15 години след смъртта на Жоро Илиев – Главния, както го наричаха в обкръжението му, за него още се носят легенди и спомени. Лошото момче за едни и ангел за други, остана завинаги на 39 години.

На 25 август 2005 г., пред заведението на Жоро Илиев - „Буда бар“ в курорта Слънчев бряг, около 22,30, снайперист го прострелва пред десетки свидетели. Основната версия е, че убиец на Илиев е Васил Арарски, по-известен като Райко Кръвта.

Според властите Илиев и Арарски са имали спор относно кой да оглави пазара за наркотици в югозападна България. Райко Кръвта е убит няколко месеца по-късно. Пушката „Аншуц“ 22-ри калибър, с която е бил застрелян Георги Илиев, се съхранява в МВР, пише "Телеграф". 
 



„Той беше освен красив като икона и страшно решителен човек. Помагаше на много хора, но други не го помнят с хубаво. Все пак не са малко изпатилите си от него. Чували сме, че е дарявал пари за построяването на църкви. Знаем, че е помагал и на много сираци, бедни и болни. Като цяло знаем, че той не е искал да продължи бизнеса на брат си Васил Илиев, но по-късно се съгласява“, спомня си кюстендилец, близък до братята.

От фамилията Илиеви в момента в Кюстендил са само майката Венка и сестрата на Васил и Георги, Мариана. Ивона – дъщерята на Васко, я няма. Не знаем и къде е първата му съпруга. „Като цяло от двамата братя не остана нищо. В града не идват техните съпруги или деца. Само Маца (Мариана Илиева) и майка им обикалят гроба на Васко, чието тяло е положено в старите гробища в Кюстендил.
 

Иначе Жоро беше кремиран, което още не може да преживее майка му. Дадоха й малка част от пепелта и дотам, другата взе жена му Мая, която я разпръсна в морето. Не знаем и защо не го положиха в гроба до брат му“, коментират бивши борци от Кюстендил, някогашни приятели на Васил и Жоро.

След разстрела на Георги Илиев, няколко години по-късно Мая се омъжва за варненеца Ники Шванца. „Мая е изключително моногамен човек, отне й доста години, за да се пречупи и да започне връзка с варненеца. Вярваше, че той е вторият й и последен партньор, но уви пътищата им са се разделили.


Сега се е отдала на двете си дъщери, които осиновиха с Главния преди години. Те така и не можаха да се сдобият със собствена рожба, но Мая още обича Жоро и не го е прежалила“, обясняват запознати със живота на вдовицата. Наскоро се коментира дори, че Мая била бременна от Главния, но лекарска грешка станала причина бебето да умре в утробата й. Няколко години след това обаче Жоро Илиев се съгласява да приеме чужди деца като свои. Близки до семейството разказват, че и двамата изключително много държали на осиновените си момичета Андреа и Криста, а Мая е чудесна майка. Тя става такава и за третото си осиновено дете, което взима веднага след смъртта на съпруга си.

Иначе след смъртта на Георги Илиев се появиха множество версии, свързани с наследството му. Според повечето всичко, което е притежавал Главният, е останало в ръцете на Мая. Други казват, че няколко години след убийството му, тя все пак решила да даде част от имането на сестра му Марияна и майка му.

Едва ли обаче може да се каже, че двете са получили нещо, тъй като водят изключително скромен живот в Кюстендил. Майката Венета живее в апартамент в близост до храма „Свети Мина“ в Кюстендил. Дъщеря й пък Марияна обитава жилище, също апартамент, в близост до Второ основно училище в областния град. „Марианка е страхотен човек. Никога не е парадирала с братя си, страшно земен човек и преди, и сега. Тя кръсти първото си дете – момченце, на името на брат си Георги. Сега се радва на две момиченца близначки“, коментират близки до сестра Илиева.
 

В момента тя води съвсем нормален начин на живот заедно с половинката си Емил Котев. Дори при раждането на двете им дъщери – Ема и Александра, не ползвали детегледачка, помагал им бащата на Емил – Сашо Котев, който е шеф на Здравната каса в Кюстендил. Дъщерите на Мариана се родиха през месец декември 2017 година, а появата им предизвика много щастие за баба Венче.

„Тази жена много изстрада след загубата на двамата си сина. Спомням си преди години дойде в кварталния магазин. Предният ден беше погребала големия си син Васил. Беше облечена в цветни дрехи и явно това е предизвикало недоумение в погледа ми. Тогава леля Венчето ми каза: Васко така поиска. Ако се случи нещо с него да слагам траур, да не тъжа. Мъката е в сърцето ми, но дрехите са както той пожела“, обясни Тони Илиева, която по това време е била продавачка в хранителен магазин близо до дома на Венка.

Майката и до ден днешен страда и за двамата си синове, но най-голямата й болка е, че Жоро не е положен до брат си. Преди погребението на Георги Илиев възниква спор между вдовицата му Мая Илиева, майка му и сестра му. Мая заявява, че желанието на боса на „ВИС 2“ и „ВАИ холдинг“ е трупът му да бъде кремиран. Майката и сестрата са твърдо против и смятат, че Илиев трябва да бъде погребан в родния му град Кюстендил и останките му да бъдат положени до тези на брат му.

В края на краищата Мая Илиева кремира трупа на съпруга си. Част от прахта е предадена на майка му, втората част е запазена от вдовицата – Мая, която я разпръсква от яхтата си „Маями“, а третата е положена в Софийските централни гробища. За разлика от Георги, Васил има гроб и е денонощно охраняван от частни гардове. Двама пенсионери дежурят на 12-часови смени от постройка, наподобяваща гъба в близост до гроба му.

Все още кюстендилци се питат защо толкова години след смъртта му продължава постоянната охрана на гроба му. „Чува ли сме, че тялото на Васко е положено с много злато. Може да се притесняват някой да не го разкопае“, коментират кюстендилци. Гардовете пък казват, че работят на минимална заплата и не знаят кой им плаща. Получавали парите на карта и толкова. Не искат да говорят или да бъдат снимани.