В момента България се намира в една изключително благоприятна икономическа среда, която се различава коренно от другите европейски държави. Българската икономика се характеризира с намаляваща инфлация и висок икономически растеж. Останалите европейски държави и най-вече държавите от Еврозоната имат нисък икономически растеж и висока инфлация. Това заяви премиерът Сергей Станишев от парламентарната трибуна, в рамките на разискването по питането на народния представител Иван Костов относно политиката на правителството за противодействие на скока на цените, за компенсиране на доходите на населението и за регулиране на ценовите равнища.
От основните причини за инфлацията в страната премиерът открои външните и преди всичко ценовия шок, пред който е изправена световната икономика, за стоките, които се търгуват на международните пазари. По данни на Световната банка, за последните три години и половина само цената на суровия нефт се е покачила с 222 на сто. Водеща роля за ускоряване на инфлацията в редица страни имат и повишаващите се световни цени на суровините. Ръстът на инфлацията бележи исторически нива както в развитите, така и в развиващите се страни, посочи премиерът, като даде за пример инфлацията за м. юни в САЩ – 4.9 на сто, в ЕС – 4.3 на сто, а в страните от Еврозоната – 4 на сто, стойности – най-високи от 15 години насам.
В днешния глобален свят, всяко изменение на вътрешните цени зависи до голяма степен от външни фактори, всяка промяна на цените на международните пазари незабавно се отразява върху вътрешните цени, каза министър-председателят. Той обърна внимание, че въпреки тенденцията за повишаване на цените в световен мащаб, инфлацията в България забавя своя темп на растеж, като през юни бе отчетена и дефлация. Нещо повече – на базата на Хармонизирания индекс на потребителските цени, като критерий за приемане в Еврозоната, месечната инфлация у нас е по-ниска от тази в Естония и Латвия (0,7 на сто), Литва (0,6 на сто). Българската месечна инфлация е по-ниска и от тази в някои държави – членки на Еврозоната, като например Испания (0,6 на сто), Великобритания, Белгия и Люксембург (0,7 на сто), Словения (0,9 на сто) и равна по стойност на Италия, Ирландия и Португалия.
От вътрешните причини за инфлацията министър-председателят посочи на първо място обстоятелството, че България е страната в ЕС с най-ниско ценово равнище. Това предполага, че в процеса на приспособяване на доходите и цените у нас към средните равнища за ЕС, България ще изпитва по-висока инфлация от средната за ЕС.
Неблагоприятните климатични условия през последните години и особено през 2007 г., предизвикали спад в селскостопанската продукция, са също сред факторите, които допринесоха за нарастването на цените при храните.
Вторичен ефект върху потребителските цени има и хармонизирането на акцизните ставки при течните горива и цигарите, заедно с повишаването на административните цени на електроенергията, водата и природния газ.
В режим на Валутен борд e невъзможно провеждането на собствена парична политика, припомни още министър-председателят от парламентарната трибуна. Поради тази причина правителството ограничава косвено развитието на инфлационните процеси в страната, чрез механизмите на фискалната политика.
Обемът на чуждестранните инвестиции за последните три години бе също един от акцентите в анализа на министър-председателя. Той отбеляза, че през 2007 г. преките инвестиции са отбелязали рекорд от над 6 милиарда евро, което е с 93 на сто повече от 2005 г.
Присъединяването на страната ни в ЕС наложи на бизнеса и нови, качествени и структурни промени, с цел спазване на по-високи стандарти и изисквания. Това неминуемо води до по-високи разходи за производителите, поради което и крайният потребител плаща повече, но за по-качествените и безопасни стоки и услуги, които ползва, отбеляза премиерът.
Всеки уважаващ себе си икономист знае, че бързото икономическо развитие е свързано и с по-голяма инфлация. Проблем ще бъде, ако имахме нисък икономически растеж и висока инфлация. Това е изключително тревожен феномен, който за радост не е характерен за нашата икономика, каза министър-председателят пред народните представители. За трета поредна година икономическият растеж е над 6 на сто, а за първото тримесечие на тази година достигна 7 на сто, допълни той. И още – единствено България, Ирландия и Румъния са страните от ЕС, които през м. май са регистрирали нарастване на индустриалното си производство спрямо предходния месец.
Анализа на резултатите от водената социална политика премиерът започна с пенсиите. Той оцени като необосновани твърденията, че доходите на пенсионерите губят от своята покупателна способност. Напротив, има всички основания да се твърди точно обратното, каза министър-председателят и се аргументира с предприетите от правителството мерки: за две години и половина пенсиите са увеличени пет пъти, т.е. веднъж на всеки шест месеца, въведен е нов механизъм за определяне на минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст, както и за осъвременяване на пенсиите по т.нар. „швейцарско правило” – с процент, равен на половината от инфлацията и ръста на средния осигурителен доход за страната от предходната година.
През 2007 г. размерът на изплатените социални трансфери в дохода на домакинствата нарасна над два пъти в номинално изражение спрямо 2000 г., а реалната средна пенсия е повишила нивото си с 32 на сто, отбеляза още министър-председателят Сергей Станишев и обобщи – за 30 месеца бе постигнато повече от това, което бе направено за период от шест години. Той припомни на народните представители, че Министерският съвет вече гласува нов законопроект за Държавен фонд за гарантиране на устойчивост на държавната пенсионна система, в който ще се акумулират 50 на сто от отчетените в бюджета постъпления от приватизация, 25 на сто от излишъка за съответната бюджетна година, всички приходи от концесии. До момента са натрупани над 708 млн. лв. в сметката на фонда, съобщи премиерът от парламентарната трибуна.
В рамките на дискусията министър-председателят Сергей Станишев обобщи и резултатите от водената от правителството социална закрила за най-уязвимите слоеве от населението. По отношение на социалните помощи той отбеляза, че за периода 2005 – 2007 г. е установена трайна тенденция за намаляване на средномесечния брой на подпомаганите лица и семейства. По отношение на работните заплати – от началото на миналата година доходите за страната отчитат високи темпове на нарастване както в номинално, така и в реално изражение. Ръстът на средната работна заплата изпреварва инфлационните процеси в страната , като за периода 2000 – 2007 г. тя е повишила своята покупателна способност с 27 на сто. Премиерът припомни, че през 2007 г. финансовото богатство на българите е достигнало 31 млрд. лв. Повишава се средното жизнено равнище на домакинствата в страната, за което свидетелстват и данните за потреблението на дълготрайни и луксозни стоки.
15 конкретни действия, които се ангажира да предприеме правителството, въпреки че инфлацията в страната намалява, обобщи министър-председателят Сергей Станишев:
- реализиране на бюджетен излишък от 3 на сто от БВП за 2008 г.;
- поддържане на таван на бюджетни разходи не по-висок от 40 на сто от БВП;
- отказ от диференциация на данъчните ставки, особено на ДДС;
- засилване правомощията на вътрешния одит при контрола върху изпълнението на програмните бюджети;
- нормативно регламентиране на възможност за външно одитиране на национално и местно ниво на държавно управление;
- обвързване финансирането на бюджетните организации за следващ период с постигнатите резултати от предходния период;
- провеждане на предварително изследване на конкуренцията на пазарите, съгласно предложената от ЕК методология;
- определяне на рискови фирми и пазарни сегменти/сектори на национално и на регионално ниво, които да са обект на редовно наблюдение и по-чести проверки от регулаторните органи;
- приемане на нов Закон за защита на конкуренцията;
- прилагане на мерки за подобряване на пазарната ориентация на земеделските производители;
- нормативно обвързване на разрешенията за повишаване на цената на услугите на монополистите с постигнатите от тях резултати;
- засилване ролята на неправителствените организации за защита на потребителите;
- засилване ролята на Комисията за защита на потребителите при пазарната ориентация на потребителите;
- повишаване на енергийната ефективност чрез промени в законодателството, имащи за цел да насърчат въвеждането на енергоспестяващи технологии в производството и бита;
- разработване на схеми за инвестиции в научноизследователска и развойна дейност за повишаване на енергийната ефективност. /БЛИЦ