Врътки: ПП и ДБ с ултиматум от 4 точки за да има правителство на малцинството

"Продължаваме промяната" (ПП) и "Демократична България" (ДБ) предложиха четири законодателни инициативи във връзка с приоритетни области за гражданите и сигурността на страната. С това те целят да си осигурят бъдещето и по-специално мераците им за техен нов кабинет.

Двете партии подчертават, че приемането на тези законодателни инициативи е част от гаранциите за съставяне на правителство на малцинството, в случай че се стигне до втори мандат. 

БЛИЦ припомня, че по-рано днес Десислава Атанасова от ГЕРБ заяви, че именно заради тези предложения "Кирил Петков, г-н Хазарта и други от "Продължаваме промяната" са противоконституционни рецидивисти".

Ето какво гласят четири законодателни инициативи, внесени от ПП и ДБ:

1. Закон за изменение и допълнение на Наказателно-процесуален кодекс /НПК/. Една от ключовите промени е отпадането на ролята на прокурора като посредник между съда и полицията, когато за извършването на определени действия по разследване се изисква произнасяне от съда. Всички предложения целят по-бърз и ефективен наказателен процес по разкриване на престъпления и търсене на отговорност от нарушителите. При запазване на основната компетентност на прокурора да осъществява ръководство и надзор в досъдебната фаза, законопроектът предлага и възможност за разследващите органи да образуват досъдебно производство и извън случаите на неотложност. Извършването на извънпроцесуални действия, при наличие на достатъчно данни за извършено престъпление, но невъзможност да се обоснове неотложност на случая, води единствено до забавяне, а в много случаи до извършване на действия, които не могат да се ползват с тежест на доказателство в наказателния процес, а често и до необходимост от тяхното преповтаряне.

2. Закон за изменение на Закона за държавна агенция „Национална сигурност“. Той предлага председателите на Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС), Държавна агенция "Технически операции" (ДАТО), Служба Военно разузнаване (“СВР”) и на Държавна агенция „Разузнаване“ (ДАР) да се назначават от Министерския съвет по предложение на министър-председателя, вместо по силата на указ на президента. Целта на тази промяна съответства на Конституцията, според която Министерският съвет осигурява обществения ред и националната сигурност, както и осъществява общото ръководство на държавната администрация и на въоръжените сили. ПП и ДБ настояват за гаранции, че изпълнителната власт ще поеме пълната политическа отговорност по време на кризи, които застрашават националната сигурност на страната. В името на прозрачността и обективните критерии за избор на председателите, в законопроекта се предвижда всяко назначение да бъде предшествано от  изслушване на кандидатурите в съответната ресорна комисия в Народното събрание. 

Законодателното предложение е наложително в контекста на развитието на войната в Украйна и бежанския натиск, при които защитата на националната сигурност следва да е основен приоритет на правителството за постигане на целите, заложени в чл. 24 от Конституцията. Както вече беше споменато, според Конституцията на България, провеждането на политиките, гарантиращи националната сигурност на страната е в прерогативите на Министерския съвет. Това няма как да се реализира ефективно, ако на практика МС няма възможност да назначава пряко председателите на ДАР, ДАТО, СВР и ДАНС. Законопроектът не ограничава правомощията и информацията, която президентът има и получава във взаимодействието си с тези органи.

3. Закон за изменение на Закона за Министерство на вътрешните работи, предвиждащ главният секретар на МВР да се назначава от Министерския съвет по предложение на министър-председателя, вместо по силата на указ на президента. Това отново следва конституционната повеля, че Министерският съвет осъществява политиките по обществения ред и националната сигурност и премахва нетипичната роля на президентската институция по пряко влияние върху организацията и дейността на изпълнителната власт в лицето на МВР чрез персонални назначения на главния секретар

4. Закон за изменение и допълнение на Закона за Националната служба за охрана, с който се предлага Националната служба за охрана да премине към министъра на отбраната, а задължителната охрана на висши длъжностни лица да се намали до 1 година след освобождаване на поста. Запазва се възможността при необходимост да се осигури по-продължителна охрана. С цел оптимизиране на дейността на службата, на нейните човешки и финансови ресурси, се предлага ограничаване на кръга на охраняваните лица, заемащи длъжности в общата администрация на президентството до онези случаи, в които придружават висшите длъжностни лица по време на събития, представляващи източник на повишен риск.

ОЧАКВАЙТЕ ПОДРОБНОСТИ В БЛИЦ!

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук