Проф. Румяна Коларова: Правителството на Борисов има попътен вятър, Радев с все по-слаба експертиза

За ДПС и БСП е решаващо дали ще продължат с радикална критика, или ще предложат смислена управленска алтернатива. Протестите се превърнаха във войнстващо малцинство, радикализацията им не беше от полза за протестиращите

Много трудно три нови партии ще влязат в парламента, вероятно е да са само две, а при лошо стечение на обстоятелствата - и една. Подкрепата за протестните партии е ситуационна: може да се окаже, че ДБ губи, а Слави Трифонов печели с няколко концерта, пише "Марица".

Политическата ситуация в интервю коментира професор Румяна Коларова.

- Проф. Коларова, не е ли твърде неудобна и ранна - с оглед пандемичната обстановка - датата 28 март 2021 г., обявена от президента  за следващите парламентарни избори?

- Отсега, през декември, трудно може да определим кои ще бъдат "удобните" и "неудобните" дати през март догодина - не знаем каква ще е тогава пандемичната ситуация.

Единствената логика, която виждам в момента, е, че това е първата възможна дата за избори. Президентът е решил да определи отсега първата възможна дата.

Дали той ще потвърди това свое решение 60 дни преди 28 март, предстои да видим. То може да бъде преоценено с оглед на обстановката в края на януари. Тогава е моментът президентът разумно да прецени точната дата.

Насрочването на изборите на първата възможна дата е в логиката на политическия дебат, който започна през юли. 28 март е удобна дата за парламентарната опозиция (БСП и ДПС), които също искат бързи избори.

Докато за извънпарламентарната опозиция може би е по-логично да се чака пролетта, когато евентуално има възможност отново да се мобилизира вълна от протести. Дали тази ранна дата  е удобна за управляващите, ще зависи напълно и само от резултатите от техните политики спрямо епидемията и икономическата обстановка в България.

- Готови ли сме всъщност за избори в условия на пандемия? Крие ли провеждането им рискове за здравето на избирателите?

- Без да съм медицински експерт, имайки предвид ваксинацията, която започва, както и натрупващите се знания за справяне със заразата, съм почти сигурна, че към края на март ще има всички фактори епидемията да е под контрол.

Дали това ще се случи, днес никой не може да каже. Ала в световен, европейски и национален мащаб има всички предпоставки това да стане. Очакваме близки до нулата случаи през май догодина.

Така че за другата възможна дата за избори - 23 май, вече можем да очакваме, че пандемията ще е зад гърба ни. Но според мен още на 28 март ще има нормализация на обстановката, ако всички върви както трябва.

Има и още нещо, което е много важно. За мен решаващо, когато става дума за пандемията, ще бъде не толкова и не само националната оценка, а сравнителната - къде е България спрямо Европа и света в справянето със заразата и с икономическата криза. Това е нещото, което ще реши съдбата на правителството.

- Успя ли поне засега ГЕРБ да стабилизира позициите си, особено след стихването на протестите?

- Опитът  ми в сравнителната политология ме кара да се обръщам към източници, които използват модели, агрегиращи данни на различни социологически агенции. И то не чрез просто осредняване, а като за всяка агенция се отчита степента на нейната точност и грешка.

Следя данните в сайта Poll of Polls на Politico - там може да се види динамиката на електоралните нагласи във всички европейски демокрации. Имаше момент, когато в тези агрегирани данни БСП изпреварваше ГЕРБ. В момента дистанцията между тях е възстановена - ГЕРБ са не само първи, но и с тенденция да имат преднина пред БСП.

Дали тази тенденция ще се запази, зависи от ефективността на мерките, които управляващите предприемат както към епидемията, така и към икономиката ни.

- Ще се изострят ли политическите престрелки с приближаването на изборите?

- Отново ще има два паралелни разказа - управляващите ще твърдят, че се справят прекрасно, а извънпарламентарната опозиция ще твърди, че действията са неадекватни.

Затова изключително важни ще бъдат позициите на БСП и ДПС - дали те ще поддържат досегашния курс на радикална критика, или ще предложат смислена управленска алтернатива.    

Със сигурност в момента има висока непредвидимост и нестабилност в подкрепата както за опозицията, така и за управляващите. Засега има известен ръст в подкрепата за управляващите, но това не е стабилна тенденция.

Големият плюс за управляващите, което е и голям минус, е в това, че те не предлагат уникални решения и не избират момента, в който да ги вземат. Предлагат европейски решения и ги въвеждат в момента, в който стават възможни в Европа.

Ето вече и в България се прави ваксинационен план. Ала ефектът от прилагането на ваксините у нас веднага ще се сравни с този в Европа. Това е голям шанс за България - че решенията и мерките на правителството се съизмерват с тези в останалите европейски държави.

- А каква ще бъде съдбата на протестите?

 - Още преди два месеца посочих, че протестите стагнират. Спомням си колко остро спорихме с  Андрей Райчев, когато казах, че протестиращите са вече войнстващо малцинство. Той искаше да ме убеди, че не е така.  

Но такива бяха фактите още през септември. Радикализацията, през която мина протестът, само допълнително го делегитимира и в никакъв случай не беше от полза за протестиращите.

Сега обаче е много важно да видим дали протестиращите ще намерят нов и адекватен повод за мобилизация. Не мисля, че протестът срещу по-строги мерки ще им бъде от полза. Те трябва да намерят нови теми и нови форми за протест, ако искат да мобилизират хората отново.  А това е изключително трудна задача.

Другото много важно условие за успех на извънпарламентарната опозиция е да избягват неадекватните декларации. Преди няколко дена чухме твърдение, че извънпарламентарните партии ще формират управленска коалиция.

Отсега е ясно, че трите формации, свързани с протеста - партията на Слави Трифонов, "Демократична България" и движението на Мая Манолова няма как да съберат мнозинство в парламента.

Затова те трябва да водят политика, отворена към парламентарните партии на статуквото, а това е голям проблем за партиите на протеста.

Защото до момента патосът на техните прояви е антипарламентарен, антистатукво. И те ще загубят именно своя патос, ако заемат по-мека позиция спрямо парламентарно представените партии.

И това е наистина голяма дилема. Тя се породи не само от стагнацията на протеста, но и от радикализацията му.

Има и друг по-сериозен проблем. Убедена съм, че много трудно три нови партии ще влязат в парламента, най-вероятно е да са само две, а при лошо стечение на обстоятелствата може и да е само една. 

- Какви са шансовете на БСП, която твърди, че е готова да управлява?

- Едно е да заявяваш, че си готов да управляваш, друго е да го покажеш. Ясно е, че досега социалистите радикално критикуват мнозинството. Но дали БСП може да изработи управленска алтернатива, е друг въпрос. От това зависи перспективата пред социалистическата партия.

Колкото повече наближават изборите и развръзката с пандемията, БСП трябва да става все по-реалистична в оценките си. Иначе може да се превърне в една креслива опозиция.

Просто „не” на това, което правят управляващите, не гарантира за опозицията ефективна подкрепа и управленска алтернатива. Това БСП най-добре го знае. Като една партия със столетна история тя трябва да има механизми да се адаптира към ситуацията в момента, което предполага конструктивна политическа алтернатива.

- Не са ли твърде надценени новите политически играчи на терена? Реално ли е третото място, което някои социолози отреждат на Слави Трифонов например?

- Т. нар. нови, протестни партии, които, разбира се, са опозиционни, са много зависими от ситуацията. Подкрепата за тях е много ситуационна. Вижте какво се случи в Румъния.

Там имаше изключително мощна протестна вълна, която помете социалдемократите. Сега обаче при 32 процента избирателна активност те са пак първи, защото имат много твърд електорат.

Докато Либералната партия, която е тяхната алтернатива, но има по-рационално мобилизиран електорат, не успя да запази водещата си позиция. Напълно неочаквано в парламента влиза и нова, радикално дясна партия, като успехът <210> се обяснява също с много ниската избирателна активност.

Т.е. подкрепата за протестните, новите партии е ситуационна. И едновременно с това изведнъж може да се окаже, че партии като "Демократична България", които разчитат на либерално мислещи избиратели, ще губят подкрепа, а партии като тази на Слави Трифонов, ако той направи шоу кампания, може да спечели. Затова със сигурност 28 март не е благоприятна дата за Трифонов - съвсем различно е да направи няколко големи концерта на стадиони през май. Ето колко много обстоятелствата могат да определят един или друг изход.

- Доколко влиятелен фактор ще е президентът при следващи избори, предвид огромното му желание да влияе?

- Все по-малко. Това, което наблюдавам, е, че екипът на президента Радев все по-малко показва експертиза. Със сигурност като евродепутат Иво Христов е много по-наясно с процесите в ЕС, но не мисля, че президентството успява да се възползва от това. Разривът с Калоян Методиев беше изключително недалновиден ход.

Трудно може да се разчита на проф. Маринов, който има академичен авторитет и експертиза, но и изключително неподходяща политическа биография, което го лишава от възможността да стане следващият началник на кабинета на президента. Това създава сериозни проблеми в президентството.

За мен в момента това, което показва Румен Радев, е липса на капацитет. Единият вариант да предложи алтернатива в тази ситуация беше да събере компетентен екип от експерти, но това може да стане само в тясно партньорство с БСП - партия, около която има добри експерти, при това те не са на „първа линия“.

Радев можеше да ги ползва, но от самото начало той  реши, че трябва да търси експерти извън БСП, което беше груба грешка. От персонално избраните от президента хора имаше само един безспорно успешен избор - служебният премиер Огнян Герджиков. Всички останали са по-скоро лоша преценка.

Лошо е и това, че президентът се подведе по очакването, че кабинетът ще падне бързо. Отровното трио създаде тази илюзия - не за БСП, която е опитна партия, но за екзалтираните протестиращи, и най-вече за президента. Радев заложи, че правителството ще падне до октомври. И сега в момента той е в непознати води. След края на политическата буря, свързана с протестите, президентът се озова в ситуация да не знае къде е. И това е голям проблем.

- В САЩ пандемията буквално лиши президента Тръмп от втори мандат. Очаквате ли  тя да предизвика сериозни политически трусове у нас?

- Пандемията лиши Тръмп от втори мандат, защото той зае категорична и неадекватна позиция - противопостави се срещу естествени процеси, опита се да върви срещу лекарите, срещу епидемиолозите.

Предприе бързи икономически мерки, но спрямо болестта беше абсолютно неадекватен. Това се комбинира с неговата позиция срещу реформата на здравната система на Барак Обама - Obama Care, която се отваряше към социално слабите американци.

В България ситуацията е доста по-различна, с една уговорка - имаме тежък проблем, свързан със здравната система. Но правителството от самото начало не подценява ролята и значението на антиепидемичните и икономическите мерки. Затова не подходът на правителството, а ефективността на мерките ще реши изхода.

Ако изведнъж се окаже, че макар да прилагаме едни и същи мерки, в Европа те са ефективни, а у нас - не, тогава правителството ще се окаже в много тежка ситуация. Но иначе е ясно, че Борисов бяга с вятъра, правителството има попътен вятър. Това е стил на политика на Борисов - да се ориентира в такъв тип обстановка. Докато в момента ситуацията за президента е точно обратната.

Борисов е бегач на дълги разстояния. В българската политика няма толкова дълго управлявал премиер. Още повече че Борисов даде знак, че е готов да отстъпи на заден план, че е готов да пусне нови играчи в ГЕРБ с ясна идентичност. Засега стратегията му не е "След мен и потоп!", макар това да е най-острата  критика към него и кабинета във връзка с мерките, които се вземат.

визитка

Проф. д-р Румяна Коларова е социолог, дългогодишен преподавател в Софийския университет. Специализира в Лондонското училище по икономика и политически науки, в New School for Social Research в Ню Йорк. През 2013 г. е секретар на президента на Република България по връзки с гражданското общество. През 2014 г. е министър на образованието в служебното 90-о правителство. Председател на Българската асоциация за политически науки.