Компютърът ми „заби” точно в мига, когато трябваше да публикувам коментара си за разговора между Станишев и Борисов минути след неговия финал, когато действащият премиер почти буквално предложи на събеседника си да управляват заедно. Така съдбата, макар да ме изнерви по „технически причини”, ме дари с „ден за размисъл”, коментира на блога си Иво Инджев.
И ето какво размислих (на опашката на коментиращите, на която без да искам попаднах):
Беше ясно, че Станишев финтира Борисов не само с ехидството да властелина на информацията, с която разполага един премиер. Това можеше да се очаква. Скритият ход на „шахматиста” ( Станишев се присламчи към славата на гроспмайстора Топалов) срещу каратиста беше с обратен знак – използва слабостта на опонента си в уж най-силното му място, медийния сплит. Направо си го примами в капана с добре замаскираната цел да го накара да работи за неговата кауза.
А каузата на днешната власт е пропагандата. За нейното здраве властта се грижи с особено усърдие, с разбирането колко важно е да ти повярват, че, както каза Станишев, „в България се случват много хубави неща”. За такива послания е нужна трибуна, към която има достатъчно вперени погледи (може и да не са съвсем доверчиви, но поне да не се заглеждат другаде).
Каквито и да са оценките за надцакването в този почти дружески (да не кажа „другарски”) диспут, истината е, че от него спечели… БНТ. За сметка на другите ефирни телевизии с национално разпространение, държавната телевизия привлече рекордно внимание и отне аудиторията на конкурентите без да се кълчи в произвеждането на скандал и без да инвестира милиони.
Нямаше да е важно, ако ставаше дума за едноактна телевизионна пиеса. Символиката обаче показа (и подсказа, ако някой още не е схванал) на чий терен ще се играе предизборния мач - на стадиона на държавата, където властта се чувства уютно (не че колегите от БНТ бяха лоши водещи, важното в упражнението беше да се приучи отново зрителят да зяпа именно този екран) .
Когато др. Станишев повтаря задължителната мантра за важността да има „повече” държава, не му вярвайте, че говори за икономиката. Там има толкова държавно облагодетелствани червени барони, че „повече” е трудно да се набутат („заедно за България”, естествено), без да се изпозастрелят.
Става дума, отново, за медиите. И държавните между тях са само част от тази държава в държавата, чийто говорител Станишев все повече измества замлъкналия напоследък конкурент Първанов. /БЛИЦ