Страната ни би могла да получи компенсации в размер на минимум 300 млн. евро за спирането на блоковете на АЕЦ «Козлодуй». Разрешено е подписването на договори на стойност до 1, 250 млн. евро по ОП «Транспорт» и ОП «Регионално развитие». Това обяви в пряка видеоконферентна връзка от Брюксел премиерът Сергей Станишев, който представи резултатите от завършилия Европейски съвет.
През тези два дни имаме две много добри новини за България, посочи премиерът. Сваляне на забраната за подписване на договори по оперативните програми &bdquo;Транспорт&rdquo; и &bdquo;Регионално развитие&rdquo; и заявената от председателя на ЕК Жозе Барозу твърда позиция, че поставеното от мен многократно искане за допълнителни компенсации за спирането на АЕЦ &bdquo;Козлодуй&rdquo;е справедливо и основателно. Нещо повече, той заяви, че ще работи с правителството, за да убедим страните членки и до получим тяхната подкрепа. Тези факти са доказателство, че България се учи да отстоява своите интереси в ЕС, да взаимодейства с неговите институции и да прави необходимите корекции. <br /> По думите на премиера председателят на ЕК е оценил високо силната и много добре аргументирана теза на нашата страна. В лицето на г-н Барозу имаме съюзник за постигането на тази кауза, каза премиерът и уточни, че България би могла да получи компенсации в размер на минимум 300 млн. евро или близо 600 млн. лв. Поредният успех за страната ни по отношение на оперативните програми &bdquo;Транспорт&rdquo; и &bdquo;Регионално развитие&rdquo; се дължи на усърдната работа за постигането на най-високи европейски стандарти в НАПИ. В решението на комисията се посочва, че агенцията е изцяло трансформирана и на това основание тя оттегля резервите си за сключване на договори. За да се стигне до тук бяха приети изключително важни законови промени &ndash; закона за конфликт на интереси, закона за пътищата и пр., коментира премиерът.<br /> <br /> Във встъпителните си думи министър-председателят се спря и на широкия кръг въпроси, разгледани в рамките на заседанието, като открои най-важните резултати. От институционалните въпроси той се спря най-напред на ратификацията на Договора от Лисабон и постигнатото съгласие по необходимите на ирландските граждани &bdquo;правни гаранции&rdquo;, позволяващи организирането на нов референдум по Договора през есента на тази година. България е удовлетворена от приетия балансиран текст на тези гаранции, отбеляза премиерът и изрази вярата си, че те ще отговорят на загрижеността на ирландските граждани по някои чувствителни за тях въпроси.<br /> Постигнахме и единодушно съгласие относно номинирането на г-н Жозе Мануел Барозу за председател на Комисията, каза още премиерът Сергей Станишев. Предстои настоящето и следващото ротационно председателство на ЕС да сондират мнението на Европейския парламент относно възможността да бъде получена неговата подкрепа за кандидатурата на г-н Барозу още на сесията през юли. Министър-председателят открои особеното значение за нас на добрата комуникация и доброто партньорство, които са налице между българската страна и ЕК, в лицето на нейния председател Жозе Мануел Барозу.<br /> В рамките на юнската сесия на Европейския съвет бе отчетено съгласието, че изпълнението на ангажиментите в Европейския план за икономическо възстановяване е оказало положителен ефект за преодоляване на негативните последствия от глобалната финансова криза, каза премиерът. Общо е било мнението на участниците в заседанието, че в съответствие с последните икономически прогнози на ЕК от май т.г., не е необходим нов бюджетен стимул. С появата на първите сигнали за възстановяване вниманието ще се насочи към фискалната консолидация, вкл. чрез координиране на средносрочните икономически политики. <br /> Запазването на заетостта продължава да бъде основен приоритет на европейско ниво, каза още министър-председателят Сергей Станишев. Участниците в работата на съвета са потвърдили трите приоритетни области, идентифицирани на неформалната Среща на върха по заетостта през май в Прага<br /> Премиерът Сергей Станишев отбеляза с удовлетворение, че партньорите от ЕС са приели българското предложение за включване в заключенията на Европейския съвет на отделен параграф относно енергийната сигурност на ЕС и по-специално необходимостта от предприемане на конкретни действия за предотвратяване повторението на нови газови кризи.<br /> По наше предложение, в заключенията е подчертана необходимостта от задълбочаване на диалога с трети страни с цел укрепване на енергийната сигурност на Съюза в продължение на трите конференции на високо равнище, проведени в София, Будапеща и Прага. Министър-председателят е потвърдил българската позиция, че принципите на енергийното сътрудничество между страните-производители, транзитьори и потребители, договорени на форума в София, са добра основа за по-нататъшната ни работа за гарантиране на енергийната сигурност на Съюза. <br /> От своя страна вицепремиерът Ивайло Калфин добави, че е постигнато и съгласие за нова регулаторна и надзорна рамка на финансовите пазари чрез създаването на Европейски борд за системен риск (ЕБСР) и на Европейска система на финансовите надзорници (ЕСФН). Предвижда се ЕБСР да наблюдава и оценява потенциални заплахи за финансовата стабилност в резултат на макроикономическо развитие и развитие на финансовата система като цяло, а ЕСФН да обединява националните надзорни органи и новите европейски надзорни органи в областта на банковата система, застраховането, пенсионните фондове и ценните книжа. <br /> Министър-председателят отговори изчерпателно и на зададените от журналистите въпроси.<br /> /БЛИЦ