Виното и ракията вървят ръка за ръка с гласуването в България, вижте защо

Напитките разгорещявали страстите и дори се стигало до убийства, обяснява историкът академик Георги Марков

Употребата на алкохол е разрешена дори и по време на избори. На площада са се слагали бъчви с вино. Това разказа историкът академик Георги Марков пред Фокус.

"Това разгорещявало страстите и дори се стигало до убийства", обяснява още историкът.

Първите избори са произведени за Учредителното събрание, което изготвя Конституцията в Търново. Марков посочва, че то играе роля и на Велико Народно събрание, тъй като избира княз Александър за първия държавен глава. 

„Българите не сме имали никакъв опит в гласуването, защото в Османската империя султан не се избира, няма парламент и след Освобождението за нашите предци е било много учудващо как ще се гласува", разказва още той. 

По думите му когато хората са гласували, са се подписвали с палец. По време на първите избори хартиените бюлетини не са стигали навсякъде. Гласоподавателите са използвали боб.

На първите избори право на глас имат пълнолетните мъже над 21 г. Те са описани много детайлно от Алеко Константинов във фейлетона „По изборите в Свищов“. 

„Самият Алеко е кандидат на Демократичната партия в родния си град Свищов. Той описва как Бай Ганьо прави избори, тъй като политиката се бистри в кръчмата. Алеко кандидатства за народен представител, тъй като е живял в Свищов. Тогава, когато се събират в кръчмата, влиза поредният кандидат и казва – хайде сега на всички по една ракия“.

„Почти на всички избори е имало убийства на опоненти, тогава направо са им викали врагове. Всяка партия имала свои хора, които употребявали някакво насилие спрямо другите съперници. Известна е фразата „горе-долу Стамболов“.

Тогава се е гласувало в Околийските центрове. Групата отива в съответния град, посрещат и ги питат - вие за кого ще гласувате, те мислят, че това са привърженици на Стамболов и казват „горе Стамболов“ – започват да ги бият.

Отиват в другия край на града – посрещат ги, за кого ще гласувате „ долу Стамболов“, да ама те се оказват стамболовисти. Хайде от третата страна, за кого ще гласувате - „горе - долу Стамболов“. Такава е била действителността - и смешна, и тъжна“, допълва историкът.

През 1938 г. право на глас получават и жените, когото се правят първите безпартийни парламентарни избори, тогава системата е мажоритарна.

Никола Мушанов е избиран за председател на Демократическата партия като личност. Много се спори дали е мажоритарна или пропорционална, но в България е имало и двете системи, обясни той. 

„По време на социализма изборите са състезание с един кон. Всъщност има само един кандидат. Е, вярно – казваха комунистите, земеделци, безпартийни. Но те безпартийните бяха пак подбрани хора, нали им казваха безпартийни комунисти“, разказва историкът.

По думите му най-важно е да имаш свободата да гласуваш и да има за кого да гласуваш.