Евроинтеграцията на новите демокрации, първите стъпки на България в ЕС и качествените изменения в интеграционните структури в следствие на допуснатите грешки – това са темите в разговора на Емил Попов от Дойче веле с д-р Желю Желев.
Д-р Желев, в издадената от Вас преди 10 години книга „В голямата политика” Вие сравнявате евроинтеграцията на новите демокрации с „прикачването към бърз влак.” Споменавате, че „вагонът, който прикачваме към композицията, трябва предварително да отговаря на определени условия, които ще гарантират сигурността при високите скорости на движение.” Какво бихте казали днес за ролята на „българския вагон” в европейската композиция?
„Членството в Европейския съюз, както и в НАТО ... е свързано със спазването на определени норми, закони, изисквания... То гарантира, че страната ще върви по пътя, който е възприела ... Изведнъж се оказа, че нашата ... администрация и политическа класа се облагодетелства както по комунистическо време – да се краде, да се правят големите далавери, но Европейският съюз удари през ръцете.
Това беше много тежък удар, особено за управляващите и сега всичко се изправя, както би трябвало да бъде, както го изискват законите и правилата в тази голяма Общност... Тъй наречената наша политическа класа, към която по някакъв начин и аз принадлежа, показа, че не може тя да бъде истинския гарант, за съжаление...”
Още през 1998 г. Вие писахте по повод на източното разширяване, че „когато новоприетите страни станат повече от онези, които сега ги приемат, сигурно нещата ще се променят не само количествено, но и качествено”. Оттогава насам Европейският съюз прие 12 страни и се приближава до „критичната маса”. Забелязват ли се днес признаци на качествени изменения в интеграционните структури?
„Забелязват се, те са дори очевидни. Вижте как не беше приета Конституцията на Европейския съюз. Има различни национални интереси. Тези интереси все пак трябва на определена база да се съгласуват, което никак не е лесна работа, а и тенденцията към това всеки да дърпа чергата към себе си, тя също заработи и това усложни доста нещата. Трудно се налага единна воля, трудно се достига до еднакво решение, ... когато е необходимо, и затова Европейският съюз, който в сегашния си вид е един икономически гигант, е едно политическо джудже ...”. /ДВ