Първан Симеонов засипа Радев с похвали, пожела и на ГЕРБ много хубаво нещо
Тепърва ще наблюдаваме дали Радев има по-сериозни политически амбиции след втория си мандат. Тепърва предстои интересното, смята политологът
В следващите години ще стане ясно дали президентът има по-големи амбиции от един втори мандат. Това мнение изрази Първан Симеонов в интервю за "Марица".
Участието в управлението винаги ерозира обществената подкрепа. Рейтингът на президента обаче е твърде висок, за да падне до критични нива, смята още той. По думите му различните линии в България по македонската тема могат да се окажат удобно пространство за маневриране, което създава възможности, а не ги отнема. Ето какво още каза той:
- Г-н Симеонов, какви заявки чухте в обръщението на президента Румен Радев, след като положи клетва за втори мандат?
- Чух устойчивост на възгледите. Три неща за мен ще са любопитни в предстоящия мандат на президента. Едното от тях е неговият конституционен проект. Второто ще е отношението му с правителството. И третото ще е какво ще прави след края на втория мандат, по време на който ще се вижда вече накъде е тръгнал. Това ще е интересно.
- Очаквате ли различен мандат?
- Да, този път правителството е в синхрон с президента. Мнозина дори смятат, че е продукт и на неговата работа. Но с напредването на управленския мандат обикновено идват и предизвикателства и започват да се появяват и проблеми, които могат да се пренесат и върху президента. И тогава ще е любопитно да видим дали президентът Радев ще се отдръпне от правителството.
- Не се ли забелязват вече малки разломи между Румен Радев и премиера? В твърде неблагоприятна ситуация беше поставен г-н Петков на Консултативния съвет при президента на тема "Северна Македония"?
- Може би има миниразломи по темата между президента, БСП, Слави Трифонов, „Възраждане“ заедно с извънпарламентарната заплаха на ВМРО, че събират подписи за референдум. Ясно е, че те държат твърда линия. Премиерът Кирил Петков и финансовият министър Асен Василев вероятно имат по-прагматичен възглед, ориентиран към конкретност на действията и проектите.
Но когато България има две линии - добра и лоша, това може да се окаже удобно пространство за маневриране, което създава възможности, а не ги отнема. Ако на този етап имаме твърда позиция, която засяга историческите теми, това въобще не пречи да имаме и друга позиция, която засяга инфраструктурни и бизнес проекти. И това даже е шанс. Голям проблем ще е, ако утре оставим историята и се занимаваме само с инфраструктурни проекти! Това би било загуба.
- Досега Румен Радев беше в силна позиция като говорител на силите антистатуквото. Сега идват времена за налагане и защитаване на управленски политики, а не за громенето им. Това ще обезсили ли позицията на президента?
- Не съм сигурен, че това е проблем за президента. Напротив, когато става дума за отношението към предишното управление в страната, към съдебната реформа, към борбата с корупцията, има единомислие между президента, кабинета и мнозинството от гражданите. Съответно няма проблеми, даже напротив, врагът е общ и е външен за управляващото мнозинство.
Тежките времена идват, когато проблемите станат вътрешни в коалицията. Сега обаче съдебната реформа, отношението към предишното управление, борбата с корупцията са теми, в които президентът и правителството са в синергия.
- Но няма ли победата над статуквото, удържана на този етап, да лиши президента от една силна теза, която го изстрелва нагоре?
- О, винаги е добре да имаш враг. А когато победиш врага си, винаги настава момент, в който може би е добре да си измислиш нов.
Факт е, че винаги е по-лесно с негативна програма, с позитивна е по-сложно. Но президентът Радев има достатъчно натрупан рейтинг и дори да загуби част от него, пак да остане сред най-харесваните личности. В момента е най-харесваната.
От играч без политически опит в пълна изолация преди пет години в момента Радев е основната политическа фигура в страната и патрон на създаден много сложен властови микс. Тепърва ще наблюдаваме дали Радев има по-сериозни политически амбиции след втория си мандат. Тепърва предстои интересното.
- Доколко удачен ход е присъствието на бивши служебни министри в сегашния кабинет?
- Не ме притеснява това присъствие. Не смятам, че изявлението на военния министър по повод разполагането на допълнителни натовски сили у нас е гаф. А и нямаше официална информация по темата. Всичко приличаше по-скоро на сондаж на мнение в България. Още повече - военният министър има право на мнение. Освен това това показва понякога и възможността „съставката“ на Радев в този кабинет да действа балансиращо. Т.е., ако кабинетът започне да става много прозападно-либерално-прогресивен, понякога тази, да я наречем по-Радевска, част от кабинета да реагира като коректив.
Ето, имаше такава реакция от администрацията на президента по отношение на изказване на кабинета за регулаторите. Темата "Северна Македония" също е доказателство в тази посока.
Играта на добрия и лошия дава възможност за маневриране.
И засега данните за доверие в новата власт стоят добре.
- В обръщението си след клетвата за втори мандат Румен Радев се обяви за конституционни промени, но не само в посока по-ефективна прокуратура, т.е. смяна на Иван Гешев. Могат ли да стигнат тези промени и до увеличени президентски правомощия?
- Виждам, че и ДПС заявяват желание за конституционен дебат, темата се обсъжда и в рамките на управляващата коалиция. Явно такъв дебат предстои. Малко съм притеснен. Мое отдавнашно принципно мнение е, че това е излишно и обикновено се самозаблуждаваме с това, че промените в конституцията могат да доведат до особени различия.
Не смятам, че България има нужда от резки смени на правилата на играта. Имаме нужда от спазване на правилата. И винаги имам усещането, че с този конституционен дебат създаваме свръхочакването за възможни бързи решения. Но кой ли не е посягал към тази тема през годините.
Увеличаването на президентските правомощия е нещо, което българите биха харесали. Струва ми се обаче, че поне досега не сме видели такъв тип стремеж от страна на самия Радев.
А и да го поиска, това ще важи за следващия. Ако се случи, ще е актив, но дали ще е актив за страната.
България по пътя на компромисите е намерила своя формула, в която пряко избраният президент е потенциален коректив на изпълнителната власт и на законодателните мнозинства. Тази формула не е лоша. Може би си струва да се помисли дали наистина да не се засилят президентските правомощия, защото към президента, избран мажоритарно, има големи очаквания, а правомощията му са малки.
Може би наистина трябва да се помисли в тази посока, но съм скептичен на тема конституционни промени генерално. Не бих казал, че на този етап му е времето.
- Как ще продължи битката между Румен Радев и ГЕРБ?
- Ще наблюдаваме ГЕРБ като ярка опозиция, синхронизиран с „Възраждане“, все по-видимо. ГЕРБ се надяват „Възраждане“ да бъдат радикално опозиционно крило, което да свърши по-черната работа. Но сметката на ГЕРБ може да излезе без кръчмар и да се окаже, че повече позитиви отиват за „Възраждане“.
Поне няколко години ГЕРБ трябва да останат в опозиция, а и това не е лоша роля - през това време ще гледат как правителството се мъчи с трудните теми и ще търсят кусури. Това е сладка роля.
Ако съм на мястото на ГЕРБ, няма да искам да свалям правителството веднага, ще искам то да стои и да се изпържи в повече кризи.
- Предстои конгрес на БСП, на който твърде вероятно Корнелия Нинова, вече вицепремиер, ще запази лидерския пост. Как обаче ще продължи тлеещият сблъсък Радев-Нинова в новите условия?
- С продължаващо надмощие на Румен Радев. Нинова е енергична, активна и това работеше до един момент, но както в медицината, когато предозираш лекарството, то започва да вреди. Същото, което навремето приличаше на прочистване, сега прилича на чистка. Това означава, че БСП лека-полека се свива, капсулира се.
И тук в по-широкото мрежово ляво пространство силната фигура е тази на Радев, а Нинова едва ли ще бъде гъвкава. Така че конфликтът вероятно ще продължава да тлее, а на моменти дори ще се разгаря.
- Доколко самоубийствен вариант за БСП е да си запазят лидера, който им стопи няколкостотин хиляди гласа в няколко поредни избори?
- Не е ясно дали запазвайки себе си, г-жа Нинова запазва БСП. Най-вероятно не, но не успяват да я сменят - тя е сключила пакт през главата на средния ешелон с редовия бесепар. СДС - реформаторската сила на прехода, след края му не си намери кауза и остана само една брошка. Винаги сме мислили, че БСП е защитена от такава съдба, защото има по-голям електорат. Но това може да означава, че просто на БСП ѝ се случва същото, но по-бавно. Ако не си намери кауза.
Навремето "Атака" зае полета, които БСП изостави, след като стана натовска. Сега пък го има „Възраждане“ и е възможно някой ден лявото пространство да се раздели на две - по-източно, носталгично, радикално, и по-модерна левица, в по-западен образец. Засега Румен Радев като образ удържа и двете течения на едно място. Това обаче не може да е вечно. Като нищо БСП след време може да последва съдбата на СДС.
Първан Симеонов е доктор по политология, магистър по политически мениджмънт, бакалавър по журналистика. Преподава политически кампании и изследователски методи в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Изпълнителен директор е на „Галъп интернешънъл“, изследовател в Института по социология „Иван Хаджийски“. Основен автор на годишните книги на „Галъп интернешънъл“.