Защо партия "Атака" още не е влязла в българската изпълнителна власт? А няма да влезе и на 5 юли, както твърди в анализа си за Дойче веле Александър Андреев. Ето и неговите аргументи в подкрепа на тази теза.
Отговорът не звучи особено ласкаво за политическата култура в страната: партньорите на България от ЕС години наред грижливо ограждат „Атака” с почти невидим санитарен кордон. След провала със санкциите срещу Австрия, където покойният вече Йорг Хайдер и неговата популистко-ксенофобска партия се добраха до властта и след „меката” изолация на Берлускони при първия му мандат като премиер в Италия, лидерите на държавите от ЕС болезнено осъзнаха, че не могат да наказват демократичния вот на хората.

И се поучиха както от тези грешки, така и от мъдрото си бездействие по отношение на други популистки партии – например в Холандия, Дания или Словакия.

Успешен експеримент на опитното поле България

Казано другояче, европейците дълго търсиха отговор на въпроса: как да се държим с партии, които безцеремонно игнорират хуманните и либерални ценности на ЕС (а често пъти агресивно се обявяват срещу самото европейско обединение), но в същото време получават демократична легитимация от големи групи избиратели у дома си?

Единственото правилно решение на тази дилема европейците експериментално откриха на опитното поле България. След като е очевидно, че не можеш от днес за утре да промениш мисленето на онези избиратели, които харесват езика на омразата, които гледат с подозрение към всичко чуждо и навред виждат кастови, расови и дори хомосексуални заговори срещу „народното тяло”, значи трябва да залагаш на останалите гласоподаватели и на техните представители. Ето как и леви, и десни, и центристи в ЕС подхванаха своите партньорски партии в България и търпеливо им заобясняваха защо „Атака” не бива да стига до изпълнителната власт.

Един рядък случай в политическата история на света, когато нормалните, свободо- и миролюбиви политици успешно търсят диалог и единодействие отвъд националните граници. При това, без да извиват ръцете на демокрацията. В случая не заплахата със санкции и някакво отлъчване поставиха „Атака” в състояние на политическа безтегловност – този ефект беше постигнат с аргументи и убеждаване.

И все пак, всичко това е само лекуване на симптоми

Защото успехът на популистки партии като „Атака” (по сходен маршрут, впрочем, е поел и Яне Янев) се захранва от мощни батерии, чийто отрицателен полюс се нарича „корупция, хаос и лъжливост”. И такива партии ще оцеляват дотогава, докогато този полюс създава напрежение. Тоест, докато останалите формации все още търпят в собствените си централи и фракции политици с посивели от непочтеност бели якички, със съмнителни бизнес-контакти и с още по-съмнителни морални възгледи.

Между другото, предстоящите европейски избори предоставят на българския гласоподавател добра възможност да покаже на своите политици защо има повече доверие в Брюксел, отколкото в София. /БЛИЦ