На юбилейната среща на НАТО в началото на април ще стане ясно кой ще наследи Яп де Хооп Схефер на поста генерален секретар. От месеци насам обаче медиите спекулират по темата и обсъждат шансовете за успех на кандидатите.
Един от тях е бившият български външен министър Соломон Паси. Франк Купфершмидт, експерт по въпросите на Алианса в германската фондация "Политика и наука" пред Дойче веле.
Според някои медии като германския вестник "Зюддойче цайтунг" постът генерален секретар на Трансатлантическия съюз най-вероятно ще заеме датският премиер Андерс Фог Расмусен. Около неговата кандидатура са се обединили Германия, Франция и Великобритания, съобщават те. Други тълкуват репликата на американския вицепрезидент Джо Байдън - "нито една страна-членка не трябва да бъде изключена от избора" като подкрепа в полза на канадския министър на отбраната Питър Макей.
Кандидатурите се пазят в тайна.
Медиите могат само да спекулират, казва Франк Купфершмидт, експерт по въпросите на Алианса в германската фондация "Политика и наука":
"Страните трябва да постигнат единодушие. И разбира се от доста време насам съвсем дискретно те водят преговори и се опитват да определят кой кандидат има най-големи шансове."
В началото на февруари един политик все пак обяви официално кандидатурата си - бившият български външен министър Соломон Паси. Това озадачи дипломатите в щабовете на Алианса. Те упрекнаха България, че е нарушила традицията на дискретност при номинацията. Други окачествиха хода като "доста необичаен". Това оказва ли влияние върху шансовете на кандидата? Франк Купфершмидт е категоричен:
"Кандидати, които сами се предлагат, най-често нямат шанс. Същото важи и за онези, които от рано се смятат за фаворити. Те често са един вид сонди, по които може да се определи общото настроение."
Според самия Соломон Паси Съединените щати гледали на кандидатурата му доста сериозно. Това заяви бившият министър на пресконференция в Русе след посещение във Вашингтон, където имал разговори в Държавния департамент, Пентагона и други институции.
Желаещите са много.
И други източноевропейски страни биха желали да участват в надпреварата. В медиите се споменават имената на бившия полски президент Александър Квашневски и полския външен министър Радослав Шикорски. На въпроса имат ли източноевропейските страни шанс германският експерт отговаря:
"Източноевропейските страни имат същото право на поста, както и западноевропейците. Но може би още не му е дошло времето. Сигурен съм, че ако имаше подходящ кандидат със способностите да представя Алианса навън и да въдворява консенс в него, което е и една много важна задача, то тогава той би могъл да бъде избран. В момента най-вероятно нещата изглеждат така - източноевропейците са смятани за прекалено едностранчиво ориентирани към американските интереси, към американската политика, ето защо част от страните-членки не искат да рискуват с избора на такъв кандидат."
Някои се опасяват, че по този начин би се нарушил балансът в НАТО. По традиция досега генералният секретар на НАТО идва от Европа, а главнокомандващият силите на Алианса е американец. /БЛИЦ