Йоца Амстердам намесен в българската политика

<b>и да се хвърли светлина върху неговата роля в серията убийства в подземния свят, започнала с редицата зрелищни убийства в България и завършила с атентата срещу Иво Пуканич и Нико Франич през миналия октомври в Загреб, пише сръбският седмичник &ldquo;Време&rdquo; в материал под заглавие &ldquo;Българските дни и връзки на Йоца Амстердам&rdquo;.</b><br /> <br /> Историята с арестуването на Йоцич започва през пролетта на 2002 г. с посещение на двама представители на холандските служби за сигурност при българските им колеги от НСБОП. Холандците донесли със себе си стара снимка на Йоца /от 1986 г./, пръстови отпечатъци и информацията, че имат данни, че лицето, което те смятат за един от най-опасните престъпници в Европа се укрива някъде в България. Стигнали до този извод, подслушвайки контактите на Йоцич в Холандия, били прехванали няколко телефонни обаждания от различни номера в България. Освен това имали дълъг списък на различните фалшиви имена на Йоцич, които той използвал в няколко европейски страни през последните години. <br /> <br /> &ldquo;Проверихме пръстовите отпечатъци и всички имена, които ни дадоха холандците и не открихме нищо&rdquo;, казва за &ldquo;Време&rdquo; Румен Миланов, който по онова време е директор на НСБОП, а днес ръководи частна консултантска фирма. Проверили и телефонните номера, от които Йоцич се е обаждал в Холандия и установили, че става дума за уличен телефон &ndash; в София и на Черноморието. Изглеждало, че разследването е в задънена улица, но българите са искали да подобрят имиджа на страната си пред европейците като на държава, в която властва престъпността, а полицията е парализирана поради некадърност и корупция. Започнали внимателно да следят международните обаждания от улични телефони, особено към Холандия. &ldquo;Цялата операция приличаше на ловене на риба. Хвърляте мрежата и чакате&rdquo;, спомня си Миланов. <br /> <br /> През следващите няколко седмици са регистрирани няколко такива обаждания от различни улични телефони, но всичките в един район &ndash; близо до площад &ldquo;Възраждане&rdquo; в центъра на София, близо до сградата на СДВР. Следващата стъпка е била близо до всеки уличен телефон около площада да бъдат поставени агенти, въоръжени със снимката на Йоца, на когото с помощта на компютърна програма са били добавени петнадесетина години. Агентите на НСБОП са имали още един коз: жена, която твърдяла, че на някакъв купон в компанията на български мафиоти се била запознала със сърбин, който отговаря на описанието на Йоца, макар че не знаела името му.<br /> <br /> Една вечер през юни чакането довело до резултат: към уличен телефон в края на площада се приближил мъж, който приличал на Йоцич. Докато от централата потвърдили, че оттам е имало обаждане до Холандия, Йоцич вече бил приключил разговора си и тръгнал към жълтата жилищна сграда на номер 3. &ldquo;Предал се без съпротива, щом агентите са отишли при него&rdquo;, казва Миланов, а запитан защо на следващия ден пред съдията Йоцич се появи с голяма синина на лицето, той отговаря: &ldquo;Ние не сме го били, а какво е ставало след това в ареста &ndash; не знам&rdquo;. <br /> <br /> Процедурата е трябвало да продължи да протича рутинно: след като с помощта на пръстовите отпечатъци е установено, че наистина това е Йоцич, а не Марко Милосавлевич, както пишело в паспорта на Йоцич, той е оставен в ареста заради фалшиви документи, а след това е започнала и процедурата за екстрадиране в Холандия. Чрез своите адвокати Йоцич е обжалвал, опитвайки се да отложи заминаването си, търсейки едновременно начин да се измъкне. И Бойко Борисов, и Румен Миланов не пожелаха да потвърдят или да опровергаят публикациите в българския печат, че Йоцич е предлагал огромни пари да го пуснат, дори предлагал да изплати българския външен дълг. &ldquo;Имахме информация, че за операция за освобождаване на Йоцич е била събрана голяма сума пари, както и че тези пари са били насочени към известно лице от прокуратурата, но доказателства за това няма&rdquo;, казва Миланов. <br /> <br /> Това, което се знае, е че, докато чака екстрадирането си в затвора в София, една нощ Йоцич започнал да се превива от болки в корема. Събуден от късното обаждане от затвора, Борисов в първия момент разрешил да го прехвърлят в затворническата болница, но бързо му светнало, че това не е без причина. Наредил да се засили охраната около затвора, а същата нощ, щом дежурният лекар установил, че на Йоцич му няма нищо, организирал прехвърлянето му в ареста на Транзитна полиция, най-добре охранявания затвор в България. Няколко източници, близки до полицията, потвърждават, че през онази нощ Йоцич е трябвало да избяга от слабо охраняваната болница, а близо до затвора го е чакал екип, организиран от Милчо Бонев или бай Миле, един от лидерите на СИК. Бонев беше зрелищно убит в градината на ресторанта на ФК &ldquo;Славия&rdquo; през 2004 г. от нападатели, облечени в полицейски униформи, заедно с него бяха убити петима негови бодигардове. Процесът срещу няколко членове на съперничещ клан, които са обвинени за неговото убийство, все още не е приключил.<br /> <br /> Убийството на Бай Миле в българския печат често се приписва на Йоца Амстердам, макар че по онова време той е в холандски затвор. Бил го поръчал оттам, отмъщавайки за това, че Миле не го е измъкнал от затвора. Някои твърдят, че Йоца е смятал, че Миле му е скроил шапката. Многобройни полицейски и близки до полицията български източници обаче казват, че това не е вярно: убийството на Бай Миле е резултат от друга, много по-сложна история за конфликти в българския подземен свят, а те двамата до края на живота на Бай Миле са останали добри приятели. През август 2002 г., след като жалбите му са отхвърлени, Йоца е прехвърлен с холандски самолет в специалния затвор във Фухт, където да излежи остатъка от тригодишната си присъда. По този начин обаче неговите български връзки не са прекъснати.<br /> <br /> Никой не може да каже със сигурност как Йоцич е дошъл да живее в България. Като Марко Милосавлевич той живее в България по-малко от две години, но кой знае каква самоличност е използвал преди това. След като снимки на Йоца бяха публикувани във всички вестници, хора започнали да си спомнят, че са го виждали още в средата на 90-те години в компанията на Бай Миле, чийто клан контролира много хотели в българските летни и зимни курорти. Миле често гостува там със сръбските си приятели, всички те опасни момци, които се хвалят с участието си във войната в Босна, а Йоца лесно се е вписал в тази компания. Избягвал е обаче да изпъква и да се впуска в престъпни дейности. &ldquo;България му беше нужна като убежище и база, откъдето е можел да дърпа конците в другите страни и се е стараел тук да не създава проблеми&rdquo;, казва Румен Миланов. Слави Ангелов, журналист от &ldquo;24 часа&rdquo; и автор на книги за българския подземен свят, е съгласен: &ldquo;Тук по едно време беше на мода всяко неразкрито убийство да се приписва на Йоца Амстердам. После се установяваше, че това не е така&rdquo;, казва той. <br /> <br /> Когато обаче СИК на бай Миле се разпада на два противопоставени клана, Йоца не можел да остане неутрален. Разцеплението започнало през 1998 г. с убийството на бизнесмена Емил Петров, собственик на голяма строителна фирма. Бай Миле се опитал да изнуди Петров за някакви пари /около половин милион долара/, но той отказал да плати и потърсил защита от другия бос на СИС Поли Пантев, с който бил в близки отношения. Петров е убит, след което гневният Пантев с група сътрудници се отделя от Бай Миле и така избухва война в единния дотогава клан. <br /> <br /> До ескалация се стига, когато на следващата година Пантев открадва около 600 кг кокаин от таен склад в Благоевград. За този кокаин в българския печат се твърди, че е на Йоца, но Ангелов твърди, че това не е вярно: според него кокаинът е бил на Кузман Гуслеков /убит във вилата си в Марбея през 1999 г./, а екипът на Бай Миле е трябвало да осигури транспорта през България. След тази дръзка кражба Бай Миле решава на всяка цена да ликвидира Пантев. <br /> <br /> След като Поли Пантев избягва в Южна Америка, Бай Миле се обръща към Йоца Амстердам, който с помощта на свои приятели от Колумбия свършват работата: Пантев е убит през март 2001 г. на остров Аруба. &ldquo;Това е единственото убийство на български престъпник, за което със сигурност знаем, че е било организирано от Йоцич&rdquo;, твърдят български полицейски източници. <br /> <br /> Когато през 2002 г. Йоцич е арестуван и екстрадиран в Холандия, той оставя на Бай Миле прощален подарък под формата на група убийци, събрани от кол и въже, главно хърватски граждани с военен опит. За съществуването на тази група, на която се приписват редица убийства и отвличания /жертвите са всички съперници на Бай Миле/, се научава едва през 2004 г. по доста необичаен начин. Започва се с нахлуването на крадци в апартамент в София: вместо накити и валута в жилището откриват сандък, пълен с различно оръжие, вкл. снайперски пушки, пластичен експлозив и РПГ. Крадците се уплашват и бягат, отнасяйки със себе си само един лаптоп. Когато го включват, на десктопа намират куп снимки на различни хора, които позират с оръжие. Накрая един от крадците, който сътрудничел на полицията, отнесъл лаптопа в полицията и разказал цялата история.<br /> <br /> Въз основа на данни от лаптопа полицията стигнала до имената на членовете на бандата, общо 12: братовчедите Роберт и Лука Матанич, Амир Мафалани, Фенко Имамович, Емил Ивезич, Горан Туркович, Блаженко Ялжбетич, Винко Кокич, Иван Може, Даниел Милинкович, Здравко Шагол и Бранко Вуянович. Всички те са били свързани с Йоцич, а първите трима от списъка се появяват пет години по-късно като обвинени за убийството на Иво Пуканич и Нико Франич. <br /> <br /> Роберт Матанич и Бранко Вуянович са заловени няколко дни по-късно пред вратата на въпросния апартамент, но при странни обстоятелства успяват да избягат /Матанич уж бил обезвредил съпровождащия го полицай, а Вуянович просто излязъл от полицейския участък/. Матанич с част от оръжието нелегално преминава в Сърбия, където е арестуван, след като се барикадира в стая в хотел Инекс Краина в Неготин. Осъден е на 2 години затвор, които излежава в Сремска Митровица, а в същото време там леши приятелят на Йоца Андрия Драшкович. След това Матанич е екстрадиран в България, където беше съден за няколко убийства, но е оправдан поради липса на доказателства и през 2006 г. се връща в Хърватия. Заловен е и Иван Може, и също е оправдан, но за разлика от Матанич решава да остане в България. Това се оказало грешка: изчезва през 2007 г. след близка среща с група български гангстери от съпернически клан, тялото не е открито. Останалите членове на групата успяват да се доберат до Хърватия и така да се спасят от българското правосъдие.<br /> <br /> Йоца Амстердам междувременно излежава присъдата си в Холандия и след процес за някакъв хероин, при който е оправдан поради липса на доказателства, се връща в Сърбия 2006 г. Останала част от историята е добре известна: нощни клубове в компанията на Андрия Драшкович и Хаджи Драган Антич, търгове, вилата на семейство Милошевич в Белград и накрая арест в края на април т.г. въз основа на данни от хърватската полиция във връзка с убийството на Пуканич и Франич. <br /> <br /> <br /> Остават обаче много въпроси без отговори. Например защо Йоцич по данни на българската полиция цели 12 пъти е преминавал българско-сръбската граница под името Марко Милосавлевич през 2001 г. и 2002 г., макар че освен Холандия и Сърбия го е обявила за издирване? Припомняме: по онова време в сръбския подземен свят властва Земунският клан под защитата на Държавна сигурност. Би трябвало да се провери и дали някои от излетите на Йоцич в родината му съвпадат с убийството на Зоран Ристович Прике, чието разложило се тяло беше открито на 4 юли 2001 г. Прика е дългогодишен член на полицейската спецчаст червени барети, посочен като един от атентаторите срещу журналиста Славко Чурувия. <br /> <br /> Излетите на Йоцич през 2001 &ndash; 2002 г. говорят и, че историята за някакъв конфликт между Йоцич и Милорад Улемек Легия, пласирана от белградските полицейски среди, е невярна. Йоцич, съдейки по всичко, е бил и си е останал в прекрасни отношения в Легия и Земунския клан. Един от индикаторите за това е, че Ненад Миличевич, член на земунския клан, арестуван в България по време на сръбската полицейска операция &ldquo;Сабя&rdquo; 2003 г. е бил често виждан в България заедно с по-големия син на Йоцич Милош, който остава в България след арестуването на баща му. <br /> <br /> И накрая, би било интересно да се провери естеството на приятелството на Йоца с българския бизнесмен Христо Ковачки, собственик на български мини и ТЕЦ-ове. Въпросният Ковачки, който твърди, че с Йоцич го свързва само лично приятелство, но не и бизнес, през последните години купи двайсетина фирми в Сърбия като &ldquo;Невена&rdquo; Лесковац, Траял в Крушевац, Нова гума от Рума и мината в Ковин. Работниците в тези предприятия още от средата на миналата година не получават заплати, а в края на 2008 г. Ковачки беше арестуван в България и обвинен за укриване на данъци. Плати гаранция от 300 000 лева и щом излезе от затвора, основа партия ЛИДЕР, която на българските парламентарни избори ще участва срещу Бойко Борисов. Тук някъде може би ще се намери обяснението за мотива на Йоцич да хвърли кал по Бойко от съдебната зала в Белград. <br /> <br /> Как ще приключат делата срещу Йоцич за двете двойни убийства е трудно да се прогнозира, тъй като той има репутацията на човек, който не оставя живи свидетели след себе си. Изглежда обаче, че поръчвайки убийството в Загреб, докато беше подсъдим за друго убийство в Белград, малко е надценил възможностите си. Както и със замесването си в българската политика, заключава сръбското издание. /БЛИЦ<br /> <br />