Шефът на парламентарната комисия за "Грипените": Има доста факти, които се оказаха смущаващи
Председателят на временната комисия в парламента, която проучва процедурата по избор на нов тип боен самолет Емил Христов, заяви, че комисията е открила смущаващи факти. Комисията беше създадена преди около 2 месеца, по предложение на ГЕРБ, а целта й е да се видят обстоятелствата при взимането на политическото решение за изтребителите, както и дали има прикриване на факти при кореспонденцията между всички страни по случая.
"Има доста факти, обстоятелства, които за нас се оказаха смущаващи - доста смущаващи и бързам да кажа не само за хората от ГЕРБ в комисията, включително и за хора от опозицията", каза пред БНТ депутатът от ГЕРБ.
За да разясни какво има предвид, той разказа от самото начало как е създадена комисията и как е работила: "Ние условно я разделихме на три периода, защото всеки период си има своите особености. Например интегрираният проектен екип в първия период, когато генерал Аньо Ангелов е бил министър на отбраната е работил перфектно. Направляващият комитет е контролирал, поставял е задачи, получавал е информация за много кратко време. Екипът е успял да свърши много работа и не е вярно това, че ние не признаваме и отхвърляме свършеното от хората. Напротив ние си даваме сметка колко много работа е свършено от тази група.
Вторият период е по времето на министър Ангел Найденов - този период се характеризира със застой. Има едно хубаво нещо, направено и това е много добрата организационна заповед, която издава министъра и до там се стига. Малко повече от година включително и заместник министъра Иван Иванов не успя да отговори на въпросите какво толкова се случи. Защо не успяха да изпълнят задачите от министъра, защото той поставя реалистични срокове.
В тази заповед министърът поставя задачата, методиката, по която ще стане оценката, математическия модел на анализ, да му бъдат представени преди внасянето на проекта за инвестиционен разход в НС. Докато виждаме, че след това нещата се обръщат и объркват и тръгват малко по различно. И министър Аньо Ангелов, и Ангел Найденов слагат нещата на място - т.е. методиката се утвърждава от министъра, но тази методика е променена в третия период.
По времето на министър Шаламанов се променя целия модел на управление, на планиране и на контрол. направляващ комитет вече няма. Въвежда се друг модел на управление. Създава се Борд за управление вместо интегриран проектен екип. Заповедите, които са издавани в този период, отговорностите, които се делегират и правата не са синхронизирани. Стига се до един момент, в който председателят на борда за управлние на проекта поставя въпрос на борда за управление на портфолиото на проекта".
Председател на борда е бил Румен Радев. Той от самото начало е бил ръководите на интегрирания проектен екип.
Христов потвърди, че Румен Радев е имал най-тежката дума като експерт и ръководител на този борд.
В началният етап документите и предложенията се изработват от екипа на Румен Радев и се утвърждават от министър Ангелов. Пътната карта например през 2013 е утвърдена от министър Ангел Найденов. След което при министър Ненчев документите се изработват от програмния екип, който е под непосредственото ръководства на председателя на борда за управление и се утвърждават от него. Тук се появява проблем, каза Христов.
Той обаче уточни, че председателят на борда е поставил този въпрос на борда за управление на портфолио проекти, но се оказва се че той няма право на основание да утвърди тази методика.
На 27 юни 2016 ген. Радев утвърждава методиката и нещата тръгват. Разковничето не е в този момент на утвърждаване на методиката, допълни Христов.
"Смущава ни, че до този момент пътните карти се утвърждават от министъра на отбраната. Изведнъж се предлага на НС да утвърди пътна карта. Не може Народното събрание да утвърждава пътна карта, която се утвърждава от министър", каза още Христов.
След като НС утвърждава този проект за инвестиционен разход, те променят методиката.