Цветанов: Чрез Антитерористичния закон ще се справим с предизвикателствата пред България, Европа и света

Чрез Антитерористичния закон ще можем да оптимизираме законодателната рамка и да се справим с предизвикателствата пред България, Европа и света.  Той е изцяло синхронизиран с добрите практики на Европейския съюз (ЕС). Това каза председателят на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред Цветан Цветанов по време на кръгла маса "Заплахите от тероризъм. Предизвикателства и законодателни промени в държавите-членки на ЕС и техните партньори", организирана по негова инициатива, съобщиха от пресцентъра на ПП ГЕРБ.   

Съорганзиратор на събитието е парламентарната Комисия за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по закона за електронните съобщения с председател Димитър Лазаров. 
Цветан Цветанов подчерта, че ограничителните мерки в Антитерористичния закон целят гарантирането на човешките права, а не нарушаването им. Според Цветанов е важна координацията и споделянето на информация не след, а преди извършването на терористично нападение. “Днес, повече от всякога се нуждаем от този диалог, за да разкриваме подбудителите на тероризма”, обясни той и даде пример с ползотворното сътрудничество след терористичния акт в България през 2012 г. “САЩ, Великобритания, Испания, Израел, Германия се обърнаха към нас, за да проследим профила на терористиният акт и днес военното крило на “Хизбула” е индентифицирано като терористична организация”, каза Цветан Цветанов.
 
Цветанов заяви, че държавите-членки на ЕС трябва да изпълняват задълженията си. “За нас е важно да разберем дали Европейският парламент (ЕП) има механизъм за контрол на изпълението от страна на държавите –членки на решенията, взети със стара дата. България и Австрия първи се присъединиха към договора от Прюм, който не се изпълнява. Системата за сигурност PNR се превръща в необходимост и за държавите в ЕС, защото бойците на “Ислямска държава” се придвижват необезпокоявани на територията на Съюза. Какво се случва с Дъблинския регламент и с ЕВРОДАК системата –може ли да се предостави за ползване на полицейската мрежа. ЕК и ЕС трябва да ни дадат отговор дали достатъчно добре се ползва ресурса на “Европол”, дали са загърбили егото си и са готови да споделят информация – това може да ни даде възможност да противодействаме реално на тероризма”, категоричен бе председателят на парламентарната Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред. Според Цветанов силата на една развита демокрация е да може да вземе правилното решение,като не се поддава на нездравите внушения в публичното пространство.


 
Димитър Лазаров представи акценти от българското законодателство, обвързано с противодействие на терористични заплахи. Той подчерта, че действащото законодателство на страната ни, наказателните и административните разпоредби са в съответствие с Рамково решение 2002 и с проекта на директива за изменение на това решение. “Миналата година бяха приети четири законопроекта – за Националната служба за охрана, за военното разузнаване, за Държавна агенция „Разузнаване” и за управление на системата за защита на националната сигурност. Преди това нямаше такава законова уредба. Антитерористичният закон е необходим, той е насочен към взаимодействие и превенция”, обясни Лазаров.
 
Министърът на вътрешните работи и вицепремиер Румяна Бъчварова подчерта, че приемането на Антитерористичния закон е правилният път. “Промяната в законодателството е нужно, защото събитията се развиват изключително динамично. Ние трябва да гарантираме адекватния отговор на заплахата от терористична атака. Отговорното политическо поведение единствено може да повлия на готовността на българското общество да се откаже от част от правата си в името на своята сигурност. Битката демокрация – тероризъм ще бъде дълга, но ние трябва да излезем победители от тази битка”, обясни вътрешният министър и подчерта, че е нужен политически консенсус в борбата с тероризма. 
 
Моника Холмайер, член на Европейския парламент и член на Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи,  изказа своята благодарност към българското правителство за интензивното взаимодействие в борбата с тероризма и работата срещу криминално проявени лица. Тя подчерта, че трябва да има обмяна на информация между службите за сигурност. “Прекаленото заиграване с нарушаване на права и свободи  не е правилно. Никой няма да злоупотреби с тези данни, ако лицето не извършва престъпление. Сигурността и животът на хората са приоритет пред всичко останало, пред защитата на личните данни”, категорична бе Холмайер. Тя приветства тренировъчните действия в България за борба с евентуални терористични актове и акцентира върху необходимостта от превенция.”България е важна съставна част от сигурността на ЕС. Гледаме на вас с респект, искаме съвсем скоро да ви поздравим с членство в Шенген”, каза още Моника Холмайер.
 
 Ханс-Петер Ул, член на Бундестага и председател на Подкомисията по разоръжаване, контрол на въоръженията и неразпростанение, изрази респекта си относно работата на правителството на Бойко Борисов за укрепването на границата на страната ни. “Това е нещо ново в Европа. Ние трябва да помагаме на България, когато има нужда от кадрова помощ, от хеликоптери, от техника. България е член на Европейския съюз, миграцията е европейска тема. Германия изказва своята похвала към правителствоот на Бойко Борисов, към работата на Румяна Бъчварова и на Цветан Цветанов”, каза Ул. Той направи съпоставка между антитерористичното законодателство, което се обсъжда в България и приетите закони в Германия. “Трябва да се действа преди да има убити хора. Необходима е превенция. С тези инструменти, които предстои да бъдат приети в България, ще имате правилните инструменти за противодействие на тероризма. Параграф по параграф текстовете от Антитерористичния закон могат да бъдат сравнени с тези в другите държави. С тези законодателства сме на правилния път. Разузнавателните служби трябва да предават своя опит и информация. Трябва да има сътрудничество на всички нива, за да противодействаме на тероризма”, заяви Ханс-Петер Ул.
 
Юреген Хайке - член на Баварския Ландтаг и председател на комисията за контрол на специалните служби,  посочи, че демокрацията трябва да се защитава и закриля, защото демокрацията не означава само права. “Видях, че сте отразили в текстовете на Антитерористичния закон, че е нужно сближаване на полицията и службите за сигурност. Трябва да има контрол от страна на държавата. При нас също това се изисква”, обясни Хайке. Той даде пример, че в тяхната страна дълго време са нямали право да съхраняват лични данни, но Конституционният съд е дал становище, че съхраняването на данни и тяхната защита е необходимо.
 
Дана Бенвенисти - ръководител на Отдела за регионална сигурност и борба с тероризма в Министерство на външните работи на Израел, разясни законодателството в Израел, свързано с борбата с тероризма. “Нашето антитерористично законодателство беше остаряло, затова направихме общ закон, обединяващ всички наредби в този сектор. Теорористичните организации подлежат на сурови наказания. Дали сме в състояние да защитим личните свободи е въпрос на баланс между нуждите на службите за сигурност и нуждите да бъдат гарантирани основните човешки права” , обясни тя.
 
Александра Антониадис -  - ръководител на сектор Борба с тероризма, превенция, ГД Миграция и вътрешни работи в Европейската комисия, бе категорична, че заплахата от тероризъм не спира на гранците на една държава. “Въпросите за сигурността засягат целия Европейски съюз и света. Споделянето на информация и оперативно сътрудничество са важни. Имаме доста средства и инструменти, които трябва да бъдат реализирани. Тероризмът трябва да се бори с наказателни мерки, адекватни на терористичните атаки. Не трябва да изчакваме да съдим някого, който вече е извършил терористичен акт”, заяви Антониадис.
 
Старшият изследовател в Център за европейски изследвания „Вилфрид Мартенс“ Вит Новотни разясни предизвикателствата пред силите за сигурност да бъдат една крачка напред пред терористите, за да предвидят техните действия. “Има връзка между организираната пресъпност и тероризъм – много от терористите са криминални престъпници. Има необходимост от споделяне на информация и това е един положителен процес”, обясни Новотни.
 
Посланикът на Великобритания в България Н.Пр. Ема Хопкинс заяви, че страната й приветства усилията на българското правителството в борбата с тероризма. “Антитерористичният закон ще помага на България да отговоаря на външните заплахи, но и на вътрешните – да се противодейства на хора, преминаващи през българската територия Ефективно трябва да се споделя информация. Това показва и нашият опит. Разбрали сме колко е важно това. Вярваме, че този закон ще даде набора на средства, нужен да се справите със заплахата”, посочи Хопкинс.
 
Регионалният директор на фондация "Ханс Зайдел" за Югоизточна Европа д-р Клаус Физингер заяви, че има три стълба  в борбата с тероризма. “Демокрацията, правовата държава и вътрешната сигурност трябва да се допълват и да си взаимодействат. Полицията и правосъдието трябва да работят в тясна връзка помежду си”, посочи той.