Йордан Цонев: Има ли прокурорски чадър над Прокопиев?
Какво прави прокуратурата по въпроса с нарушението на Конституцията от премиера, попита депутатът от ДПС
Тази сутрин в студиото на „Здравей България“ по Нова телевизия, заместник-председателят на ДПС постави остро въпроса защо прокуратурата не е протестирала оправдателната присъда на Иво Прокопиев (б.ред. по делото ЕВН) пред по-горна инстанция и това означава ли, че над него е разпънат прокурорски чадър.
Цонев се мотивира с риторичния въпрос дали това е обичайна практика на прокуратурата (да не протестира) и призова Прокопиев публично да отговори пред обществото.
Припомняме, че Апелативният специализиран съд потвърди през месец април тази година оправдателните присъди на първоинстанционния съд спрямо Иво Прокопиев, Симеон Дянков, Трайчо Трайков и още трима души, по делото за продажбата през 2011 година на държавния дял в електроразпределителното дружество „ЕВН“.
Впоследствие се разбра, че прокуратурата изобщо не е предприела действия по обжалване на оправдателната присъда на Прокопиев пред Върховния касационен съд, въпреки че едва ли е постъпвала така по други обществено значими дела, по които са положени значителни усилия за събиране на доказателства и съставяне на обвинителен акт.
Съвсем резонен е тогава въпросът, как така се получава, че присъдружните на Прокопиев медии от сутрин до вечер тръбят, че прокуратурата не си вършела работата, а се оказва, че разградският бизнесмен с бяла якичка се е облагодетелствал, и то лично, именно от действията на прокуратурата?
Или казано по-просто, когато прокуратурата бездейства и това бездействие ползва кръга „Капитал“, тогава всичко е точно. А когато държавното обвинение не се връзва на стотиците измислени на страниците на „Капитал“, „Медиапул“, „Клуб Зет“, „Фрагнюз“ и „Биволъ“ доноси против враговете на Прокопиев, тогава за него същата тази прокуратура е неудобна, черна и трябвало спешно да се реформира.
Всъщност целта на Прокопиев винаги е била пълно овладяване както на съда, така и на прокуратурата, за да са постигне окончателна симбиоза между него и властта, а той да стои отгоре като самодържец и да определя кой е виновен и кой не.
Именно за това от години са всичките напъни на олигархичното задкулисие да бъде сменен главния прокурор Гешев и шефа на КПКОНПИ Цацаров.
За да може на тяхно място да бъдат инсталирани (под благозвучния предлог „съдебна реформа“) удобни и послушни персони, които да са на пряка връзка с Прокопиев. Разбира се и да отпаднат едни 200 милиона лева, които КПКОНПИ запорира на фамилия Прокопиеви.
Впрочем за тези напъни на Иво Прокопиев - да сложи ръка на прокуратурата, лично свидетелства бившият главен прокурор Филчев, който публично разкри, че навремето е получил оферта от Прокопиев да бъде неговият личен главен прокурор.
„Какво искаше този човек, да ме включи на заплата и да не съм главният прокурор на България, а главният прокурор на Прокопов“ бяха буквално думите на Филчев, но и за това Прокопиев никога не е бил разследван.
А само си представете какво щеше да се случи в нормална европейска държава, ако един бивш главен прокурор изрече подобно нещо по отношение на местен олигарх. Но тук е България и очевидно конците се дърпат именно от тези, които двулично претендират да са носители на „морала“.
А като става дума за морал и почтеност, Цонев постави и въпроса защо прокуратурата в момента бездейства във връзка с нарушението на Конституцията от премиера Кирил Петков.
Чиято декларация за липсата на чуждо гражданство се оказа с невярно съдържание и това беше констатирано от самия Конституционен съд. Да сте чули някъде в медиите на кръга „Капитал“ да се призовава прокуратурата да изпълни ангажиментите си и да разследва новия „почтен“ министър-председател? Няма и да чуете.
Просто защото „Продължаваме промяната“ е изпъстрена с хора, приближени на кръга „Капитал“ и за пореден път аршинът на „моралистите“ се оказва двоен.
Обществото ни обаче отдавна се научи да отсява лъжата от истината и скоро подобни еквилибристики на олигархичното задкулисие, няма да са възможни. Тогава най-после и Иво Прокопиев може би ще получи просветление, че мястото му не е на морален ментор, а следва да понесе отговорност за действията си.