Равносметката от клетвата на Петков до днес

След цяла година политическа криза, безкрайни консултации, провалени опити за правителство и три парламентарни вота. На 13 декември Кирил Петков положи клетва като премиер на България, припомня Нова тв.

Първото сериозно предизвикателство за новата управляваща коалиция беше петата вълна на COVID-19. Наложи се затягане на мерките и изискванията за зелен сертификат, а после и тяхното премахване.

Страхът от пандемията постепенно отстъпи място на страха от високите цени на електроенергията и горивата. Това провокира временно замразяване на цените на ток, парно и вода. Провокира и първи искри между „Дондуков” 1 и „Дондуков” 2.  Повод - рокадите в „Булгаргаз”.

„Ако се използва същият подход, то няма да постигнем по-различни резултати от наследството на Борисов”, предупреди тогава президентът Румен Радев.

„Ние сме тук, за да оправим нещата”, успокои премиерът Кирил Петков.

Сериозни критики се чуха и за външната политика, водена от Петков със Северна Македония.

„Посещението на премиера беше прибързано”, отчете държавният глава.

„Не само, че не беше прибързано, но то беше ужасно закъсняло. Хубавото е, че външната политика на РСМ и на България зависи от министър-председателя и на Министерския съвет на двете правителства”, отвърна премиерът.

Ситуацията в Украйна доведе до първа министерска оставка - тази на военния министър Стефан Янев, който отказа да нарече действията на Русия „война”. А в България пристигнаха десетки хиляди бежанци, за които правителството трябваше да се погрижи.

В края на март МВР задържа за 24 часа бившия министър-председател на страната Бойко Борисов, което изостри отношенията между управляващи и ГЕРБ до краен предел.

„Действията на МВР показват, че никой не е над закона в България”, каза тогава Петков.

„Брутално, гадно! Никакво обвинение, нищо!”, критикува Борисов.

Един от най-големите препъни камъни по пътя, поет от коалицията, се оказа изборът за нов шеф на БНБ. „Продължаваме Промяната” и „Има такъв народ” влязоха в пряка битка, като едновременно издигнаха кандидати поста. В опит да потуши напрежението, партията мандатоносител оттегли своя - Андрей Гюров. Формацията на Слави Трифонов обаче отказа да изтегли Любомир Каримански. Въпреки това, той събра само гласовете на своите съпартийци и на ДПС.

Последва проблем с парите за пътища. Те скараха Финансовото и Регионалното министерство, ръководено от Гроздан Караджов - министър от квотата на „Има такъв народ”. Проведоха се протести, размениха се реплики, имаше и обвинения за незаконни строежи и облагодетелствани фирми. В крайна сметка депутатите гласуваха да бъдат изплатени дължимите близо 1 милиард лева на строителите, а докладът стигна до прокуратурата. 

„Цените в тези задания нямат нищо общо с реалността и са абсолютна фантастика, всичко е било нагласяно, за да бъдат изпълнени нечии интереси”, коментира вицепремиерът и финансов министър Асен Василев.

„Лъжа е това, което „Продължаваме лъжата” твърди - че съм искал да се плаща по тези договори”, категоричен беше регионалният министър Гроздан Караджов.

Това, което според Слави Трифонов е преляло чашата на тяхното търпение, беше държавния бюджет. По време на обсъждането му министрите от „Има такъв народ” напуснаха заседанието на Министерския съвет. Часове по-късно дойде и краят на четворната коалиция.

„Доброволно излизам от управлението. От днес изтеглям министрите на ИТН и слагам край на тази коалиция и на тази агония. Причините, поради които тази коалиция не работи и поради които ние нямаме място в нея, са две - Северна Македония и факта, че в държавата вече няма пари”, обяви тогава лидерът на ИТН.

„Правителство на малцинството в този случай, е много пъти по-добре! Отколкото едно правителство, в което се опитва да му се извиват ръцете!”, обясни преди няколко седмици Кирил Петков.