Тодор Тагарев: На срещата във Варшава за пръв път от десетилетия Русия е посочена като потенциален агресор

Държавните ръководители на страните-членки на НАТО достатъчно категорично потвърдиха ангажимента си за защита на страните от евентуална агресия. За първи път от десетилетия, Русия е посочена много ясно като потенциален агресор, като страна, която нарушава и действа срещу установената европейска архитектура за сигурност, срещу своите  близки страни и има провокационни действия спрямо страни-членки на НАТО, коментира пред БНР военният експерт доц. Тодор Тагарев.

Той изтъкна, че страните са дали и ясен сигнал на Русия за готовността си за диалог.  Експертът  прогнозира, че предстоящия т съвет НАТО – Русия няма да достигне конкретни решения , но показва добра воля на НАТО да търси и политически диалог. Според него 4-те мултинационални батальона в Прибалтика не могат да спрат Русия, но:"Могат да имат много голям принос, за да възпрат евентуални провокативни действия от страна на Русия, тъй като въпросът при съвремените заплахи и начин на действие, който обозначаваме като "хибридна заплаха", или "хибридна война", не е да имаме голям брой военнослужещи или тежко въоръжение, а да може да се реагира бързо. Самото наличие на съюзници от Съединените щати, Великобритания, Канада и Германия на територията на Балтийските страни и Полша вече е много ясен индикатор, че каквото и да се случи, много бързо ще бъдат задействани механизмите на член 5-ти и няма да има никакво колебание от страна на НАТО".

По повод исканията за демилитаризация на Черно море, Тагарев изтъкна:"Не ми е известен случай в историята, когато при наличие на някакво напрежение между две страни или група страни едната е решила да се разоражи и е гарантирала по този начин своята сигурност. Няма такъв случай в историята. Това може би звучи добре, но за да се случи такъв процес трябва да има желание на всички страни, които имат отношение към региона.  В момента това което виждаме абсолютно категорично и ясно е, че Русия инвестира огромни средства за да милитиаризира в много висока степен Кримския полуостров.

Относно липсата на конкретни решения за Черно от срещата във Варшава, бившият министър заяви, че въпросът не е оставен "встрани" и уточни: "Поради активната позиция и търсене на решение от страна на Балтийските страни и Полша, намирането на решение е в по-напреднала фаза, докато в Черноморския регион, се признава важността му, признава се, че има възможност за насочване на миграционни потоци, но остава да бъде намерено решение за разработване на съответните планове, но това ще стане.
Ученият подчерта че позицията на Великобритания в НАТО не е отслабена заради решението на страната да напусне ЕС и припомни военните ѝ ангажименти в Балтийския региони и Афганистан. Президентът на САЩ може да окаже някакво влияние върху курса на страната в НАТО, но не и да го промени драматично, изтъкна  Тагарев по повод предстоящигте президентските избори в САЩ. 

Експертът по сигурността и бивш заместник-министър на отбраната Симеон Николов оцени, че срещата във Варшава е демонстрирала „решителност и оптимизъм“, въпреки някои нерешени въпроси.

Има общо 3 въпроса, по които не беше постигнато единство. Няма конкретно решение по ядреното възпиране и промяна на ядрената стратегия, въпреки че фигурираше в дневния ред и имаше натиск от някои среди отвън, да се разгледа този въпрос. Вторият въпрос, който отсъства е, настояването на някои генерали, да има т. нар „военен Шенген“ - тоест, свободно придвижване на войски по териториите на страните-членки. Трето,беше отложено крайното решение по присъствието в Черно море. Очевидно ще се върви натам, но ще бъде под формата на военни учения. Това, което се пропуска в дискусиите, е, че освен военноморски сили, регионът ще бъде усилен и с военновъздушни. В основата навсичко стои конвенцията от Монтрьо. Въпросът е, как тя да бъде заобиколна, за да може да има едно постоянно присъствие.

Единство е било постигнато относно Русия, но се наблюдава и „леко смекчаване на тона“ към Москва преди съвета НАТО-Русия.
Според  мен, от тези дискусии бяха засенчени по-сериозни заплахи за Европа като тероризма и бежанската криза. Те фигурират в крайната декларация, но не бяха изведени на преден план.  Но се създава впечатление, както чухме от министъра на отбраната на САЩ  Аштън  Картър, да се преминава от подкрепа на партньорите към възпиране на Русия – т.е. подготовка за евентуален конфликт с велика сила.

Най-важното, според мен, след единството по отношение на Русия, е подписаното споразумение между НАТО и ЕС, защото това сътрудничество включва ранно идентифициране, анализ на заплахите, по-добър обмен на разузнавателна и друга информация…
Дислоцирането на многонационалните батальони в балтийските държави е по-скоро жест към тях, отколкото реална възпираща сила спрямо Русия, коментира експертът.