Сидеров предлага допълнение към Договора за приятелство с Македония

Лидерът на ПП "Атака" и председател на парламентарната група на "Обединени патриоти" Волен Сидеров ще предложи за обсъждане в Съвета на коалицията Анекс към Чл. 11 от сега действащия Договор за приятелство и добросъседство с Македония, който да не допуска посегателства към българската история, съобщава "Фокус".

Като причина за това предложение лидерът на "Атака" изтъква опасенията, които съществуват в българското общество от всякакви опити за присвояване и пренаписване на определени нейни периоди, като се започне от Първата българска държава (681-1018) и се стигне до национално-освободителните борби и войните за национално освобождение и обединение от началото на миналото столетие. Тези подозрения се засилиха след подписването на Преспанския договор между Гърция и Македония на 17 юни 2018 г. и от последвалото му ратифициране в двата парламента, които на практика сложиха край на антиквизацията на македонската история. В резултат на този договор новата Република Северна Македония на практика се задължава да се откаже от претенциите за античния си произход, както и да внася задължително уточнение при всяко евентуално използване на антични личности, персонажи и събития, че те принадлежат на елинистичната култура.

Това изискване трябва да се приложи с пълна сила и към всички владетели от династиите на Аргеадите и Антипатридите, управлявали Древна Македония, на които през последните години в Скопие бяха изградени монументални паметници и бяха наименовани летища, магистрали, булеварди и улици. В този смисъл, за да не се допусне злоупотреба с българската история, особено в частта и с делото на Светите български първоучители Кирили и Методий и техните ученици Климент, Наум, Горазд, Ангеларий и Сава, както и на българските владетели от династията на Комитопулите - Самуил, Гаврил Радомир, Иван Владислав и Алусиан, както и с дейците на църковната, книжовната и национално-освободителната борби, са предвидени редица защитни мерки, които ще бъдат представени пред Съвета на коалицията.

Предложението на лидерът на "Атака" предвижда допълнение на Чл. 11 от договора. Към към момента този член гласи, че "нито една от договарящите се страни (бел. ред. България и Македония) няма да предприема, подтиква и поддържа действия, насочени срещу другата държава, които имат неприятелски характер. Нито една от договарящите се страни няма да допуска нейната територия да бъде използвана срещу другата от организации и групи, които имат за цел извършването на подривни, сепаратистки и застрашаващи спокойствието и сигурността на другата Договяраща се страна действия.

Двете договарящи се страни нямат и не трябва да предявяват териториални претенции една спрямо друга. Всяка от договяращите се страни има право да защитава правата и интересите на своите граждани, на територията на другата страна, в съответствие с международното право. Република Македония потвърждава, че нищо от нейната Конституция не може и не трябва да се тълкува, че представлява или някога ще представлява основа за намеса във вътрешните работи на Република България, с цел защита на статута и правата на лица, които не са граждани на Република Македония.

Двете договарящи се страни ще предприемат ефикасни мерки за предотвратяване на недобронамерена пропаганда от страна на институции и агенции и ще обезкуражават дейности на частни субекти, насочени към подстрекателство на насилие, омраза или други подобни действия, които биха навредили на техните отношения". Предложението на Волен Сидеров допълва този член от Договора със следното: "двете договарящи се страни ще се въздържат от всякакви спекулации и опити за обсебване и присвояване на историчесики събития или личности, които са определени като общи за двете договарящи се страни. Всяка от двете договарящи се страни ще се въздържа от всякакви спекулации и опити за обсебване и присвояване на исторически събития или личности, които са определени като принадлежащи единствено и само към историята на едната от двете договарящи се страни.

Сидеров предлага историческите събития и личности да се обявяват за общи с решенията на Съвместна междуправителствена комисия, съпредседателствана от външните министри на двете страни по предложение на Съвместната Мултидисциплинарна експертна комисия. Лидерът на „Атака“ предлага още: "до обявяването на дадени исторически събития или личности за общи Република Македония ще се въздържа от всякакви спекулации и всякакви опити за обсебване и присвояване на следните исторически събития и/или личности…"Тук в предложението на Сидеров са изброени владетелите на Първата българска империя от Крумовата династия и от династията на Комитопулите от хан Крум до цар Иван Владислав включително, особено по отношение на владетелите, управлявали със столица на империята Охрид. Лидерът на „Атака“ предлага Македония да се въздържа и от посегателство към всички исторически личности, свързани с националноосвободителната борба и борбата за обединение на българския народ в единна държава, обхващаща териториалните предели на Българската Екзархия, така както последните са били определени от Фермана на султан Абдул Азис от 28 февруари 1870 г.

Съгласно предложения вариант на анекс към договора Македония ще трябва да се въздържи и по отношение на всички исторически събития, свързани пряко или непряко с гореизброените личности. В текста се дефинират понятията обсебване и присвояване: определянето на обявените за общи исторически събития или личности за изцяло и единствено македонски или изцяло и единствено български. Изготвеният проект дава определение и на понятието спекулация: "всякакви опити исторически събития и/или личности да бъдат представяни по начин, който не съответства на известното за тях от обективни, автентични и доказани исторически извори, съобразно докладите на комисията по чл. 8, параграф 2" (бел. ред. Съвместната Мултидисциплинарна експертна комисия).

Съгласно текста: ще се смята, че една от договарящите се страни е в нарушение на настоящия член, когато спекулациите и/или опитите за присвояване на обсебване на исторически събития и/или личности са извършени от нейния държавен глава, от ръководителя на правителството й, от лице от състава на правителството, както и от всякакви други високопоставени лица, част от органи на държавното управление, предвидени в Конституциите на двете договарящи се страни.

Нарушението на настоящия член ще се смята за несъществено за целите, предвидени от настоящия договор, ако договарящата се страна, в разумен срок не по-дълъг от един месец, вземе адекватни мерки спрямо конкретния нарушител...и поднесе на другата договаряща се страна съответните извинения" Агенция "Фокус" припомня: Договорът за приятелство, добросъседство и сътрудничество бе подписан на 1 август 2017 г. в Скопие от българския министър-председател Бойко Борисов и от председателя на правителството на Македония Зоран Заев. Преговорите по спогодбата бяха инициирани от България през 2008 г. Принос в добросъседските отношения имаха общите честванията на Илинденско-Преображенското въстание, които бяха отбелязани съвместно от премиера на България Бойко Борисов и на Македония Зоран Заев през 2017 и 2018 г. Освен въстанието от 1903 г. двете държави отбелязаха заедно за първи път 24 май – Денят на славянската писменост и култура и светите братя Кирил и Методий в Рим, както и рождението на Гоце Делчев.