След първата сесия на 49-ия парламент: Какво свърши НС?

През първата си сесия 49-ото Народно събрание излъчи редовно правителство, започна съдебната и конституционната реформа, подкрепи членството на Украйна в НАТО след възстановяване на мира на нейната територия, започна смяната на ръководителите на регулаторите с изтекъл мандат, прие бюджета за 2023 г.

Редовно правителство

49-ото Народно събрание се събра на първо заседание на 12 април. Средната възраст на народните представители, според справка на Централаната избирателна комисия, е 46 години. Както в 48-ия парламент, така и в новоизбрания, депутатите не успяха да излъчат председател на първото си заседание. 

На 19 април Росен Желязков от ГЕРБ-СДС беше избран за ротационен председател. С ротацията на премиерите той ще бъде сменен от Никола Минчев от „Продължаваме промяната-Демократична България“ (ПП-ДБ).

На същия принцип е избран и председателят на правната комисия Стою Стоев, той е от ПП.

След близо десет месеца управление на служебни кабинети, новият парламент излъчи редовно правителство. Трудно „родилият“ се, с цената на много компромиси, кабинет е с мандата на втората политическа сила - коалицията ПП-ДБ, и е подкрепен от ГЕРБ-СДС.

Това стана възможно, след като номинираната за министър-председател от коалицията, спечелила предсрочния парламентарен вот, Мария Габриел върна неизпълнен първия проучвателен мандат на президента Румен Радев.

Преди това Габриел, която напусна поста си на български еврокомисар, проведе разговори в Народното събрание поотделно с всички парламентарно представени политически сили в търсене на подкрепа. 

Първоначално от ПП-ДБ отказваха съвместно управление с ГЕРБ-СДС или подкрепено от тях.  

На срещите с ДПС, „БСП за България“ и „Има такъв народ“ Мария Габриел потърси подкрепа за експертно правителство на трите "а" - амбиция, авторитет, ангажимент. 

Впоследствие БСП се оттеглиха от разговорите, а ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ се върнаха на масата на преговорите. 

На 22 май Мария Габриел върна неизпълнен първия проучвателен мандат за съставяна на кабинет.  

Преди това, в същия ден, номинираният за премиер от ПП-ДБ Николай Денков и Габриел излязоха със съвместна декларация. В нея те заявиха, че вторият мандат ще бъде национален и ще се използва за излъчване на стабилно правителство, около което да бъде формирано конституционно мнозинство. Формулата е кабинет с хоризонт от 18 месеца с ротационен премиер – министър-председател за първия период от девет месеца ще бъде Денков, а Мария Габриел – вицепремиер и министър на външните работи, за втория период от девет месеца премиер ще е Габриел, а Денков – вицепремиер.  

В момент, когато изглеждаше, че съвместно управление между първите две формации е възможно, тогавашният депутат от ПП Радостин Василев разпространи запис от заседание на Националния съвет на ПП-ДБ. Отговорът на ГЕРБ-СДС беше да замразят разговорите си с ПП-ДБ.

На 6 юни новото редовно правителство положи клетва пред Народното събрание. 

Споровете между ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ по механизма за управление и вземане на решения продължиха и след това.

На 23 юни парламентарната група (ПГ) на ПП-ДБ реши да потвърди декларацията „Денков–Габриел“ и поиска от ГЕРБ-СДС седем гаранции за нейното изпълнение. Те включват: общ борд за назначение на регулатори; спазване на вече одобрената обща законодателна програма; пътна карта за съдебната и конституционната реформа; реформа в службите; съгласуван закон за антикорупционната комисия; преработка на Изборния кодекс и обща позиция за законността на референдума на „Възраждане“ . 

Съдебна реформа и Конституция

Още при обявяването на кандидатурата си за премиер Мария Габриел заяви, че, ако бъде избрана, първата задача на правосъдния министър в правителството ѝ ще е да внесе искане до Висшия съдебен съвет (ВСС) за отстраняването на тогавашния главен прокурор Иван Гешев.

В края на май парламентът прие на второ четене промените в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), с които се създава механизъм за разследване на главния прокурор.

Предвижда се в случаите, когато е налице законен повод да започне разследване срещу обвинител номер едно или негов заместник, материалите да се изпращат на ръководителя на наказателната колегия на Върховния касационен съд (ВКС).

След постъпването им, образуваната преписка ще се разпределя незабавно на съдия, определен на случаен принцип, който временно ще бъде назначен на длъжност прокурор във ВКС, за да се отговори на конституционното изискване наказателното преследване да се провежда от прокурор.

Предвидено е да се назначава и прокурор, осъществяващ контрол върху действията на прокурора, водещ разследването на главния прокурор. Той също ще е излъчен измежду съдиите от наказателната колегия на ВКС на случаен принцип и ще бъде назначен за заместник на главния прокурор. 

През измененията в НПК депутатите приеха и съответни промени в Закона за съдебната власт.

Решенията на пленума на ВСС по отношение назначаване и освобождаване на главния прокурор се приемат с мнозинство не по-малко от 13 гласа, а решенията за назначаване и освобождаване на изборен член на ВСС, на председателя на ВКС и председателя на Върховния административен съд се приемат с мнозинство не по-малко от 17 гласа. 

След гласуването на промените Иван Гешев беше освободен като главен прокурор. 

В последния ден на първата сесия на 49-ото Народно събрание ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС внесоха общ законопроект за промени в Конституцията в деловодството на парламента. Под него има 166 подписа - на трите парламентарни сили. В основата е проектът на ПП-ДБ.

ВСС се разделя на два съвета – съдийски и прокурорски, в пропорции, осигуряващи спазване на международните стандарти за независимост на съда – мнозинство на съдиите, избрани от съдии, но и запазване на парламентарната квота и прокурорския съвет, където превес има парламентарната квота.

Мандатът на изборните длъжности във ВСС е четири години, заемалите ги не могат да бъдат преизбирани веднага. В много висока степен се намаляват правомощията на главния прокурор. Въвежда се индивидуалната конституционна жалба и се засилват функциите на Инспектората.

ГЕРБ-СДС и ДПС се противопоставиха на идеята на ПП-ДБ да се ограничат мандатите на изборните длъжности в местната власт и в крайния вариант на законопроекта такъв текст няма. Такова е било и единственото условия на ДПС за подкрепа.

24 май – Ден на българското слово, просвета и култура, и на кирилицата да бъде и национален празник

Това предложение предизвика много „за“ и „против“, както в обществото, така и сред политическите сили. По думите на съпредседателя на ПП Кирил Петков за ПП-ДБ, ГЕРБ-СДС и ДПС датата е консенсусна. С избора на 24 май за национален празник се поставя акцент върху духа на знанието, на просветата, на писмеността, уточни Петков пред медиите.

„БСП за България“, „Има такъв народ“ и „Възраждане“ се обявиха против идеята да бъде сменена датата на националния празник от 3 март на 24 май.

Украйна

В деня на визитата на президента на Украйна Володимир Зеленски у нас депутатите гласува декларация в подкрепа членството на Киев в НАТО след възстановяването на мира там, осъдиха руската агресия и призоваха да спре „ядреният шантаж“ на Москва.

Зеленски не направи обръщение от трибуната на Народното събрание, но се срещна с председателя Росен Желязков и представители на политическите сили в парламента без „БСП за България“ и „Възраждане“. 

Депутатите възложиха също на министъра на енергетиката да проведе преговори с министъра на енергетиката на Украйна или негов представител за продажба на оборудването, предназначено за проекта Атомната електроцентрала „Белене“. 

Със свое решение и по предложение на ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС Народното събрание гласува да бъде предоставена допълнително на Украйна военнотехническа подкрепа - бронирана транспортна техника с наличното към нея въоръжение, както и резервни части за обслужването ѝ, с отпаднала необходимост за нуждите на МВР.

Регулатори

Депутатите преизбраха за управител на Българската народна банка Димитър Радев, който беше номинация на ГЕРБ-СДС. Негови заместници са Андрей Гюров от ПП-ДБ и Петър Чобанов от ДПС.

Сметната палата също има титуляр - за председател в последната си работна седмица парламентът избра Димитър Главчев, предложен от ГЕРБ-СДС

Станимир Михайлов, кандидатура на ПП-ДБ, беше одобрен от мнозинството за управител на Националната здравноосигурителна каса.

Бюджет

Един удължителен и един редовен бюджет за 2023 г. прие през пленарната сесия Народното събрание.

Дебатите по второто четене на план-сметката на държавата продължиха почти 21 часа. След гласуването финансовият министър Асен Василев коментира, че бюджетът е в първоначално зададените параметри - 3% дефицит, сериозна капиталова програма с преразпределение на част от капиталовите разходи към допълнително заплащане в размер на около 300 млн. лв.

Заложеният ръст на брутния вътрешен продукт 1,8%. Не се намаляват социални разходи и не се повишават данъците, предвидената средногодишна инфлация е 8,7%. Минималната работна заплата остава 780 лв.

За увеличаване с 10 на сто на основните заплати на персонала в системата на МВР от 1 август 2023 г., както и за допълнително увеличение със 100 лв. на основните възнаграждения за някои длъжности, включително за други плащания за персонала, бяха отпуснати 150 млн. лв. 

За увеличение на възнагражденията на персонала в системата на Министерството на здравеопазването - за Центровете за спешна медицинска помощ и Регионалните здравни инспекции (РЗИ), считано от 1 август т.г., и дължимите средства за социално-битово и културно обслужване за персонала бяха гласувани 30 млн. лева.

Заделят се 1,7 млн. лв. за увеличение на месечната помощ за деца от центрове за настаняване от семеен тип.  За дейности по асистирана репродукция са заложени два млн. лв. С 30 млн. лева са повече парите за заплати в спешната помощ и РЗИ.

Трудовите възнаграждения в предприятия в България с над 100 души ще се изплащат само по банков път. Депутатите приеха да не се плащат такси за обслужване и теглене от базова сметка, в която постъпват трудови възнаграждения.

В бюджета се заделят 7,8 млн. лева допълнително за изплащане на еднократна помощ от 300 лева за родителите на ученици в пети клас.

Енергийните дружества ще продължат с вноските във фонд „Сигурност на електроенергийната система“ до края на тази година. Увеличават се акцизите на електронни цигари, съдържащи или несъдържащи никотин.

Още важни закони

Сред другите по-важни закони и решения могат да бъдат отбелязани промените в Закона за защита от домашното насилие, с които се създава национален регистър на регистрираните за педофилия у нас и в чужбина.

В последните работни дни от сесията си депутатите гласуваха да бъде преустановена концесията за пристанищния терминал „Росенец“, както и министърът на енергетиката да започне разговори по условията и реда, при които Българският енергиен холдинг да придобие до 20 процента в консорциума-титуляр на Договора за търсене и проучване на нефт и природен газ в площ „Блок I-21 „Хан Аспарух“. 

В началото на юни мнозинството в парламента отхвърли предложението на Инициативен комитет, подкрепен от „Възраждане“, за произвеждане на национален референдум с въпрос „Съгласни ли сте българският лев да бъде единствена официална валута в България до 2043 година“.  От политическата сила заявиха, че ще сезират Конституционния съд.

В последния си работен ден и след повече от осем часа дебати на второ четене бяха приети промени в Наказателния кодекс (НК), част от които предвиждат по-тежки наказания за причиняване на смърт на пътя.

Така, когато по непредпазливост е причинена смърт при управление на превозно средство, наказанието е лишаване от свобода от три до осем години, а в особено тежки случаи - от пет до 12 години. Досега наказанието по чл. 343 от НК, ал. 1, буква "в", беше от две до шест години, а в особено тежки случаи - от три до 10 години затвор.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук