30 000 лева глоба за Отровното трио за дръзко поругаване и омърсяване
Сдружение настоява министърът на културата веднага да санкционира организаторите на протеста заради нанесените увреждания на сградата на Народното събрание ята
От сдружение "Зограф" искат културният министър Боил Банов да глоби "Отровното трио" с 30 хиляди лева за увреждането на емблематичната сграда на Народното събрание. Тя е паметник на културата от национално значение, се казва в съобщение от сдружението.
Те цитират Закона за културното наследство, според който всеки, който унищожи или повреди културна ценност, се наказва с глоба в размер от 15 000 до 30 000 лв., а ако е едноличен търговец или юридическо лице се налага имуществена санкция в размер от 25 000 до 50 000 лв.
"Знаковата сграда на Народното събрание в София - една от първите обществени сгради, построени след Освобождението, пострада сериозно, след като миналия четвъртък група протестиращи дълго време я замеряха с яйца и презрели домати по призив на господата Арман Бабикян, Велислав Минеков и Николай Хаджигенов, известни още като "Отровното трио", пишат от Сдружение "Зограф".
Досегашната сграда на българския парламент, построена и декорирана в неоренесансов стил, е обявена за исторически и архитектурен паметник на културата с категория "национално значение" и е под специална законова закрила и защита, пишат авторите на сигнала.
Исканията на сдружението, регистрирано в Бургас, са: "служителите в Инспектората за опазване на културното наследство в Министерство на културата да санкционират още следващата седмица с цялата тежест на закона виновните лица за дръзкото поругаване, омърсяване и увреждане на сградата на Народното събрание, един от символите на българската държавност, над официалния вход на която е изписан девизът "Съединението прави силата".
От гражданската организация припомнят, че решението за построяването на сградата на българския парламент е взето през февруари 1884 г. от кабинета, ръководен от Петко Каравелов.
Председател на Народното събрание тогава е големият български държавник Стефан Стамболов. Проектът е възложен на виенския архитект с българско потекло Константин Йованович (1849-1923), който учи в Австрия и Швейцария и е проектирал и сградата на Скупщината в Белград. Основният камък е положен на 4 юли 1884 г., а самата сграда на Народното събрание е тържествено осветена на 25 ноември същата година. На освещаването й митрополит Климент произнася вдъхновено слово за значението на това "свято място", където ще се решават занапред съдбините на българския народ.
През 1896-1899 г. към сградата е пристроено и двуетажно крило с помещения за канцеларии и архив на парламента. Северното крило на сградата, което днес гледа към пл. "Св. Александър Невски", е изградено по проект на архитект Пенчо Койчев по време на последното преустройство на Народното събрание през 1925 - 1928 г. Тогава сградата е разширена и пристроена с отделен вход, голямо фоайе, внушителни колони, трираменно стълбище, работни кабинети и библиотека, като е запазен духът на старата част.