Станишев пред  Еuractiv: Четири (и половина) причини Европа да приеме България и Румъния в Шенген

Неприемането на двете страни има тежка политическа цена: срива доверието в ЕС, смята лидерът на евросоциалистите

Пред авторитетното европейско издание, ден преди да се състои инициираният от него дебат в ЕП, лидерът на Партията на европейските социалисти посочва, че „oтказът за разширяване на Шенгенското пространство е крещящ пример за липса на солидарност, незачитане на поетите ангажименти и неуважение към установените европейски правила.“

„България и Румъния изпълниха всички критерии за присъединяване към Шенгенското пространство още преди 7 години. И това не е просто поредната политическа приказка за вътрешна употреба. Готовността на двете страни беше констатирана неколкократно от Европейския съвет, Съвета на министрите, Европейския парламент и Европейската комисия“, посочва българският евродепутат Сергей Станишев и отговаря на въпросите: защо настояваме за това, защо сега и защо всички ще извлекат ползи?
 
Свободата на движение е едно от най-видимите постижения на ЕС
„Премахването на вътрешния граничен контрол е едно от най-значимите и видими постижения на eвропейската интеграция. Изграждането на доверие между страните, гарантирането на сигурността и премахването на стени и прегради след години, белязани от войни и кръвопролития, ни отне много усилия и време.
 
Свободата на движение на хора, стоки, услуги и капитали подсилва чувството за принадлежност към европейската идея и към ЕС като пространство на споделена свобода, мир и просперитет. Това постижение осмисля съществуването на Обединена Европа.
 
„Обединени в разнообразието“ за мен означава, че можем да бъдем европейци и в същото време българи, румънци, германци или холандци. Европейската идентичност не може да се обвързва с определена политическа позиция или да бъде използвана като етикет за “брюкселски бюрократ”. Вместо това, тя символизира разбирането за единност, за намиране на общ език без значение от етнос или произход.
 
В днешно време имаме ТЖВ, Евростар и дори трамваи, пътуващи между Франция и Германия. Когато пътуват в чужбина, европейците вече не се чувстват чужденци. Различни – може би, но не и чужденци. Милиони европейски граждани приемат това за даденост и не биха се съгласили на нищо друго.
 
В същото време свободното движение остава (не)видимо за гражданите на България и Румъния, както и за тези, пътуващи към или през двете страни, поради политическото бездействие“, категоричен е пред изданието Станишев.
 
Политическото бездействие подхранва тезата на популистите
„Оставянето на България и Румъния извън Шенген има тежка политическа цена. Бездействието подхранва тезата на популистите, които умело се възползват от всеки пример за двойни стандарти в ЕС и нападат европейските институции за третирането на източноевропейците като втора ръка граждани.
 
Това засилва усещането за несправедливост и срива авторитета на ЕС в обществата ни, като намалява подкрепата за общоевропейски действия във времена, в които единството е най-важно. Нищо чудно, че виждаме все по-ниска активност на европейски избори, намаляваща подкрепа за „традиционните“ партии и възход на антиевропейските сили.
 
Парите също влизат в сметките
Свободата на движение е факторът, който направи възможно създаването на Единния пазар и допринесе за значителни икономически ползи чрез премахване на преградите между търговските партньори. Повече от 1.7 млн. граждани работят в друга държава от Шенгенската зона и всеки ден 3.5 млн. пресичат вътрешните Шенгенски „граници“.

Всяка година се извършават около 24 млн. пътувания по работа и 57 млн. трансгранични трансфера на стоки в Шенгенската зона. Редица проучвания оценяват възможността за възстановяване на граничния контрол в Шенгенската зона на около 20 млрд. евро първоначална цена и между 2 и 4 млрд. евро годишни разходи за поддръжка.
 
Представете си пропуснатите приходи и възможности от 7-годишното протакане на приемането на двете страни от Съвета и държавите членки, и то във времена, в които икономическият растеж е факторът, определящ съдбата на много правителства. ЕС отдавна се задъхва в опитите си да преодолее разликите между държавите и регионите, и за целта са разработени редица инструменти. Запазването на вътрешния контрол, обаче, само тласка нещата в обратната посока.
 
Сигурността изисква общи действия, а не разединение
Поредицата атентати на европейска почва, както и все по-трудната международна обстановка е доказателство, че всички ние се изправяме пред общи предизвикателства. Наложително е да запазим баланса между свободното движение и сигурността. Това налага координирана и солидна правна рамка, в която всички участват равноправно.
 
Още повече, управлението на границите е скъпо начинание – вместо да се пазим един от друг, ресурсите ни трябва да бъдат насочени към защита на общите ни външни граници.
 
В това отношение България и Румъния са се доказали като надеждни партньори, защитавайки границите на ЕС от началото на мигрантската криза през 2013 г.
 
Отношението към България и Румъния не е положителен пример за процеса на взимане на решения в ЕС. Безкрайното отлагане за приемането на България и Румъния в Шенген подкопава процеса на Европейската интеграция и сближаване, както и доверието към ЕС във времена, в които основните ни ценности са поставени под въпрос. Сега имаме златната възможност да покажем постоянство – като вземем политическо решение, което да донесе незабавни осезаеми ползи за гражданите и икономиките ни.
 
Темата вече е въпрос на принцип, национална кауза за България и Румъния, а и тест за Европейската интеграция. Без значение от „сценария“ и „скоростите“, бъдещият успех и силата на ЕС зависят от неговата единност“, посочва Станишев пред Еuractiv.