Слави Трифонов с последни думи преди референдума

Слави Трифонов отвърна на критиките към инициирания от него референдум, който ще се проведе на 6 ноември 2016 г. заедно с президентските избори и вота за нов кмет на Младост.

"Днес е 4 ноември. До националния референдум има само два дни. Само два. И сега се нададе един смешен, организиран вой срещу Референдума. Защо? До преди няколко дена все едно нямаше да има Референдум. Вият, защото излязоха социологическите проучвания, според които въпреки информационното затъмнение, въпреки простотиите за промяна на изборния закон, въпреки слугинските решения на Конституционен съд, Висш административен съд и ЦИК, въпреки всичко това, а може би именно заради това, над 60 процента от избирателите заявяват, че ще отидат да гласуват на Референдума". Това заяви в отворено писмо водещият.

Според Слави Трифонов високата избирателна активност ще направи решението на народа задължително. Ето как той отвърна на критиките към всенародното допитване:

Първо

"Мажоритарната система щяла да вкара само две партии в Парламента. Откровена лъжа. В света няма нито една държава, нито една, в която мажоритарният избор в два тура да е довел до двупартийна система. Във Франция, при мажоритарна система в два тура, в парламента има 12 партии. Но извън тези 12 партии има, забележете, 22 други леви депутати, 15 други десни , двама регионални депутати и 1 крайно десен депутат. Ако това е двупартиен резултат - или аз съм извънземно с шест крака и осем глави, или тези, дето твърдят че ще имаме само две пратии, са  некадърници. Между другото и в Англия, където изборът е мажоритарен, но в един тур, пак няма само две партии. Пет са.

В България мажоритарен избор на депутати имаше само през 1990 година при избора на Велико народно събрание. Тогава половината влязоха мажоритарно, половината - пропоционално. Ето и резултатите. При пропорционалния вот - влязоха 4 партии. А при мажоритарния вот - влязоха 7 партии и двама независими депутати. Факт.

Второ

Мажоритарният вот лишавал от легитимност депутатите. Малко цифри. Ако имаме мажоритарен вот в два тура, при 6 милиона избиратели и 240 едномандатни избирателни райони, ще имаме приблизително по 25 хиляди гласа на район. За да стане депутат, който и да е, ще трябва да спечели 50 процента плюс един от тези 25 хиляди гласа. Как е в момента? Мартин Иванов-Данона - депутат от Пловдив област, благодарение само на 7 процента от гласовете! Митхат Метин от ДПС, депутат от Плевен - само с 10 процента! Иван Славов от АБВ, от Сливен, депутат със само 4 процента от гласовете. Бат Сали, депутат с 800 гласа от София област. Къде тук е легитимността на някой избран с 4, 5 или 10 процента?"

В обобщение

"Пропорционалните избори, в сегашния ни вариант, не са избори. Те са гнусен пазарлък както вътре в партиите, така и между тях.

При мажоритарни избори в два тура, ще имаме многопартийно представяне, с тази разлика, че кандидатите за депутати ще са в пъти по-качествени, с ясни избиратели зад себе си и с пъти по-голяма легитимност".

"Най-силно пищи тоя, дето много го боли. Знам, че много ви боли. Разбирам защо ви боли. Но в случая не ми е мъчно за вас, въпреки че няма да избягате от болката", предупреди Слави Трифонов.

Политологът Огнян Минчев обаче не е съгласен с водещия. Според Минчев "изборът на "личности" чрез мажоритарен вот е един от утвърдените митове на българския преход", а мажоритарният вот ще включва "роми, кебапчета, бой... " като избирателни инструменти.

"Задължително гласуване имаме и сега. И какво от това? Няма нищо задължително когато не можеш да задължиш някого", посочва политологът и пита дали целта не е "да изчистим от избирателните списъци тези, които живеят в чужбина и ще се окажат два поредни пъти негласували - просто защото е нямало къде да гласуват в радиус от 500-600 км?"

"Субсидиите на партиите може да бъдат намалени, но не 10 пъти. Просто защото ако партиите нямат официално получени и подконтролни финанси, доходите им с куфарчета през задния двор - а оттам и зависимостите им от прословутото "задкулисие" рязко ще нарастнат", коментира Минчев.

Според него дори вотът "Не" на референдума ще го легитимира.

В националния референдум избирателите ще могат да отговорят с "Да" или с "Не" на следните въпроси:

1. Подкрепяте ли народните представители да се избират с мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство в два тура?

2. Подкрепяте ли въвеждането на задължително гласуване на изборите и референдумите?

3. Подкрепяте ли годишната държавна субсидия, отпускана за финансиране на политическите партии и коалициите, да бъде един лев за един получен действителен глас на последните парламентарни избори?

Гласоподавателят не е длъжен да отговори и на трите въпроса. За да бъде гласът му зачетен той трябва да отбележи със знак "Х" или "V" върху бюлетината избрания от него отговор на съответния въпрос. Достатъчно е да се отговори на един въпрос и бюлетината на референдума ще се брои за действителна.

Когато избирателят гласува в изборите за президент и вицепрезидент, и в националния референдум, той попълва поотделно декларация и за изборите за президент и вицепрезидент на републиката, и за националния референдум.

Избирателят сам може да реши коя бюлетина да получи първа - дали тази за референдума или за президентските избори. Секционните комисии са инструктирани да информират гражданите, че имат възможност да гласуват и за референдум.

Референдумът ще се счита за валиден само ако в него гласуват поне същият брой избиратели, колкото на последните президентски избори или 3 229 329.

Социолозите са единодушни, че на президентските избори до урните ще отидат около 3,8 млн. души.