Промяна в закона за досиетата поискаха общественици

София, България 09 Февр. 2010, 16:53 597 прочита 0 коментара

Разсекретяване на досиетата на починали хора, както и огласяване имената на собствениците на медии и журналисти oт 1989 г. насам. Около такива промени в закона за досиетата се обединиха участниците в кръглата маса „Правото да знаем и разкриване архивите на ДС“, обобщават в съобщение до медиите организаторите от Българския хелзинкски комитет, Комисията по досиетата и Историческия факултет при Софийски университет „Св. Климент Охридски“.

Над 100 души се включиха в кръглата маса, провела се вчера, 8 февруари, в София. В момента на огласяване не подлежат хората, които са заемали отговорни постове в средства за масова информация преди влизането на закона в сила през 2006 г. &bdquo;Цялата писателска общност знае кой е агент Драгомир, донасял за Цветан Марангозов, но не мога да го кажа тук, понеже не може да се разсекретяват досиетата на мъртви хора. Но има някаква лицемерност на обществения морал. Историята не трябва да работи с недомлъвки“, каза поетът Пламен Дойнов. &bdquo;Медиите са привилигировани като мъртвите. Те не са пипани назад във времето. Всички ние плащаме много тежък данък за това мълчание“, заяви журналистът Люба Кулезич. Екатерина Бончeва и Румен Борисов, съответно член и секретар на Комисията по досиетата, изразиха принципно съгласие с такива евентуални промени в закона. &bdquo;Относно починалите - това е записал законодателят. Лично аз не съм съгласна, защото много ключови имена ги знаем само ние в комисията“, каза Екатерина Бончева. Тя обясни, че в закона има двоен стандарт - публичните длъжности подлежат на проверка от началото на прехода, а публичните дейности – от влизането на закона в сила. &bdquo;Според мен този двоен стандарт трябва да бъде уеднаквен“, каза Бончева. 86 576 лица, заемали или заемащи публични или обществени длъжности е проверила Комисията по досиетата в периода 2007 - 2009 г, отчете председателят й Евтим Костадинов. Обявени са общо 2616 сътрудници на бившата Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Костадинов обяви като приоритет за комисията през 2010 г. приемането на архивите на ДС от различните държавни структури. До момента комисията е приела едва 392 линейни метра материали от общо 20 километра архиви. До 2002 г. е имало ембарго за отварянето на определени досиета, съобщи Екатерина Бончева. Тя показа бележки, указващи сроковете на "замразяване" на определени дела. Бележките са открити в архива на МВР. Не е ясно обаче към картоните на кои агенти са били прикрепени бележките, тъй като те са били премахнати от папките, преди комисията да ги получи; не се знае и кои служители в МВР са имали право да слагат такъв "чадър" над агенти и как е ставало това. Това са първите документални доказателства за наличието на подобни практики. &bdquo;Сътрудничеството с бившата Държавна сигурност е единствената връзка с бившата власт, която не е прозрачна, и която имаме нужда да знаем“, каза Красимир Кънев, председател на Българския хелзинкски комитет. &bdquo;Сътрудничеството с ДС не може да бъде елемент от ничий личен живот“, каза още Кънев, по повод скорошна информация за атаки срещу закона на базата на аргументи като &bdquo;риск за националната сигурност“ и &bdquo;накърняване на доброто име“. През обществената читалня на Комисията по досиетата са преминали 3206 лица (разпределени в годините както следва: 160 през 2007, 1421 през 2008, 1625 през 2009). &bdquo;Не са верни твърденията, че няма интерес“, каза Евтим Костадинов. В същото време Веселин Стойнев от НЦИОМ изнесе данни на центъра от 2008 и 2009, които, по думите му, показват &bdquo;траен обществен неинтерес“ - около две трети от обществото не се интересува от темата за досиетата и дейността на комисията, повече от половината от хората не биха се запознали с материали за тях самите, а три четвърти не биха чели за свои близки. &bdquo;Кой е бил, и кой не е бил агент – априори сме приели, че това е тайната. Без да имаме обществен консенсус за това каква е била ролята на ДС и колко негативна е билa тя. Липсата на обществено осъждане на самата ДС опорочава и изражда 20 годишния дебат, свързан с комунистическите служби за сигурност, тегли към сензационното говорене при разкриването на поредното име, банализира дебата“, каза Едвин Сугарев, политик и публицист. &bdquo;ДС не е обект, а субект на прехода, тя случва промените“, заяви още Сугарев и изтъкна ролята на ДС при възникването на групировките, банковата криза и пр. Сугарев подчерта, че ДС трябва да бъде идентифициранa публично като зло &bdquo;от Парламента, законодателно, с лустрационните текстове“. &bdquo;Въпросът за ДС е проклятието на българския преход. Защото за 20 години злото се разми, а след това започна да се представя за добро. Трябва да се преформулира говоренето за ДС така, че да хваща вниманието. Tази комисия ще има историческа роля, ако успее да инициира разследвания, които да докажат, че ДС е автор на българския преход“, каза Люба Kулезич. /БЛИЦ