Интервюто на премиера Станишев в Панорама е опит да се представи управлението на тройната коалиция като национално отговорно. Опитът се оказа безплоден? Не защото светкавично получи поредната порция от разбираеми за народа контрааргументи, изречени от далеч по-популярния Бойко Борисов. В говоренето на Станишев има формално верни твърдения , но и голи подозрения. Застъпи тези, които са фактически неверни! Последиците от такова говорене не вещаят нищо добро за България... Така коментира пред БЛИЦ лидерът на Обединения блок на труда /ОБТ/ проф. Кръстьо Петков интервюто на премиера Сергей Станишев в Панорама, където една от тезите му бе, че има политически сили, които се опитват да яхнат протестите, визирайки ГЕРБ и неформалният му лидер Бойко Борисов.
Първо, логически правилно е един министър председател да държи на финансовата стабилност на държавата, да изисква гражданите и икономическите агенти да спазват законите и да настоява градоначалникът да си носи отговорностите за реда в столицата.
При едно условие –това за реципрочност на правата и задълженията. Което значи- премиерът да е също толкова взискателен и своите министри, техните заместници и коалиционните политически партньори.
Когато Станишев упорито брани членове на кабинета, в чиито сектори са ползвани неправомерно, или са откраднати милиони евро, той дава повод на опонентите да не спазват институционалните норми. Няма как да упреква протестиращите, че не проявяват респект към властта, а с обсади, тежка техника и нелицеприятен език, я притискат в последното убежище. Правят го не по гръцки или тайландски , т.е. безкомпромисно, а по български-с много закани и малко агресия...
Второ, по тоталитарен навик във всеки протест се вижда заговор- на наши и чуждоземни неприятели на властта. Чуждестранните заговорници от 1997 г. днес ги няма, те са заети със собствените си тревоги за глобалната криза. Но желаещи, настървени кандидати за властта, никога не липсват. Което е нормално-така се държи всяка опозиция. Така стори и ръководството на БСП през 2005 г., когато заради властовия нагон се съюзи с ДПС и НДСВ / независимо, че дни преди съставянето на кабинета Станишев твърдеше, че царят е гол, а Доган бил политически брокер!/
Към протестиращите Станишев- политик от поколението на прехода , демонстрира рефлекси от арсенала на своите бащи и деди. Щом има гражданско недоволство, придружено от искане за смяна на правителството, значи е заговор срещу конституцията; срещу властта на тройната коалиция ли е - непременно е поръчано от опозицията / ГЕРБ и Борисов са неговият дежурен дразнител/; ако пък се припокриват демонстрации, непременно някой ги яхва и политизира. Зад тези клишета прозират две неща: наследено неумение да се води диалог с водачите на протеста/ те може да не са врагове, а просто люде с идеали и интереси, различни от тези на властимащите/; вродена идеологическа недостатъчност- да се приеме истината за политическия момент.
Ако премиерът Станишев е допуснал да бъде заблуден от информатори и съветници за причините за стихийните протести, това е тежък гаф. Гафовете се преодоляват! Ако е пропуснал да забележи кога недоволството се е превърнало в гняв, а гневът е родил омраза към властимащите, значи не го бива в политическата психология. И това се понася -доста премиери преди него не разбираха народопсихологията. Но ако наистина е е убеден, че срещу неговото правителство има организиран и платен, антиконституционен заговор, значи е заболял от политическа параноя-подобно на предшествениците си от периода 1994-2001 г. За тази болест лечение не е открито...
Актуалната политическа ситуация, както я разбирам, е следната:
-народът е свръх недоволен, почти както при Виденов; части от него се вдигат на протест, макар че нямат обща стратегия;, кой знае защо, те се притесняват да облекат исканията си в остра политическа форма;
-управляващите са изолирани от нацията и европейската общност; за първи път ЕС санкционира държава заради политическа корупция и липса на правов ред;
- старата опозиция не е готова да вземе властта, а и гласоподавателите са и обърнали гръб; извън парламента единствено ГЕРБ ражда надежди; в парламента само АТАКА заема национални безкомпромисни позиции / и двете партии още не са приети като работеща алтернатива от мълчаливото мнозинство на гражданите, отказващи да гласуват/
-бившият монарх води фамилно-имотни борби, демонстрирайки високомерие и презрение към българите; политическото му бъдеще в България е закрито;
-всесилният Доган е дискредитиран и придвидливо се скри в етническите крепости; в Родината не го щат, Брюксел не го припознава като европейски политик;
-кризата е тук, електоратът се радикализира и олевява, а ръководството на БСП на своя ноемврийски конгрес окончателно подпечата десния курс;
-в България за трети пореден път през прехода се настани езикът на омразата.
В последното от седемте измерения на българската национална и политическа криза съзирам едно вярно прозрение на премиера Станишев. Прав е : омразата е тук!
Тя не битува само между гражданите. Нито в отношението на народа към институциите. Омразата е персонифицирана и точно фокусирана - към властимащите. Което значи, към самия Станишев , екипът на квотното правителство и лидерите на тройната коалиция - жадни за власт, алчни за пари, високомерни като политици и отчуждени от съгражданите си ...
Колко са мразените? Във всеки случай, не са един файтон хора. При това не се рекрутират само от партиите. Лагерът на властовата върхушка се населява от мутри и мафиоти, олигарси и платени идеолози, медийни босове и посредствени парвенюта.
Срещу тях днес се надигат губещите - онази част от българите, които наивно повярваха, че социалната цена на прехода ще бъде споделена; други - които самостоятелно решиха, че ако обърнат гръб на политиката и властта, ще накажат виновните.
Всъщност, наказаха себе си. И следващите поколения!, заключава проф. Петков. /БЛИЦ