Станишев: Европейските избори са не просто важни, те са съдбовни

„Предстоят избори 2 в 1, но за съжаление те няма да решат нито един от фундаменталните въпроси пред България. През последната година преживяваме не просто политическа криза. Тя се превръща в системна криза на политическата система. Балансира на ръба на пълния срив на доверие и делегитимация на институциите.

Най-голямата партия у нас представлява 8-9% от имащите право на глас, а само 40% от избирателите гласуват – това е тежка политическа диагноза. Мнозинството българи протестират като не участват в изборите. Защо е така? Защото наблюдаваме отказ от основната функция на политиката – да чертае бъдещето, да дава посока на развитие на страната, носейки на хората сигурност и перспектива.“

С този анализ започна днес брифинга си пред журналисти Сергей Станишев. Сред темите на срещата му с медиите бяха: кризата на политическата система у нас, предизвикателствата пред България и Европа в променящия се свят и процесите в лявото политическо пространство.

Политиците носят отговорност за ежедневното количество отрова в обществото, превърнаха ни във враждуващи и презиращи се племена

„Искам да обърна внимание на начина на говорене на политиците у нас – на пръв поглед второстепенен въпрос. Всеки човек се изразява по различен начин. Но фундаментално, политиците носят отговорност за ежедневното количество отрова в обществото.

Като следствие на това, ние се превърнахме в постоянно воюващи и презиращи се племена, без нищо, което да ни сплотява. А би следвало да сме общество, народ с общо бъдеще.

Според днешния наратив българите сме „соросоиди“ или „патриоти“, „пионки на посолството“, или „агенти на Путин.“ Развихме неспособност да постигаме обществени консенсуси дори в ключови сфери от национален интерес, като демографската политика, например.“

Не умеем да гледаме дори няколко крачки напред, вторачили сме се във върха на обувките си

„В резултат – губим бъдеще – трябва да обърнем страницата на тежкото изоставане. Евроизборите в България и в повечето европейски страни по правило не са особено вдъхновяващи.

У нас непрекъснато говорим, че сме имали едни очаквания от присъединяването си към ЕС, но сега сме вкусили и меда и жилото – в това число двойния стандарт по отношение на Шенген и редица решения, които обективно ни създават затруднения.

За този евроскептицизъм имат много сериозен принос отново политиците. Развихме консуматорско отношение към ЕС – полагат ни се новите магистрали, водопроводи, финансирани с евросредства.

Истината е, че не успяхме да излезем от инерционния подход към европейските политики, защото като правило позицията на България на всички Съвети е: „Подкрепяме ЕК.“ Без достатъчен анализ за последиците за страната. Другата ни слабост е, че не умеем да работим системно, отдалеч, а не в последния момент – на пожар.  И не се научихме да създаваме коалиции от страни, които имат сходни интереси и виждания.“

Европейските избори ще бъдат изцяло захлупени от грозната национална кампания

„Днешните избори очевидно ще бъдат изцяло „захлупени“ от грозната национална кампания и най-вероятно няма да проведем сериозен разговор какъв ЕС искаме и какво е мястото на България в него. А те са изключително важни за бъдещето на Съюза, бих казал даже съдбовни. Макрон дори обяви възможната смърт на ЕС.

Защо възниква този въпрос? Да се върнем на основното постижение на Съюза: той осигури десетилетия наред зона за мир, сътрудничество между държавите, просперитет. Гарантира социалната държава, за която огромна роля имат социалдемократите.

Днес обаче имаме коренно различна ситуация. Нов свят, оформил се в последните години и развиващ се твърде бързо, изискващ промени – геополитически и икономически. Виждаме ясна тенденция на съкращаване на дела на ЕС в световния БВП в сравнение с другите водещи икономики – САЩ и Китай. Вече над 50% от БВП на света се произвежда от страните извън т. нар. „Запад“.

Светът се разпада на конкуриращи се региони и блокове

„Под атака са и основните ценности на ЕС – демокрацията, правата на човека. Истината е, че светът се разпада на конкуриращи се региони и блокове. Разбирането на тези тенденции и опасността от тях доведе до необходимостта двама бивши премиери – Марио Драги и Енрико Лета – да представят своя анализ за това как оттук нататък да се развива ЕС, за да оцелее. В доклада на Драги директно се говори за радикална промяна.

Той посочва, че организацията и начинът на взимане на решения в ЕС принадлежат на „света от вчера“. Конкретен пример е бежанската криза от 2015 г. Чак сега – 8 години по-късно Европейският съвет излезе с решение по нея. Не можем да си позволим лукса ЕС да е толкова неефективен. Ако продължи  инерционно, Съюзът ще бъде обречен и няма да може да издържа социалната държава, а за мен като за ляв човек това е най-важното – без икономика няма как да се гарантира грижата за хората. Затова главният фокус трябва да се обърне към условия за развитие на производството в Европа.

Дълго време индустриалната политика беше мръсна дума –  а сега всичко опира до индустрия и иновации – особено с предстоящите трансформации – зелена, дигитална, демографска. Ключово е наличието на публични европейски инвестиции – Лета предлага създаването на Европейски инвестиционен фонд. Правилата за държавна помощ също са основна пречка пред провеждането на стратегически политики. Защото те влизат с противоречие с разбирането за свободната конкуренция.

Необходимо е и преосмисляне на търговската политика на ЕС – ние винаги сме били за свободна търговия, но останалият свят се затваря, създава неравни условия за нашата продукция и ние трябва да вземем ответни мерки. Има няколко ключови фактора – първо: мащабът – сериозно предимство на общия пазар от 450 млн. души, абсолютно съпоставим с китайския, и с американския. Второ – публичните инвестиции в обществени блага – като енергийната свързаност.

Третата посока – квалифицираната работна ръка, защото ¾ от компаниите в Европа се оплакват, че трудно намират и наемат квалифицирани работници.“

Станишев допълни, че тези анализи поставят фундаментални въпроси и попита риторично къде е България в този процес. Според него, необходимостта от дълбоки реформи на високо европейско ниво изисква политическа воля и силно мнозинство в ЕП.

Крайнодесните – съблазънта на ЕНП

„Кампанията тепърва започва и всички прогнози са условни, но се очаква първото и второто място в ЕП да запазят ЕНП и ПЕС. Големите губещи се очертава да бъдат Renew, които може да отстъпят от третата си позиция за сметка на някоя от крайнодесните фракции. Също и Зелените, защото те подцениха социалния аспект на Зелената сделка, а в крайна сметка тя е за хората, не само за планетата. Очаква се ръст на евроскептиците и националистите.

Важното е обаче какви мнозинства ще се формират в ЕП, защото ПЕС вече заявихме, че няма да участваме в коалиция с крайната десница. Стои открит въпросът пред ЕНП: дали ще тръгнат по пътя на плаващите мнозинства, което сме виждали в България, или ще се решат на сериозна коалиция с партиите в ляво-центъра, която да отговори на всички тези предизвикателства и да изработи нужните политики. Ако се поддадат на съблазънта на крайнодесните, ще има политическа конфронтация и важните реформи ще бъдат обречени.

За България има много опасности от този сценарий – ако видят, че няма политическа воля за мнозинство, част от държавите ще тръгнат да се обединяват по отделни политики, което неизбежно ще доведе до няколко скорости и тогава ние ще останем маргинална периферия.

Първи се противопоставих на подмяната на европейската политика на БСП, нямах илюзии, че ще съм в листата

„Не съм имал никакво съмнение, знаех че няма да бъда предложен за евролистата от това ръководство. Защото първи в БСП, още през 2018 г. се противопоставих на изкорубването на лявото, прогресивното и европейското съдържание и подмяната на БСП с „консервативно ляво“.

Днес са много критиците на ръководството на партията, само че мнозина от тях носят своята отговорност за това превъплъщение.

Станишев посочи, че за предстоящата кампания е извървял цялата процедура по номинации за евролистата от уважение към десетките основни и общински партийни организации, които го номинираха въпреки саботажа и натиска на „Позитано“ 20. „Някъде се поддадоха и ме извадиха – както в Смолян, но на много места удържаха, за което им благодаря.“, отбеляза той.

„Тръгвам от Европарламента със самочувствие за добре свършената работа. Благодарен съм, че българите го оценяват – наскоро видях проучвания, които ме нареждат сред евродепутатите с най-високи авторитет и доверие.

Висока оценка за мен беше и консенсусното решение на премиерите в Европейския съвет да ме номинират за председател на ЕП през 2019. Трикратното ми избиране като президент на ПЕС е най-категоричната подкрепа от страна на моите колеги и партньори в Европа.“

Като член на БСП пожелавам успех на кандидатите в листата

„За съжаление обаче виждам и недобри знаци, защото много от фигурите  прилягат повече на „Възраждане“, отколкото на европейска социалистическа партия. Това е израз на продължаващата от години шизофренна позиция на БСП спрямо ПЕС.

Искам да отправя едно предупреждение: ако БСП не намери сили за промяна в правенето на политики и след тези избори, процесите на разпад ще станат необратими.

Лидерите вляво не издържаха изпита, носят отговорност за раздробяването на това политическо пространство

„Преди няколко месеца заявих, че за да има достойно представяне на лявото в България на евроизборите, то трябва да се яви с обща листа, като широко обединение.

Но обединение не просто на формации, а около платформа и листа с достойни кандидати. За съжаление, това не се случи и всички лидери носят отговорност пред левите избиратели, защото се оказа, че личните вражди и амбиции са по-важни от големите каузи.

Те не издържаха изпита, който времето постави пред всички тези партии. Левият избирател е разочарован и най-вероятно ще остане у дома в деня на вота.“

Няма нито един играч в полето на социалдемокрацията в тази кампания

Станишев коментира, че няма партия със социалдемократическа идентичност на изборите. Според него, „Левицата!“ не се различава по кауза и кампания от БСП. По повод формацията около Ваня Григорова, евродепутатът посочи, че тя се опитва да затвори разрива между политиците и живота на работещите хора.

„Но засега не виждам съдържанието и реалната платформа. Синдикализмът е добра идея, но не е достатъчен за формиране на европейска лява идентичност.“

За мен политиката е служене

„Макар и на зряла възраст съм запазил достатъчно идеализъм и наивност. За мен политиката все пак е служене на обществото. Желание да промениш нещо към по-добро, да свършиш някаква конкретна работа.

Решението ми ще е функция на това дали в българското общество има очакване и нагласа за по-различна политика от тази, която виждаме в момента. Политика, създаваща перспектива пред страната и стремяща се поне по основните направления да изгражда консенсус и да постига резултати. На взаимното уважение – дори между опонентите.“

Патриот съм, но най-вече съм социалист и европеец

„Патриот съм, но и европеец. Не бих приел да участвам в политика с антиевропейски каузи. Аз съм социалист, социалдемократ – в модерните условия те са синоними. Консенсусен и диалогичен съм – вярвам, че само така има път напред. Институционален човек съм, защото демокрацията функционира чрез институции.

По принцип хората са два вида – позитивни и негативни. Аз съм от позитивните и искам в България да има повече такива.

Ако видя, че има нагласа за постигането на целите пред страната и продължа да срещам съмишленици, ще участвам в политиката.“