В страната на цинизма

Всяка несправедлива постъпка, извършена дори в името на справедлива кауза, носи в себе си своето проклятие. И унищожава своя извършител.

Това би трябвало да помнят всички, които от сутрин до вечер ни казват кое е добро и кое зло. И ни четат съмнителен морал - от екрана, от парламентарната трибуна, от нарочно създадени фейсбук групи. И то винаги на гърба на едни и същи хора - ГЕРБ, правителството и най-вече Бойко Борисов.<br /> <br /> За първи път от доста време държавата започна годината си някак по-подредено от преди. Стабилно правителство. Стабилна местна власт, утвърдила се след избори. Стабилни икономически показатели. 100 процента усвоени европейски фондове. 2,5 милиарда повече в хазната - удари по контрабандата, вкарани в социални дейности. Амбиции и то реални за нови инвестиции по европейски програми и по плана Юнкер, за газова независимост с хъба &quot;Балкан&quot;.<br /> <br /> За първи път от много отдавна не само държавата, но и всички ние, влязохме в новата си година с малко повече ентусиазъм. И надежда - че когато държавата е подредена и ние можем да си подредим къщичките - фирми, бизнес, проекти, планове. Защото има ясна стратегия за икономическо, политическо и геополитическо развитие на фона на един непознат за нас нов свят, който зависи от лудостта на терористите в ИДИЛ, капризите на Турция, ината на Русия, самочувствието на САЩ, търпението на Европа и нервите на Меркел.<br /> <br /> Вместо да погледнем предизвикателствата и да се подготвим за тях, обаче десети ден се занимаваме с откровени глупости. Представяни на всичко отгоре като жизненоважни проблеми. Правят го група граждани, които не са в състояние да напомнят за себе си по друг начин, освен клатейки държавата.<br /> <br /> От едната страна е наследството на Иван Костов - Радан Кънев, снажен мъжага, който ни убеждава, че да си хем на власт, хем в опозиция е не само морално и законно. Но и тежко необходимо. Защото по-лесно би направил новия си десен проект и би павирал пътя си към президентската кампания, ако ползва целия ресурс на властта, с която разполага - заплата, кола, парламентарни микрофони и трибунки.<br /> <br /> От другата страна е наследството на турския президент Ердоган - изключеният за национално предателство от ДПС Лютви Местан. Той пък ни убеждава, че да спиш в посолството на чужда държава, да обсъждаш секретни държавни работи с посланика, да ползваш колите и ресурса му като лични е не само законно и морално, но и национално отговорно. Защото и той по-лесно би направил свой собствен нов политически проект, ако тръгва от светлината на прожекторите. Новогодишната му разходка показа, че е нежелан дори в родния си Момчилград.<br /> <br /> От трета страна са хора, призвани да служат на закона, справедливостта и морала - съдии. Сложили сами на гърба си ангелските крила на най-чистите и най-непорочните, цяла седмица български съдии, начело с шефа на ВКС Лозан Панов, се занимават с четене и тълкуване на смс-и, а самият Панов изуми всички, давайки политически акъл на Борисов. Колеги на Панов пък се посветиха на писма до Брюксел, в които топят собствената си държава, и на поставяне не на присъди, а на клейма: този е добър, този не, това е добро, това е зло. Без да си дават сметка, че за хората не само във Враца добри няма. Защото убийството на 18-годишния Тодор за пореден път показа колко болна е системата. И колко проядени са ценностите ни. Защото еднакво морално престъпление е да запишеш убийството като лека или средна телесна повреда и да го снимаш с телефона си, за да го пуснеш за лайкове във фейсбук. Когато човек загуби дете, когато за 5 лева рецидивисти пребиват родителите му, той не се интересува от политическите страсти под тогата на Темида. Той иска бързо и справедливо наказание. И адекватно отношение от обществото.<br /> <br /> Всъщност кошмарът започна преди 10 дни точно след 2 убийства - на бизнесмените Веселин Стоименов (Веско Дебелия) и собственика на &quot;Агресия&quot; Александър Антов. Макар че и майсторите по конспирации трудно биха открили връзка между двата случая, не един и двама депутати, върнали се от екзотичните си новогодишни ваканции, се включиха в рефрена: &quot;В България убиват бизнесмени&quot;. И допълниха усещането за нестабилност.<br /> <br /> Разбира се, за да е пълна пресата, няма как да мине без &quot;Протестна мрежа&quot; и еколозите. Тези най-бели, свети и чисти хора, които щом замирише на дестабилизация, излизат първи на улицата. Но едните мълчат като риби за милионите, които ползват от същата държавата, срещу която скачат, за преброяване яйцата на костенурките. А другите - за грандовете, с които ще си правят и те нова партия.<br /> <br /> Истината е, че за една седмица се превърнахме в държава на цинизма и циниците. В нея основна новина не е какво става в Кьолн, нито дори в софийския кв. &quot;Овча купел&quot;, камо ли как ще се справим с бежанците и ще изиграем ли така геологическите си карти, че да се съхраним като страна. В нея основната новина е какво си говорят две каки - едната осъдена, другата уволнена, кой праща смс-и на премиера и в коя точно стая са се заключили Радан и Местан. Разбира се, детайли като защо вече не искат да се изчегъртват взаимно, нямат особено значение.<br /> <br /> Какво се цели с разклащането на държавата? Разбира се - смяна на Бойко Борисов. От една седмица той е друг човек - мрачен, нервен, ядосан. И ако така продължава, нищо чудно в даден момент да стане и бесен. Да хвърли кърпата и както многократно е предупреждавал да каже: оправяйте се. Но важният въпрос е не дали Борисов ще бъде свален. А какво ще дойде след него. Уви, след него идват Радан и Местан, &quot;Протестна мрежа&quot;, еколозите, олигарсите, контрабандата. И най-лошото - разединението. Поредното. Можем ли още веднъж обаче да преживеем политическата и икономическа мътилка на 2013 г.? Можем ли още веднъж след противопоставяне, омраза, липса на авторитети, да закрепим икономиката си? И то сега - на фона на бежанската вълна и задаващата се нова финансова криза, за която светът все още говори под сурдинка. Едва ли.<br /> <br /> Чувството за националност, за национална отговорност, което сами разрушихме в годините на преход и кризи, днес бавно се завръща. Е, по стар навик - с помощ отвън. Ние първо бяхме Шарли, после Батаклан, станахме Турция, от няколко дни сме Тодор и Враца. Не осъзнаем ли, че хаштагът ни е &quot;Аз съм България&quot;, не започнем ли да го използваме, игнорирайки всеки и всичко, което клати държавата ни, никога няма да се превърнем в независимата и силна страна, за която мечтаем.<br /> <br /> <strong>Източник: в. &quot;Стандарт&quot;, Екатерина Николова&nbsp;</strong>