Работата кипи в Министерски съвет и днес, ето какво се реши
Правителството прие годишен доклад за състоянието и развитието на научните изследвания за периода 2017-2018 г.
Министерският съвет прие Годишен доклад за състоянието и развитието на научните изследвания в научните организации и висшите училища в страната за периода 2017-2018 г., пише Труд бг.
Докладът съдържа анализ на състоянието на научните изследвания и на международното научно сътрудничество в съответствие с Националната стратегия за развитие на научните изследвания в Република България (2017-2030), както и програма за следващата година. Анализът е изготвен на основата на изискана и предоставена информация от висшите училища, институтите на Българската академия на науките и от Селскостопанската академия.
Той включва преглед на финансирането, развитието на човешки ресурси в системата на научните изследвания, научноизследователската инфраструктура и европейското и международното сътрудничество в областта на науката.
Основна цел на националната политика в областта на научните изследвания е създаване на благоприятна среда за върхови научни постижения.
Чрез увеличаване средствата от държавния бюджет ще се постигне подобряване условията на труд по отношение на среда за извършване на научна дейност и възнаграждения, възможност за повишаване на квалификацията и усъвършенстване на уменията на българските учени.
За преодоляване на фрагментацията в научноизследователската система, консолидиране на научноизследователския потенциал, споделено използване на изградена инфраструктура и концентрация на финансови ресурси за решаване на важни за обществото проблеми, през 2018 г. стартираха 12 национални научни програми, които се изпълняват съвместно от висшите училища и научните организации.
И през 2018 г. правителството продължи да реализира една от основните си политики, отнасяща се до привличане и задържане на млади изследователи и осигуряване на добри условия за кариерното им развитие.
В изпълнение на това Министерството на образованието и науката осигури финансиране за допълнителни възнаграждения и стипендии за млади учени и постдокторанти, които им се предоставят чрез държавните висши училища и научните организации.
По този начин се създават условия както за преодоляване миграцията на младите учени, така и за развитие на ново поколение учени и специалисти с умения и знания, отговарящи на потребностите на бизнеса и изискванията на пазара на труда.
Освен рамковите програми, в които България вече има натрупан опит и постепенно повишава активността и успешното си участие, са на лице добри позиции и в част от другите текущи инициативи – Програмата за сътрудничество в областта на науката и технологиите (COST), схемите на съвместните изследователски центрове, схемите за координация на националните проекти и др.
Визията за развитието на науката в България за следващия програмен период се свързва с повишаване на качеството и международната разпознаваемост на научноизследователската и иновационна дейност.
Акцентът се поставя върху финансиране на научни изследвания в приоритетни и конкурентни области за решаване на важни обществено значими предизвикателства, подпомагане на млади учени и осъществяване на съвместни научни изследвания с български учени в чужбина и привличане на водещи млади изследователи.
УМБАЛ Софиямед е определена за университетска болница
Министерският съвет взе решение за определяне на „Университетска многопрофилна болница за активно лечение Софиямед“ ООД – София за университетска болница.
Съгласно чл. 9, ал. 3 от Закона за лечебните заведения университетските болници са многопрофилни или специализирани, определени от Министерския съвет.
В тях се осъществяват дейности по всяко от следните направления: клинично обучение на студенти и докторанти по медицина и/или дентална медицина и/или фармация; клинично обучение на студенти по специалности от професионално направление „Здравни грижи“; следдипломно обучение на лекари, лекари по дентална медицина, фармацевти, специалисти по здравни грижи.
Министерският съвет по предложение на министъра на здравеопазването определя кои от лечебните заведения или техни клиники или отделения, получили „много добра“ или „отлична“ акредитационна оценка за дейностите по клинично обучение на студенти и докторанти и следдипломно обучение на лекари, лекари по дентална медицина, фармацевти и специалисти по здравни грижи, придобиват правата на университетски болници/клиники или отделения за срока на акредитационната оценка.
Предложението на министъра на здравеопазването се прави въз основа на мотивирано искане от съответния ректор на висшето училище, съгласувано с ръководителя на лечебното заведение.
С друго правителствено решение се изменя РМС № 266 от 2019 г. за даване на съгласие за извършване на парична вноска в капитала на Многопрофилна болница за активно лечение „Св. Пантелеймон“ – Ямбол АД, гр. Ямбол.
Приемането на решението е свързано с промяна на сроковете за поетапно увеличаване на капитала на търговското дружество от 2019 – 2021 г. на 2020 – 2022 г.
Утвърдени са разходите за командировки в страната за третото тримесечие на 2019 г.
Правителството утвърди разходите за командировки в страната за третото тримесечие на 2019 г. на министрите и заместник-министрите, на областните управители, на председателите на държавни комисии, агенции и институции.
За командировки на министрите и заместник-министрите в страната са изразходвани общо 11 569,80 лв., за командировки на председателите на държавни агенции и техните заместници – 2 409,94 лв., за командировки на председатели и членове на държавни комисии – 848,95 лв. и за командировки на областни управители – 5 458,21 лв. За командировки на ръководители на държавни институции по чл. 19, ал. 4 от Закона за администрацията не са извършени разходи.
Правителството се разпореди с имоти
Министерският съвет предоставя безвъзмездно правото на управление върху част от имот – публична държавна собственост на Народното събрание на Република България.
Той представлява партера от източното крило на сградата на Народното събрание на Република България, както и депото за художествени произведения, намиращи се в гр. София, район „Оборище“, пл. „Княз Александър I“ № 1.
Така ще бъде задоволена потребността от допълнителни зали за заседания на постоянните комисии в Народното събрание, във връзка с изградената и въведена в експлоатация нова пленарна зала. Към момента частта от имота е в управление на Министерството на културата и е с отпаднала необходимост за ведомството.
С решение на правителството ведомствата, осъществяващи задължителен граничен контрол съгласно Наредбата за граничните контролно – пропускателни пунктове, получават безвъзмездно за управление части от ГКПП „Илинден“, в съответствие с техните административни нужди. Имотът – публична държавна собственост в с. Илинден е с площ 26 168 кв. м и включва построените в него сгради, метални козирки и контролни кабини.
Части от него се предоставят безвъзмездно за управление на Агенция „Митници“, на Министерството на вътрешните работи за нуждите на Главна дирекция „Гранична полиция“, на Българската агенция по безопасност на храните, на Агенция „Пътна инфраструктура“ и на Регионалната здравна инспекция – гр. Благоевград.
Останалата част от имота, която не е предоставена безвъзмездно за управление на ведомства за изпълнение на функции, свързани с извършването на граничен контрол, преминава в управление на Агенция „Митници“.
За частна държавна собственост е обявена сграда в гр. Шивачево, област Сливен, разположена в близост до железопътната инфраструктура.
Правителството даде съгласието си тя да бъде премахната от активите на Национална компания „Железопътна инфраструктура“ заради отпадналата необходимост от използването й, както и лошото й конструктивно състояние. Сградата няма функционално и технологично значение за сигурността на железопътните превози.
По решение на правителството се отчуждават части от имоти – частна собственост, необходими за реализацията на Обект „Подмяна на преносен (магистрален) газопровод в участъка ОС „Беглеж“ – КВ „Дерманци“ – КВ „Батулци“ – КВ „Калугерово“, на територията на област Враца и Софийска област, съгласно одобрения подробен устройствен план – парцеларен план. Имотите, предмет на отчуждителната процедура, се намират в землищата на с. Хубавене, област Враца, и с. Калугерово, Софийска област.
Средствата за обезщетяване на собствениците са за сметка на „БУЛГАРТРАНСГАЗ“ ЕАД. Решението може да се обжалва пред административния съд по местонахождението на имотите в 14-дневен срок от съобщаването му на заинтересуваните лица по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Правителството одобри продажбата на 25 ведомствени жилища (апартаменти) и 1 гараж, които са собственост на „ВАЗОВСКИ МАШИНОСТРОИТЕЛНИ ЗАВОДИ“ (ВМЗ) ЕАД, гр. Сопот.
В недвижимите имоти са настанени дългогодишни работници и служители на дружеството, които са заявили интерес за закупуването им.
Балансовата стойност на имотите, обект на продажба, представлява 0.10% от общата балансова стойност на дълготрайните материални активи на дружеството.
Продажбата ще се осъществи от ВМЗ ЕАД по реда и при условията на чл. 18 от ПРУПДТДУК. Началната цена ще бъде определена от независим оценител, сертифициран от Камарата на независимите оценители в България. Получените средства от продажбата ще останат на разположение на ВМЗ ЕАД с цел влагането им в негови инвестиционни мероприятия.
Правителството прие също Решение за даване на съгласие за продажба на обособена част от лечебно заведение – недвижими имоти, собственост на „Многопрофилна болница за активно лечение – Добрич“ АД, гр. Добрич. „Многопрофилна болница за активно лечение – Добрич“ е лечебно заведение – акционерно дружество със смесено държавно и общинско участие като държавата притежава 65,02 на сто от капитала. Правата на държавата се упражняват от министъра на здравеопазването.
Обособената част от лечебното заведение, по смисъла на § 1, т. 2 от Допълнителните разпоредби на Закона за приватизация и следприватизационен контрол (ЗПСК), представляват следните недвижими имоти, а именно: поземлен имот с площ 24 706 кв. м., ведно с построените в него 7 сгради; поземлен имот с площ 2 081 кв. м., ведно с построената в него 4-етажна сграда с площ 341 кв. м.; поземлен имот с площ 2 247 кв. м., ведно с построената в него 2-етажна сграда с площ 239 кв. м. Недвижимите имоти, представляващи поземлени имоти и сгради, са с отпаднала необходимост за лечебното заведение и генерират само разходи, поради което ръководството на лечебното заведение е заявило желание за освобождаване от имотите чрез продажба.
Министерският съвет даде съгласие за продажба и на обособена част от лечебно заведение – недвижим имот, собственост на „Специализирана болница за активно лечение на белодробни болести – Перник“ ЕООД, гр. Перник. „Специализирана болница за активно лечение на белодробни болести – Перник“ ЕООД. гр. Перник е лечебно заведение – търговско дружество със 100 на сто държавно участие в капитала, като правата на държавата в него се упражняват от министъра на здравеопазването.
Обособената част от лечебното заведение, по смисъла на § 1, т. 2 от Допълнителните разпоредби на Закона за приватизация и следприватизационен контрол (ЗПСК), представлява недвижим имот – административна 2-етажна сграда с площ 199 кв. м. Недвижимият имот е с отпаднала необходимост за лечебното заведение и генерира само разходи, поради което ръководството на лечебното заведение е заявило желание за освобождаване от имота чрез продажба.
Продажба ще бъде извършена и на обособена част от лечебно заведение – недвижими имоти, собственост на „Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Канев“ АД, гр. Русе. „УМБАЛ „Канев“ е лечебно заведение – търговско дружество със смесено държавно и общинско участие в капитала (държавата притежава 82,89 на сто от капитала), като правата на държавата в него се упражняват от министъра на здравеопазването. Обособената част от лечебното заведение, по смисъла на § 1, т. 2 от Допълнителните разпоредби на ЗПСК, представляват поземлен имот с площ 6 877 кв. м., ведно с построената в имота сграда от 50 кв.м. Имотите не се ползват за дейността на дружеството и генерират само разходи, поради което ръководството на лечебното е заявило желание за освобождаване от имотите чрез продажба.
Министерският съвет прие също Решение за даване на съгласие за продажба на обособена част от лечебно заведение – недвижими имоти, собственост на „Детска специализирана болница за продължително лечение и рехабилитация на белодробни болести „Царица Йоанна“ ЕООД, гр. Трявна.
Недвижимите имоти – предмет на Решението са: сграда със застроена площ 285 кв. м.; поземлен имот с площ 16 721 кв. м. ведно със сграда; поземлен имот с площ 3 103 кв. м. ведно със сграда. Недвижимите имоти са с отпаднала необходимост за лечебното заведение и генерират само разходи, поради което ръководството на лечебното заведение е заявило желание за освобождаване от имотите чрез продажба.
Съгласно ЗПСК продажбата на обособени части от лечебни заведения, които са включени в списъка по Приложение № 1 към чл. 3, ал. 1 на ЗПСК, може да се извърши след решение на Министерския съвет, по предложение на органа, упражняващ правата на собственост в капитала на търговското дружество. Паричният ресурс, получен от продажбата на имотите, ще остане в лечебното заведение и ще се използва в съответствие със Закона за лечебните заведения.
Беларус откри своето второ почетно консулство в България
Министерският съвет даде съгласие за откриване на ново почетно консулство на Република Беларус в Република България. То ще бъде със седалище в гр. Пловдив и консулски окръг, обхващащ територията на областите Пловдив, Кърджали, Пазарджик, Сливен, Смолян, Стара Загора, Хасково и Ямбол. Красимир Шалев, предприемач от строителния и транспортния сектор, ще бъде новият почетен консул на Беларус у нас.
Беларус има посолство в София, а от 2002 г. и почетно консулство със седалище Бургас, обхващащо консулски окръг Бургас, Варна и Добрич. Откриването на новото почетно консулство на Беларус в гр. Пловдив ще допринесе за задълбочаване на традиционно добрите отношения със страната и за активизиране на търговско-икономическите, хуманитарните, културните и академични връзки между България и Беларус.
За ратификация е предложена данъчна спогодба с Ислямска република Пакистан
Правителството одобри Спогодбата между Република България и Ислямска република Пакистан за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване на отклонението от облагане с данъци на доходите, която беше подписана на 21 май 2019 г. в Исламабад.
Министерският съвет също така предлага на Народното събрание да ратифицира спогодбата, което е необходима предпоставка за влизането й в сила.
Документът е важен елемент от междудържавната договорна база и благоприятства нарастването на търговския обмен и стопанската активност между двете страни. Към настоящия момент икономическите отношения между България и Пакистан не са достатъчно развити, като търговският обмен е твърде ограничен и не отговаря на реалните възможности и взаимните интереси.
България има перспективи да изнася за Пакистан индустриално и строително оборудване, фармацевтични продукти и други продукти на химическата промишленост, а потенциал за взаимодействие и сътрудничество между дружества на двете държави има в областите на инженеринговите услуги, транспорта, пътното строителство и промишлеността. В този смисъл, Ислямска република Пакистан представлява перспективен партньор за търговско-икономическата активност на България, като нов пазар за инвестиране на
свободни капитали и сътрудничество в множество сфери.
Одобрената Спогодба ще допринесе и за облекчаването на данъчната тежест, понасяна от местните лица на всяка от държавите, в резултат на осъществена дейност в другата държава, или на търговските отношения с лица от другата държава.
Данъчните правила, възприети в подписаната Спогодба, са според действащото българско данъчно законодателство. Успоредно с това те са съобразени и с последните развития в областта на международното данъчно облагане, инициирани от държавите от Г-20 и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), които са отразени в глобалния проект „Свиване на данъчната основа и прехвърлянето на печалби“ (BEPS Project), както и в актуалната редакция на Модел на данъчна спогодба на ОИСР, които България следва в своята договорна практика.
Одобрени са резултатите от Петото заседание на Българо-узбекската междуправителствена комисия за икономическо и научно-техническо сътрудничество
Министерският съвет одобри резултатите и утвърждаване на Протокола от Петото заседание на Българо-узбекската междуправителствена комисия за икономическо и научно-техническо сътрудничество, проведено на 11 и 12 септември в гр. София.
По време на сесията бяха обсъдени въпроси в основните области на двустранното сътрудничество: взаимна търговия, инвестиции, строителство и благоустройство, селско стопанство, енергетика, туризъм, наука и образование, здравеопазване, култура и др. Бяха набелязани мерки за разширяване на сътрудничеството и деловите връзки между двете страни в областите от взаимен интерес.
В рамките на заседанието на Междуправителствената комисията се състоя българо-узбекски бизнес форум с последващи двустранни срещи, организиран от Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средни предприятия и Министерството на инвестициите и външната търговия и Търговско-промишлената палата на Република Узбекистан. Участие взеха представители от над 50 водещи български компании от различни сектори.
В резултат от съвместен бизнес форум бяха подписани споразумения и договори за изпълнение на проекти в сферата на фармацевтиката, хранителната промишленост, кожарската промишленост и в областта на енергетиката.
Одобрени са резултатите от българското участие в проведени заседания на Съвета на ЕС
Правителството одобри резултатите от българското участие в заседанието на Съвета на ЕС по транспорт, телекомуникации и енергетика – формат „Транспорт“ и формат „Телекомуникации“, което се проведе на 2 и 3 декември в Брюксел.
В областта на транспорта бе взето решение за приемане на общ подход по законодателните предложения за Регламент за правата и задълженията на пътниците в железопътния транспорт и Регламент за оптимизирането на мерките за постигане на напредък по осъществяването на Трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T).
В рамките на дискусията по Директивата за евровинетката, България, Литва, Латвия и Полша, поставиха акцент върху необходимостта от съгласуваност на политиките на Съюза за намаляване на вредните емисии от тежкотоварни превозни средства и разпоредбите в Пакет мобилност I.
Българската страна изрази увереност, че Съветът на ЕС и Комисията, няма да допуснат подобна мярка да бъде заложена в Пакет мобилност I.
В областта на телекомуникациите, в рамките на ориентационен дебат на тема „Европейският съюз като център за етично използване на данни“, българската страна подкрепи създаването на условия за развитие на конкурентен и отворен пазар на доставчиците на облачни услуги в ЕС, на базата на високи стандарти за неприкосновеност, информационна сигурност и цялост на данните.
Съветът прие Заключения за значението на 5G за европейската икономика и необходимостта от смекчаване на рисковете за сигурността, свързани с технологията от пето поколение.
Съветът на Европейския съюз „Правосъдие и вътрешни работи“ проведе заседание на 2 и 3 декември в Брюксел. Във формат „Правосъдие“ бяха обсъдени предложенията за изменения на Регламент относно връчването на съдебни и извънсъдебни документи по граждански или търговски дела и на Регламент относно събирането на доказателства по граждански или търговски дела.
Страната ни подкрепи възприетия подход в окончателния доклад от осмия кръг на взаимни оценки на борбата с престъпленията срещу околната среда, като министрите на правосъдието бяха приканени да обърнат специално внимание на засилването на борбата с престъпленията срещу околната среда.
По време на заседанието са приети три групи Заключения на Съвета, които се отнасят до правата на жертвите, алтернативните на задържането мерки и бъдещето на сътрудничеството в областта на гражданското правосъдие. Във формат „Вътрешни работи“ министрите обсъдиха следните теми: бъдещето на политиката на ЕС в областта на миграцията и убежището; бъдещето на политиките в областта на вътрешните работи в ЕС; борбата срещу тероризма.
Заседанието на Съвет „Общи въпроси“ се състоя на 10 декември в Брюксел. Обменени бяха мнения относно подготовката на заседанието на Европейския съвет на 12-13 декември и се обсъди представената от Финландското председателство информация по темата за Многогодишната финансова рамка (2021-2027).
Беше проведена дискусия и по законодателното програмиране, включително работната програма на Европейската комисия за 2020 г. и многогодишното програмиране.
Хърватия като предстоящ председател на Съвета на ЕС представи Пътна карта на Европейския семестър за 2020 г. COB разгледа също актуалното състояние на процедурите срещу Полша и Унгария по чл. 7, параграф 1 от Договора за ЕС. Европейската комисия представи намеренията си относно реформата на методологията на политиката на разширяване.
Беше потвърдена необходимостта от постигане на напредък до март 2020 г. по решението за започване на преговорите за присъединяване на Република Северна Македония и Албания.
В рамките на Съвета на ЕС по заетост и социална политика, който заседава на 10 декември в Брюксел, беше проведен ориентационен дебат за бъдещите политики за равенството между половете и интегриране на този принцип в ЕС.
Министрите дискутираха и по темата за бъдещето на достиженията на социалното право на ЕС, свързани със заетостта и колективните трудови правоотношения.
В рамките на заседанието бяха приети няколко заключения на Съвета, които са свързани с подготовката на нова стратегическа рамка на ЕС за здравословни и безопасни условия на труд, както и за повишаване на заетостта на хората в уязвимо положение на пазара на труда.
Открива се процедура за възлагане на концесия за морски плаж „Слънчев бряг- юг“
Министерският съвет взе решение за откриване на процедура за възлагане на концесия за морски плаж „Слънчев бряг-юг“, община Несебър, област Бургас. Целта е обезопасяване на плажа и предоставяне на услуги от обществен интерес за срока на концесията.
Процедурата се провежда по реда на Закона устройството на Черноморското крайбрежие (ЗУЧК).
Предлага се срокът на концесията да е 20 години. Той е обусловен от гледна точка на срока за откупуване на инвестициите и визията за дългосрочно развитие на морския плаж.
Размерът на минималното годишно концесионно възнаграждение е 530 809 лв. без ДДС.
Той е определен съгласно приетата от Министерския съвет Методика за определяне на минималния размер на концесионното възнаграждение за морските плажове – обекти на концесия, по реда на чл. 8, ал. 2 и 3 от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие.
Морският плаж ще бъде обезпечен със задължителните дейности по ЗУЧК – осигуряване на водното спасяване, обезпечаване на прилежащата акватория, здравното и медицинското обслужване и санитарно-хигиенното поддържане на морския плаж и предоставяне на услуги от обществен интерес.
Прекратяват се седем концесионни договора за добив на подземни богатства
Концесионният договор за добив на варовици от находище „Ливадата“ ще бъде прекратен едностранно, поради неизпълнение на основни договорни задължения от концесионера. Това реши Министерският съвет на днешното си заседание.
Концесионерът не е заплатил концесионно възнаграждение и дължими неустойки за неизпълнение на договорни задължения.
Не са предоставени и банкови гаранции, обезпечаващи изпълнението на основни задължения на концесионера. Находище „Ливадата” се намира на територията на община Стара Загора. През февруари 2008 г. за него е сключен концесионен договор с „Инмат” ООД, гр. Раднево.
Също поради неизпълнение на основни задължения от концесионера, едностранно се прекратява концесионният договор за добив на строителни материали – кварцови пясъци, от находище „Добри дол“.
Находището се намира на територията на община Димово, област Видин. През февруари 2013 г. за него е сключен 35-годишен концесионен договор с „Добив и експлоатация АБО“ ООД, гр. Пловдив.
Мярката за прекратяване на договора се налага поради неизпълнение от страна на концесионера на основни парични и непарични задължения – не са представени цялостни и годишни работни проекти за добива от находището и за неговата ликвидация и рекултивация, шестмесечни отчети за добитите количества кварцови пясъци, както и за дължимото концесионно плащане и други.
Не е предоставена и банкова гаранция, обезпечаваща изпълнението на задълженията по концесионния договор. „Добив и експлоатация АБО“ ООД дължи и концесионни плащания.
При проявен инвеститорски интерес към находището, за него ще бъде обявена нова процедура за предоставяне на концесия.
Концесионният договор за добив на неметални полезни изкопаеми – кварцови пясъци, от находище „Корията“ ще бъде прекратен по взаимно съгласие на страните. Находището се намира на територията на община Суворово, област Варна.
През октомври 2008 г. за него е сключен концесионен договор с дружеството „Девня цимент“ АД. В искането си за прекратяване на договора дружеството посочва, че предвид пазарната конюнктура ръководството на компанията е променило своите намерения и основната си визия за бъдещата производствена дейност.
Също по взаимно съгласие се прекратява концесионният договор за добив на строителни материали – пясъци и чакъли, от находище „Долни Богров“, участък „Сметището“, разположен на територията на Столична община.
Концесионният договор е сключен през юли 2001 г. с „Агростроймат“ ООД, а през октомври 2003 г. наименованието на фирмата е променено на „Камъни и пясък“ ООД, гр. София.
В искането си за прекратяване на договора концесионерът посочва, че в резултат на намаляване на концесионната площ през 2011 г. и ограниченията, произтичащи от сервитутната зона на Автомагистрала „Хемус“, експлоатацията на находището не е рентабилна.
И концесионният договор за добив на строителни материали – варовици, от находище „Кошарите“ ще бъде прекратен по взаимно съгласие на страните. Находището се намира на територията на общините Сливница и Костинброд, Софийска област.
През декември 2009 г. за него е сключен концесионен договор с дружеството „Кариери за чакъл и пясък – България“ ЕАД, гр. София.
В искането си за прекратяване на договора дружеството посочва, че за него не е налице икономически интерес от разработване на находището.
Концесионният договор за добив на строителни материали – варовици и пясъчници, от находище „Илиина могила“ – участък „I“ и участък „II“ ще бъде прекратен по взаимно съгласие на страните. Находището се намира на територията на Столична община, като през ноември 2011 г. за него е сключен концесионен договор с „Кариери за чакъл и пясък – България“ ЕАД, гр. София.
В искането си за прекратяване на договора концесионерът посочва следната причина: в хода на осъществяване на процедурите по оценка на въздействието върху околната среда се установява, че части от поземлени имоти – общинска собственост, включени в концесионната площ, попадат в устройствени зони „Зона за градски паркове и градини“ , „Горска устройствена зона – рекреационни гори и земи – зелена гора“ и „Терени за транспортна инфраструктура“.
Предвид тази констатация концесионерът е отправил искане за промяна на предназначението на посочените територии, но същото е било прието за недопустимо от Общинския експертен съвет по устройство на територията.
По взаимно съгласие се прекратява и концесионният договор за добив на кварцови пясъци от находище „Чеирите“, разположено на територията на община Аврен, област Варна. Концесионният договор е сключен през октомври 2010 г. с „Девня цимент“ АД.
В искането си за прекратяване на договора дружеството посочва следните мотиви: при предоставянето на концесията е било предвидено добиваните подземни богатства да се преработват на производствена площадка, разположена в границите на находище „Селски ниви“. Според изискванията на Закона за опазване на околната среда, такава дейност подлежи на оценка по ОВОС.
Процедурата по ОВОС за добив на подземни богатства от находище „Селски ниви“ е прекратена, а концесионерът не е инициирал нова, която да се отнася за преработката на подземни богатства от находище „Чеирите“. Освен това, от „Девня цимент“ АД изтъкват, че, предвид пазарната конюнктура, компанията е променила своите намерения и основната си визия за бъдещата производствена дейност.
Над 402 000 лв. ще бъдат вложени в добив на пясъци и чакъли от находище „Дрянка“
Дружеството „Агрострой 07“ ООД, гр. Първомай, ще добива строителни материали – пясъци и чакъли от участъците „Дрянка-запад“ и „Дрянка-център“ на едноименното находище, разположено на територията на община Първомай, област Пловдив.
Това реши Министерският съвет на днешното си заседание, определяйки фирмата за концесионер на находището. Концесията се предоставя за срок от 35 години.
През този период концесионерът ще вложи над 402 000 лв. за обезпечаване на добивната дейност и необходимите предпроизводствени инвестиции.
Очаква се концесионните плащания за целия срок на договора да надхвърлят, 1 млн. лв. По закон 50 на сто от тях постъпват в бюджета на общината по местонахождение на концесионната площ – в случая това е община Първомай.
„Балканстрой Инвест“ ООД, гр. Кърджали, ще проучва строителни материали в площ „Папрат“, разположена в землищата на селата Плазище, Поточе, Рът и Купците, област Кърджали. Разрешението за проучване се предоставя за 1 година.
За този срок титулярят ще вложи минимум 40 800 лева в проучвателните дейности.
За срок от 3 години „Асарел-инвестмънт“ ЕАД ще търси и проучва метални полезни изкопаеми в площ „Извор“, разположена на територията на общините Созопол, Камено и Бургас. Дружеството ще вложи минимум 505 хил. лв. в проучвателните дейности.
Минимум 301 хил. лв. ще вложи „Горубсо-Мадан“ АД в търсенето и проучването на метални полезни изкопаеми в площ „Петровица-запад“, разположена на територията на общините Мадан и Златоград, област Смолян. Разрешението за търсене и проучване се предоставя за срок от 3 години.
„Кварц 5“ ЕООД ще търси и проучва неметални полезни изкопаеми – индустриални минерали в площ „Макси“, разположена в землищата на селата Седловина и Панчево, област Кърджали.
Разрешението за търсене и проучване се предоставя за срок от 36 месеца. През този период титулярят ще вложи близо 45 хил. лв. в проучвателните дейности.
За срок от 36 месеца „Зео Рисорс“ ООД ще търси и проучва неметални полезни изкопаеми-индустриални минерали в площ „Кибела“, разположена в землището на село Бащино, община Кърджали, област Кърджали. Титулярят ще вложи близо 43 хил. лв. в проучвателните дейности.
Софийското дружество „Терра Вижън“ ООД ще търси и проучва неметални полезни изкопаеми – индустриални минерали, в площ „Росен“, разположена в землищата на селата Стефаново, Друган и Кондофрей, община Радомир, област Перник.
Разрешението за търсене и проучване се предоставя за срок от 3 години, като през този период дружеството ще вложи минимум 34 хил. лева в търсещо-проучвателните дейности.
Плевенското дружество „Кварц 5“ ЕООД ще вложи минимум 44 хил. лв. в търсене и проучване на неметални полезни изкопаеми – индустриални минерали, в площ „Орешница“, разположена в землището на едноименното село, област Кърджали. Разрешението за проучване се предоставя за срок от 3 години.
За срок от 3 години „Аква-стил 5“ ЕООД, ще търси и проучва индустриални минерали в площ „Искър“, разположена в землището на едноименната община, област Плевен. Дружеството ще вложи минимум 46 хил. лв. в търсещо- проучвателните дейности.
„Сердика кварц“ ООД ще търси и проучва неметални полезни изкопаеми – индустриални минерали, в площ „Кладенчето“, разположена на територията на общините Елин Пелин, Горна Малина и Мирково, област София.
Разрешението за търсене и проучване се предоставя за срок от 3 години, като за този период „Сердика кварц“ ООД ще вложи минимум 20 хил. лв. в търсещо-проучвателни дейности.
Минимум 47 300 лв. ще вложи „Стоун Трейд 2000“ ООД в проучване на скалнооблицовъчни материали в площ „Слатина“, разположена в землищата на селата Фъргово и Жижево, община Сатовча, област Благоевград. Разрешението за проучване се предоставя за срок от две години.
„Натурал Стоун“ ООД ще проучва скалнооблицовъчни материали в площ „Мерилин“, разположена в землището на с. Кобилино, община Ивайловград. Разрешението за проучване се предоставя за срок от 18 месеца. През този период дружеството ще вложи минимум 30 хил. лв. в проучвателните дейности.
Софийското дружество „Марин Батуров“ ще проучва скалнооблицовъчни материали в площ „Казармата-2“ за срок от 2 години. Титулярят ще вложи минимум 20 380 лева в проучвателните дейности.
„Родопски камък“ ЕООД ще проучва скалнооблицовъчни материали в площ „Розита“, разположена в землищата на селата Плетена и Сатовча, област Благоевград. Разрешението за проучване се предоставя за срок от две години. През този период „Родопски камък“
ЕООД ще вложи минимум 20 хил. лв. в проучвателните дейности.
За срок от една година ЕТ „Еврокварц – Иванка Ватова“ ще проучва строителни материали в площ „Виктория“, разположена в землището на село Александрово, община Ловеч. Титулярят ще вложи минимум 47.4 хил. лв. в проучвателните дейности.
С 15 години ще бъде удължен концесионният договор за находище „Сакар планина“ – участък „Богомил”, разположено на територията на община Харманли, област Хасково.
Това реши Министерският съвет, приемайки искането на концесионера – „Ватия холдинг” АД, гр. София. От дружеството мотивират искането си с наличието на оставащи запаси в находището, които биха останали неиззети.
Концесионният договор за находище „Сакар планина“ – участък „Богомил”, е сключен през 2006 г. за срок от 20 години. От него се добиват индустриални минерали – кварц за кварцово стъкло.
Oдобрявайки поисканата от досегашния концесионер – „Пътстрой Бургас“ ЕООД, промяна правителството разреши дружеството „Фракции Суворово“ ЕООД да поеме изцяло правата и задълженията по концесионния договор за добив на строителни материали – варовици, от находище „Белите камъни“.
Находището е разположено в землището на гр. Суворово, област Варна. Концесионният договор за добив на варовици от него е сключен през 2018 г. за срок от 35 г. За концесионер тогава е определен „Пътстрой Бургас“ ЕООД – титуляр на удостоверение за търговско откритие. С днешното правителствено решение не се правят никакви други изменения по концесионния договор.
Правителството одобри промени в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина
Министерският съвет прие изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. С него се правят промени и в Закона за здравното осигуряване и Закона за медицинските изделия.
Със законопроекта редица административни режими, които сега са разписани на подзаконово ниво, се разписват в закон. Отпадат задълженията за заявители да подават документи, които могат да се осигуряват служебно чрез взаимодействие между административните органи и др.
Създават се условия за прилагане на Делегиран Регламент (ЕС) 2016/161 на Комисията за показателите за безопасност, поставени върху опаковката на лекарствените продукти за хуманна употреба. Регламентират се санкции са нарушение на регламента.
С промените са дадени законови предпоставки за въвеждане на Национална аптечна карта и за подобряване достъпа на гражданите до аптеки. С картата ще се определят потребностите на населението от достъп до лекарствени продукти, осигурявани от аптеки и ще се идентифицират областите, общините и населените места с недостиг от аптеки.
Разписани са и нормативни предпоставки за подобряване контрола върху аптеките чрез по-добро взаимодействие между контролните органи.
В Закона за здравното осигуряване ясно е разписан ангажиментът на изпълнителите на медицинска помощ да осигуряват на здравноосигурените лица, без да изискват и приемат от тях плащане и/или доплащане, медицинската помощ от пакета, гарантиран от бюджета на НЗОК, за която са сключили договор с НЗОК.
Изрично са разписани конкретните възможности за приемане на плащане и доплащане от задължително здравноосигурените лица.
Регламентират се органът и редът, по които ще се извършва оценка на потребностите от медицинска помощ и ще се установява недостатъчност съгласно Националната здравна карта.
Уреждат се хипотези, в които не важат забраните за сключване на договори между НЗОК и нови болници за нови медицински дейности, извън сроковете за сключване или за разширяване предмета на договорите, предвид установена недостатъчност от съответната медицинска помощ.
Определя се срок за извършване от НЗОК на експертизата при скъпоструващи медицинска помощ и лекарствени продукти.
Допуска се изключение от забраната за заплащане от НЗОК на болнична помощ, извършена от лекар, който не е посочен в договора между НЗОК и изпълнител като специалист на основен трудов договор.
Осигуряват се нормативни предпоставки за събиране на информация относно стойността на медицинските изделия, които се доставят на българския пазар от трети страни.
Правителството прие наредба за освобождаване на определени химични вещества от Регламент REACH
Правителството прие Наредба за условията и реда за издаване на разрешение за освобождаване по Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и смеси (ЗЗВВХВС).
В нея е записано, че физически и юридически лица могат да бъдат освободени от задълженията за регистрация, разрешаване и/или ограничаване на Регламент (ЕО) № 1907/2006 (REACH) относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали за определени химични вещества в самостоятелен вид, в състава на смеси или в изделия, когато това е необходимо в интерес на отбраната.
Наредбата определя условията, реда и сроковете за издаване, удължаване, отказ, изменение, прекратяване и отнемане на разрешението за освобождаване от определени задължения по Регламент REACH. Въвеждането на национална процедура за освобождаване е в съответствие и с целите, заложени в Кодекса за изключенията от Регламент REACH, свързани с отбраната, на Европейската агенция по отбрана, към който България се е присъединила.
С прилагането на национална процедура за освобождаване от определени задължения по Регламент REACH се цели намаляване на административната и финансова тежест за отбранителната индустрия и се гарантират интересите на националната отбрана, като същевременно се запазва високо ниво на защита на човешкото здраве и околната среда.
Приети са промени в правилника на Националния инспекторат по образованието
Министерският съвет прие промени в Правилника за устройството и функциите на Националния инспекторат по образованието, приет през 2018 г.
Промените целят оптимизиране на организацията и създаване на възможност подаването на документи от кандидатите за обучение да става и по електронен път; прецизиране на отговорността на външните инспектори при оценка на качеството на всяка конкретна институция и др.
Очакваните резултати от промените са насочени към по-голяма прозрачност, оперативност и ефективност в процеса на организация и провеждане на дейностите по оценка на качеството.
Правителството одобри ЗИД на Закона за лечебните заведения
Министерският съвет прие Решение за одобряване на Закон за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения. С него се правят промени и в Закона за кръвта, кръводаряването и кръвопреливането, Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки, Закона за приватизация и следприватизационен контрол и Закона за бюджета на НЗОК за 2019 г.
В Закона за лечебните заведения се предлагат промени в някои от режимите по издаване на разрешение за осъществяване на лечебна дейност и регистрационния режим на лечебните заведения за извънболнична помощ и хосписите с цел намаляване на административната тежест.
Предлага се регламентирането на нов вид лечебно заведение като организационно обособена структура, в която лекарски асистенти, медицински сестри или акушерки осъществяват самостоятелно здравни грижи, манипулации и дейности, свързани с промоция на здравето, превенция и профилактика на болестите.
Целта е създаване на възможност за самостоятелен избор на професионално развитие и извеждане от сивия сектор на този вид здравни услуги, и намаляване на личните и обществени разходи за здравни услуги.
Предлагат се и промени, с които се осигурява механизъм за спомагане стабилизирането на общинските лечебни заведения за извънболнична помощ и възможност за субсидиране на държавни и общински комплексни онкологични центрове от бюджета на Министерството на здравеопазването за медицинска експертиза, осъществявана от ТЕЛК.
Към задълженията на лечебните заведения за предоставяне на информация с административни цели на съответните органи се предлага въвеждането на задължение за ежедневно предоставяне на информация на Националния съвет за цени и реимбурсиране на лекарствени продукти от лечебните заведения, определени да проследяват ефекта от терапията с лекарствени продукти.
Предлаганите промени в Закона за кръвта, кръводаряването и кръвопреливането са свързани единствено с изпълнение на мярка от Решение № 704 на Министерския съвет от 2018 г. за приемане на мерки за трансформация на модела на административно обслужване.
В Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки се предлагат промени с цел увеличаване броя на донорите, въвеждане на иновативен метод за преодоляване на репродуктивни проблеми чрез трансплантация на матка, за изпълнение на РМС № 704/2018 г., както и други мерки, свързани с намаляване на административната тежест.
С цел увеличаване броя на донорите се предвижда възможност да могат да се вземат органи и тъкани от починало лице, ако е формирана воля за това от по-широк кръг негови роднини. Освен сега съществуващото съгласие по подразбиране за донорство от лицето приживе, се предлага да се даде възможност лицата да изразяват и изричното си съгласие за донорство преди своята смърт, което да се вписва в регистрите на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“.
Важна цел на законопроекта е провокиране на дискусия, дали да се разреши кръстосаното донорство България – донорство на принципа на реципрочност при двама реципиенти и съответно двама донори (техни роднини), с които обаче те са биологично несъвместими, да се допусне трансплантация на тези двама нуждаещи се пациенти чрез размяна на донорите (нероднини) при съвместимост със съответните реципиенти.
Въпросът поражда много дискусии, поради което преди да се вземе решение е от особено значение да се постигне обществен, медицински и институционален консенсус по въпроса. Няма единно европейско или международно законодателство по въпроса.
Друга важна цел на законопроекта е да провокира дискусия за въвеждане на трансплантация на матка в България, поради което са предложени общи идеи по въпроса.
Важно е да се води дискусия по значими въпроси в тази област като това какви са критериите за определяне на жената като подходящ донор на матка и кога една жена е осъществила вече репродуктивните си функции.
В изпълнение на РМС № 704/2018 г. режимите, свързани с разрешаване на внос и износ на органи, тъкани, клетки и репродуктивни клетки, без да се изменят, се регламентират на законово ниво, тъй като в момента те са предмет на уредба в подзаконов акт. Отпада изискването лечебните заведения да уведомяват предварително за всяко вземане на тъкани и клетки.
Предлагат се и промени в Закона за приватизация и следприватизационен контрол, като се предвижда средствата от продажба на обособени части от лечебни заведения с държавно или общинско участие, независимо от размера на това участие, да могат да се използват за инвестиции, пряко свързани с предмета на дейност и за погасяване на задължения към кредиторите.
Предлагат се промени и в преходните и заключителни разпоредби на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2019 г.
С оглед специфичния предмет и широкия обхват на дейностите, които регламентират правилата за добра медицинска практика, правилата за добра фармацевтична практика и правилата за добра медицинска практика по здравни грижи, се създава възможност за изготвянето им от съответните съсловни организации в по-продължителен период от време.
Правителството одобри промени в Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2020-2022 г.
Правителството одобри промени в Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2020-2022 г., одобрена с Решение № 631 на Министерския съвет от 2019 година.
С промените се осигурява съгласуваност на параметрите в Актуализираната средносрочна прогноза за периода 2020-2022 г. с приетите от Народното събрание бюджетни закони за 2020 г., както и с промените в данъчните закони.
Промените в Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2020-2022 г. са направени въз основа на изискванията на Закона за публичните финанси като важен елемент на доброто управление на публичните финанси.
Привеждането на бюджетните показатели на първостепенните разпоредители с бюджет за периода 2020- 2022 г. в съответствие с параметрите на приетите от Народното събрание бюджетни закони за 2020 г. ще осигури актуализирана база, която е необходима на първостепенните разпоредители с бюджет за реалистично планиране на средносрочните им бюджетни прогнози за следващия период 2021-2023 г.
Одобрени са допълнителни средства по бюджета на Министерство на здравеопазването
Правителството одобри допълнителни средства по бюджета на Министерството на здравеопазването за 2019 г. в размер на 12 000 000 лева. Средствата са за предоставяне на допълнителен трансфер от Министерството на здравеопазването на Националната здравноосигурителна каса за финансиране на разходи за лекарствени продукти – ваксини и дейности по прилагането им по чл. 82, ал. 2, т. 3 от Закона за здравето и дейности във връзка с лечението на лица до 18-годишна възраст по чл. 82, ал. 1а и 3 от Закона за здравето.
Удължава се срокът на договора за концесия за услуга за морски плаж „Слънчев бряг- север”
Министерският съвет реши да приеме мотивирано предложение от концесионера и да увеличи инвестициите във връзка с управлението на морски плаж, като във връзка с това одобрява нов финансов модел и удължава срока на договора за концесия за услуга за морски плаж „Слънчев бряг – север“, община Несебър, област Бургас до 20 години.
Удължаването на срока е с оглед изложените нови инвестиционни намерения на концесионера за подобряване на облика на морския плаж и необходимото време за постигане на икономическо равновесие за двете страни по концесионния договор.
С обновения финансов модел, гарантиращ множество вложения, се цели да се подобри качеството на задължителните дейности по смисъла на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие (ЗУЧК) – осигуряване на водното спасяване, обезпечаване на прилежащата акватория, здравното и медицинското обслужване и санитарно-хигиенното поддържане на морския плаж.
Освен това с новия финансов модел, предполагащ предоставянето на модерни услуги, които да посрещнат очакванията на сериозния чуждестранен и национален туристически поток, се очаква да бъдат създадени условия за повишаване на качеството на продукта и добър имидж на държавата като предпочитана лятна туристическа дестинация.
Министерският съвет прие постановление за изпълнението на Бюджет 2020
Министерският съвет прие Постановление за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2020 г. в срока, определен в Закона за публичните финанси – до един месец след обнародването на годишния закон за държавния бюджет.
С постановлението се определят конкретни задължения и отговорности на разпоредителите с бюджет при изпълнението на съответните им бюджети.
Конкретизират се и показателите по отделните бюджетни програми по бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет, прилагащи програмен формат на бюджет, с изключение на бюджета на Народното събрание, в рамките на утвърдените с годишния закон за държавния бюджет разходи по области на политики/функционални области и бюджетни програми.
Процедурите за отпускане и разходване на планираните средства в Закона за държавния бюджет на Република България за 2020 г., които се регламентират в постановлението, подпомагат създаването на добра организация и осигуряването на условия за прозрачност на изпълнението на държавния бюджет.
Постановлението съдейства за ефективно и ефикасно разпределение и управление на държавните финансови ресурси, както и за запазване на устойчивостта при изпълнението на държавните функции и осъществяване на основните дейности, финансирани от държавния бюджет.
Одобрени са 48,7 млн. лв. допълнителни разходи/трансфери за реализиране на значими общински проекти и за ремонт на храмове
Министерският съвет одобри допълнителни разходи/трансфери в общ размер 48,7 млн. лв. по бюджетите на редица общини и по бюджета на Министерския съвет за 2019 г.
Одобрените разходи по бюджета на Министерския съвет за 2019 г. са в размер на 0,9 млн. лв. за ремонтни дейности на храмове в Ловчанската епархия и за започване на дейности по консервация, реставрация и адаптация на Ибрахим паша джамия, Разград.
Предоставят се допълнителни трансфери по бюджетите на общини в общ размер 47,8 млн. лева. Средствата ще се използват целево за реализиране на редица инфраструктурни проекти в сферата на социалната и техническата инфраструктура – реконструкция, рехабилитация и ремонт на улична мрежа, основен ремонт на водопроводни мрежи, изграждане на спортни зали, ремонт и възстановяване на централната градска част на някои населени места, ремонт на читалища, изграждане на физкултурен салон към училище.
Допълнителните разходи и трансфери се осигуряват за сметка на преструктуриране на разходите и/или трансферите по централния бюджет за 2019 година.
С друго правителствено постановление са одобрени допълнителни разходи по бюджета на Министерския съвет за 2019 г. в размер на 2 300 000 лв. за довършването на ремонта и реконструкцията на южното крило на източното (Банското) крило на Зографския манастир „Свети Великомъченик Георги Зограф“ – Атон, което в момента е необитаемо и се намира в тежко аварийно състояние.
Допълнителните финансови средства са необходими по повод искане на игумена на Зографския манастир Негово Вископреподобие архимандрит Амвросий. Източното крило е построено преди двеста година със средства на заможния банскалия хаджи Вълчо. В него великият български будител Паисий довършва своята „История славянобългарска“.
С довършването на Банското крило ще бъде възстановен автентичният облик на манастира, който през вековете е бил стожер на българската духовност. Поддръжката и грижата от страна на държавата е с цел да бъде съхранен славянобългарският характер на манастира „Свети Великомъченик Георги Зограф“.
Одобрен е доклад за доставката на въздухоплавателно средство за Авиоотряд 28
Правителството одобри доклад на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията във връзка с доставката на въздухоплавателно средство за изпълнение на полети със специално предназначение по чл. 646, ал. 2 от Закона за гражданското въздухоплаване.
Със същото решение беше одобрен и проект на договор като основа за водене на преговори за доставката.
Правителството одобри също допълнителни разходи по бюджета на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията за 2019 г.
Средствата в размер до 55 000 000 лева ще бъдат разходвани за нуждите на Авиоотряд 28 за доставка на въздухоплавателно средство за изпълнение на полети със специално предназначение и за изграждане на хангар за съхранение и техническо обслужване на въздухоплавателното средство.