Българската кандидатура за генерален секретар на НАТО няма особено големи шансове за успех. По-скоро тя трябва да се възприема като израз на порасналото атлантическо самочувствие на България, се казва в материал на Дойче веле.
Берлин, Лондон, Париж и Вашингтон - когато тези четири столици са казали нещо в НАТО, значи вече всичко е казано. Пренесено към темата за следващия генерален секретар на пакта, това означава, че въпросът е решен. Щом четирите най-влиятелни страни-членки на Алианса излъчват сигнали, че ще подкрепят датския премиер Андерс Фог Расмусен, значи само той и никой друг има шансове да заеме най-високия политически пост в отбранителния съюз. А остатъкът от процедурата ще бъде ... чисто процедурен, и за публиката (за придаване на демократичност на избора).
България не е Дания...

Всичко това ще рече, че българската кандидатура (на Соломон Паси) увисва във въздуха. Но нека бъдем откровени - мисля си, че тя и не е била замислена така, че да спечели накрая. И това няма нищо общо с личността на Соломон Паси или неговите качества. Обратното - бившият външен министър на България в правителството на Симеон Сакскобургготски е убеден атлантик, основател е на първата атлантическа организация в Източна Европа, с междувременно понатрупан опит в политиката (вкл. като ротационен председател на ОССЕ). Той е ерудиран, много амбициозен и с нестандартни виждания (спомнете си за прословутия му Трабант, возил не един и двама световни политици), или да вземем напр. идеята му за експедиция до Антарктида, където днес България вече има своя база.
Не, българският кандидат не изглежда по-лош от датския, полския или канадския. Но и България не е Дания, Полша или Канада. Да, като член на НАТО тя се включи (макар и доста скромно) във всички международни инициативи на алианса (КФОР, ИСАФ), и съдейства (много преди приемането си в пакта) за успеха на начинанието в Косово, като отказа въздушен коридор на Русия. Да кажем и това, че в началото на 90-те години в България не се гледаше с добро око на сближаването с НАТО.
Изходът от състезанието е предопределен
Както изглежда, няма да е достатъчно и това, че Паси се смята за компромисен кандидат, който не подкрепя идеята за обособяване на западноевропейско ядро в НАТО и който заради много по-балансираното отношение на православна България към Русия (в сравнение с католическа Централна и Западна Европа) напълно се вписва в новата обстановка на затопляне след ерата Буш.
Но Соломон Паси си остава кандидатът, излъчен от България, която вярно се сражава и в Ирак и в Афганистан, но и която години беше останала без единствената си дизелова (руска) подводница заради липсата на средства за нова акумулаторна батерия. Така погледнато българският кандидат тръгва да щурмува върховете на НАТО, седнал в Трабант, докато датският му конкурент се състезава със самолет Гълфстрийм-3, а канадският - в кабината на Локхийд-Аврора.
И макар изходът от това състезание да е предопределен, издигането на собствена кандидатура за най-високия политически пост в НАТО е израз на порасналото самочувствие на България на международната сцена. И дори това да е единственият резултат от упражнението с кандидатурата на Паси, той пак ще бъде достатъчен. /БЛИЦ