От кризата ще излезе един свят, различен от настоящия, с нови пазари. Това казва в интервю за испанския вестник El Economista бившият премиер Симеон Сакскобургготски. Материалът излезе под заглавия „Зле разбраният капитализъм ни доведе до тази криза”. Наполеон е казал, че да управляваш, значи да предвиждаш. Да предвиждаш означава да си способен да погледнеш отвъд кризата, заявява Симеон Сакскобургготски.
По думите на лидера на НДСВ, важно е да не се слагат нещата под общ знаменател: негативен е не капитализмът, а зле разбраният капитализъм. „Не системата изобщо е поставена под съмнение. Между другото, няма алтернатива - комунизмът и колективизмът се провалиха. Комунизмът бе един провал, един голям икономически и идеологически неуспех.”, казва Симеон Сакскобургготски. Той смята, че сега е налице взаимосвързаност между всички икономически фактори в света, което прави тази криза съвсем различна от кризата през 1929 г. Затова за изхода от нея трябва да мислят всички страни.
В отговор на въпрос дали опитът му в частния сектор помага и в държавния, царят споделя, че доброто управление се получава тогава, когато си рационален, обективен, прагматичен и работиш със спокойствие. 


Цялото интервю:

Вашият случай е безпрецедентен. По линия на династията сте цар на българите, а освен това бяхте демократично избран за министър-председател на Република България.

Най-сходен до моя случай, макар и неидентичен, е този на камбоджанския крал Сианук – бил е крал, след това министър-председател, после живее в изгнание, за да се върне отново като крал. Необичайният ми житейски опит ми помогна по време на мандата ми като министър- председател при големите международни срещи. Многогодишният изгнанически живот ми отвори много врати. Ако човек има нещастието да бъде изгнаник, получава и компенсации, като тази да се върна в България с подобен „багаж”. Нещата винаги имат и положителна страна. Това е един от моите девизи – много полезен в живота.

Опитът в частното управление помага ли в управлението на обществените дела?

Има общи точки. Доброто управление се получава тогава, когато си рационален, обективен, прагматичен и работиш със спокойствие.

България реално консолидирана демокрация ли е?

Да. Фактът, че е в Европейския съюз и в НАТО показва ясно, че мисленето на обществото ни е демократично.

На 1 януари започна шестмесечното чешко председателство на Европейския съюз. Известна е подчертано евро скептичната позиция на президента Вацлав Клаус.

Президентът Клаус е шокиращо антиевропейски настроен. Когато беше в България на държавно посещение през 2005 г., ме посъветва „да не правим толкова усилия за влизане в Европейския съюз”. Аз и сътрудниците ми останахме много изненадани.

Клаус е на мнение, че Германия, Франция, Италия и Обединеното кралство играят прекалено голяма роля в Европа.

Харесва ни или не, това са страни със значителна тежест. Не може да се претендира, че България или Естония могат да тежат повече от която и да е от тях. От икономическа гледна точка би било абсурдно. И не че правя комплимент на Саркози, но добре, че в едно толкова сложно шестмесечие председателството се падна на Франция, с един толкова активен президент.

Ще влязат ли Украйна и Турция в Европейския съюз?

И това ще стане. Една част от Турция физически е в Европа, страната е в НАТО от 50 години. Някои в самия Европейски съюз твърдят, че тя не е част от Стария континент. Докато Турция и нейните войски покриваха особено опасни фронтове срещу Съветския съюз, турците бяха прекрасни. Сега, когато става дума за пари, се казва, че те са азиатци и не трябва да бъдат европейци… Не е справедливо.

Изправени сме пред една от най-лошите икономически кризи. Как може да се управлява една извънредна ситуация от такъв мащаб?

Наполеон е казал, че да управляваш, значи да предвиждаш. Да предвиждаш означава да си способен да погледнеш отвъд кризата и да разбереш, че от нея ще излезе един свят, различен от настоящия, с нови пазари. Важно е да не слагаме нещата под общ знаменател: негативен е не капитализмът, а зле разбраният капитализъм. Не системата изобщо е поставена под съмнение. Между другото, защото няма алтернатива - комунизмът и колективизмът се провалиха. Комунизмът бе един провал, един голям икономически и идеологически неуспех.

Прилича ли кризата на тази от 1929 година?

Днес е налице взаимосвързаност между всички икономически фактори в света, което прави тази криза съвсем различна от кризата през 1929 г. Този аспект ми вдъхва известен оптимизъм. От друга страна, прекалено много се вълнуваме. Ако новините пристигаха до нас с бавната скорост отпреди 50 години, щяхме да имаме повече време, за да обмисляме решенията. Сега целият свят трябва да мисли върху тях, а не само една страна или една велика сила./БЛИЦ