Радан Кънев: Няма да бъдем дясно алиби на Борисов

<strong>- Г-н Кънев, какво социално явление стои зад масовите протести срещу правителството?<br /> </strong>- Излизане на средната класа от трайното състояние на вътрешна емиграция, в което пребиваваше за повече от десет години. Казвам го без упрек - тази стратегия доскоро работеше и беше естествен избор за мнозина. Но днес се вижда, че не може да имаш европейски правила в дома и във фирмата си, ако ги няма в обществото. Общият интерес е навсякъде - образование, здраве, сигурност, икономика. И не може да оцеляваш дълго в затворено пространство, вълната на упадъка те залива. <br /> Може да се каже, че днес за първи път възниква средната класа в България - защото това не е толкова икономическо, колкото социално понятие. Ако не е активна в обществото, тя не съществува наистина. <br /> <br /> <strong>- Какви са разликите и приликите между сегашните бунтове и тези през февруари?<br /> </strong>- Не харесвам разделението от типа днес протестират богатите, а през февруари бяха бедните. Има и такова явление, но то не е водещо. И дори когато говоря за средна класа, у нас това не са особено заможни хора. Сегашните бунтове обаче са на хора, които реагират на по-дълбоката причина за високите сметки, бедността и безработицата. Те виждат превземането на институциите, на държавата от мафията. А където властва мафията, няма честна конкуренция, няма прогрес, няма богатство. Естествено там управляват и монополите в различни икономически сфери. Част от хората са дори и едни и същи - те протестираха и през зимата, и сега. Много са видими във Варна например, където зимните протести бяха насочени в голяма степен срещу мафията, а независимите предприемачи излязоха много активно на улицата. Днес това го виждаме особено ясно в София. <br /> <br /> <strong>- Какво очаквате да се случи през следващите дни? Как виждате непосредствения изход от политическата криза? <br /> </strong>- Няма изход от политическата криза с това правителство и с този парламент. Важна причина за протеста е усещането за липса на представителство. То доведе до това излизане от вътрешна емиграция и влизане в политиката направо по най-твърдия начин - чрез уличен протест. Защото, когато нямаш представител в парламента, нямаш друг път, друг избор. <br /> <br /> <strong>- Възможно ли е кабинетът да се закрепи на власт и на каква цена? <br /> </strong>- Винаги е възможно, но цената е непосилна и за трите управляващи партии. Най-вече е непосилна за обществото. Ние имаме нужда от нови правила, от спешна законодателна промяна, от скъсване с модели на мутренско управление, които този парламент олицетворява. Няма как това да стане в 42-ия парламент. Разпускането му е недостатъчна, но напълно необходима стъпка. <br /> <br /> <strong>- Как си обяснявате феномена &quot;Волен&quot; и има ли опасност неговите провокации да сполучат?<br /> </strong>- Не, защото този път обществената реакция е много силна. Ние всички призоваваме хората да не отвръщат на провокациите на Сидеров, да избягват сблъсък, да не насочват посланията си към него. Но виждаме колко остро, дори яростно реагират те на поведението му. <br /> <br /> <strong>- Каква е отговорността на новата десница в този момент? <br /> </strong>- Нова десница е поредният изхабен от мошеници израз в българския език. Но извън статуквото има хора, които искрено се борят за нови правила и за същностна промяна. Има хора, които тепърва искат да започнат да се занимават с политика след десетилетие и повече в бизнеса, в научната кариера, в други професии. Не всички те са десни. Има леви хора, които искат промяна и не признават БСП за лява партия. Те виждат мафиотска клика на власт, не ги интересува дали е член на ЕНП или ПЕС. <br /> <br /> Важно е да се има предвид, че промяната в правосъдието не може да е лява или дясна. Борбата с мафията изобщо също, с монополите също. Новите правила за медиите не са леви или десни. Едва когато опрем до нова икономическа политика, се виждат ясни разлики. Аз мисля, че протестиращите днес са действително средна класа, а най-голямата и активна група са и поколенчески обособени - те са мои връстници, раждани през 70-те. И двата фактора ги насочват по-скоро към дясното на българската политика, поне мнозинството от тях, но пак казвам, не всички. Това са хора, които се борят сами с живота си - нашето поколение не е имало друг избор, освен малцина номенклатурни издънки. Днес гледаме на света и като родители, и често като работодатели, като хора в началото на средната си възраст. Искаме промяна. Аз синтезирам дясното в едно просто изречение - икономически напредък, основан на законността. На правата и на правилата.<br /> <br /> <strong>Руслан ЙОРДАНОВ, &quot;Стандарт&quot;</strong><br />