2022 и прогнозата за 2024 напълно отговаря на тенденцията на ЕС. „България е длъжна да следва тези политики. Въпросът е как при тези средства и проценти ние най-ефективно да постигнем показателите, за които става дума“, заяви той.
 
Като важна стъпка Гечев очерта постигането, макар и с малко, на по-голяма динамика на износа. „От това ще зависи дали средствата, които ще харчим от бюджета, ще отиват да купуваме повече вносни стоки и да стимулираме други производители или за български производители“, обясни социалистът. „Положителна е тенденцията, че растат бюджетните разходите в БВП“, каза още той.
 
„Никой бюджет не е идеален, но този бюджет отговаря категорично на политиките на Европейските комисии и нейните препоръки“, заключи проф. Румен Гечев.