България едва ли ще нанесе сериозен удар по корупцията, независимо от острите критики на ЕС, увеличаващи вероятността за по-нататъшни орязвания на евро-финансирането, които ще затруднят икономиката на страната, твърдят анализатори, цитирани от Ройтерс. След години на половинчати реформи, воденото от социалистите правителство на страната твърди, че подготвя спешни мерки за спиране на злоупотребите с евро-фондовете.
Но икономическите и политическите анализатори се съмняват, че в страната е налице политическата воля, необходима да се направи правосъдието по-ефективно и да се прекъснат връзките между политиците и организираната престъпност в България, най-бедната от 27-те страни-членки на ЕС. “Не очаквам сегашният политически елит да извърши някакви драстични промени. Той не желае да играе по правилата на новата игра, която изисква отчетност и прозрачност.”, казва пред Ройтерс Кирил Аврамов от Института по политическа икономия в София.
Политическите наблюдатели и дипломатите казват, че е още рано да се прогнозира, дали София може да направи достатъчно за да избегне нови санкции, ако не успее да отговори на очакванията на Европейската комисия. Икономистите казват, че всякакви нови загуби на финансиране от ЕС ще бъдат изключителен удар върху българската икономика, защото тя силно зависи от чуждестранния приток на пари за да финансира модернизацията и да покрие растящия външен дефицит, пише Ройтерс.
Ударът ще се почувства главно в аграрния сектор и инфрастурктурата, докато България се бори да увеличи експорта и да редуцира растящия дефицит по търговската и текущата си сметка. Разочарованието от усилията на София, може също да охлади ентусиазма на Брюксел за по-нататъшно разширяване на ЕС, тъй като ще трябва най-напред да успокои страните-членки, които казват, че България и Румъния не са били готови за членство, когато се присъединиха през 2007 г., допълва Ройтерс.
Потенциалната загуба на част от 11-те милиарда евро европейски помощи за периода 2007 – 2013 г. засилва натиска върху премиера Сергей Станишев да се изправи срещу някои от слабостите. Той разпореди в сряда мерки, включващи по-строг надзор над фондовете и повече средства за назначаване на по-квалифициран персонал. Някои правителствени служители и бизнесмени, заподозрени в злоупотреби с фонодовете се разследват, но България досега не е успяла да осъди за корупция нито един високопоставен служител и е отвела в затвора само един криминален бос, отбелязва Ройтерс.
ЕС настоява за законодателни реформи, включително нови закони за лобирането и партийното финансиране, както и ревизия на наказателния кодекс. Станишев е изправен пред битка с враждуващи интереси и борба за власт в неговата коалиция в навечерието на парламентарни избори догодина. “Опасявам се, че ще бъдем свидетели на още декларации, но не и на конкретни мерки и резултати”, казва пред Ройтерс Румяна Бъчварова от социологическата агенция “Маркет Линкс”. Очаква се правителството да оцелее след парламентарния вот на недоверие идната седмица, внесен от опозицията заради загубата на европейски фондове. Правителството има преобладаващо мнозинство в парламента, отбелязва Ройтерс. Станишев отхвърли исканията на опозицията за уволняване на министри заради загубените пари от евро-фондовете за земеделие и пътно строителство, което според анализаторите отразява липсата на воля да се носи отговорност, допълва Ройтерс. Проучванията на общественото мнение сочат, че над 80% от българите са изпаднали в апатия. “Най-плашещото нещо е, че вече не знам за кого да гласувам. Не вярвам на никой от политиците”, казва пред Ройтерс Валя Тумева, 30-годишна химичка. “Нещата тук няма да се променят през следващите 20-30 години”, добавя тя. /БЛИЦ