Експерт разкри схемите, по които се укрива и източва ДДС

Данъкът върху добавената стойност (ДДС) е най-голямото перо в приходната част на бюджета. То съставлява почти половината от всички приходи. И най-малкият дефект или пробойна в при контролирането му, може да има огромни последствия, изразяващи се в големи загуби за хазната. Въпреки, че в последните години разследващите успяват да пресекат схемите на измами с ДДС, тях все още ги има. Пред Novini.bg експерт, занимаващ се с разкриване на този вид измами, който обясни кои са най-честите измами в тази сфера.

„Всеки касов апарат в страната от няколко години е вързан към системата на НАП. Купуваш касов апарат, купуваш СИМ-карта и през някой от доставчиците през интернет, всяка една операция се регистрира там. Така че каквото и да правиш на касовия апарат, то се отчита. Дори търговците, на които апаратите са им като мобилни телефони и те са вързани към НАП и предават данни за всяка една своя операция. Така са и бензиностанциите и големите магазини“, подчерта той.

„Само че големите магазини, както и големите заведения, за да използват касови апарати спрямо клиентите си, трябва да имат връзка между бар-програма за заведенията, касова програма за магазините и специализиран софтуер за бензиностанциите, които регистрират дадената дейност и използват касовият апарат като фискално устройство. Същевременно софтуерът играе ролята на събирач на данни, който после ги подава към някаква счетоводна програма. Малкият търговец няма какво да крие – дали ще продаде две вафли или няма да ги регистрира в касовия апарат въобще, това е доста дребно. Номерът е при големите магазини. Когато става въпрос за връзка между софтуер – програма – компютър – касов апарат. В зависимост от това кой е правил програмата, как е направена, каква е тя, начинът по който е изработена връзката между тези устройства, може да се направи така, че програмата, отчитайки цялата дейност не ги регистрира върху фискалното устройство, а то не изпраща данни към НАП. НАП винаги може да направи засечка по най-елементарния начин – стоката е влязла и излязла при една данъчна проверка. Просто трябва данъчни и НАП да се съчетаят“.

„В момента обаче те нямат единна система, която да сравни тази информация. Понеже е тайна информацията кой магазин колко купува и колко продава, колко стока е купил и на каква цена – това е търговска тайна, но колко е продал и какво е отчел информацият за това отива в НАП.

НАП трябва само да направи една сверка на данните. В последствие, когато се разбере, че е влязла определен брой от дадена стока и не е реализирана, а всъщност стоката я няма в склада при проверката, означава, че тя е продадена без касов бон. Тоест тя е миналата през складовата програма, тя я е отчела - някои наричат това черна каса, двойно счетоводство, но то е направено така. Веднъж засечено това нещо в продължение във времето, когато се приложи като модел, защото магазините по кварталите имат винаги едни и същи разходи и приходи в определени месеци, така че статистиката е проста, защото там сумата е голяма и може да се приложи. Няма какво толкова да стане, че да се промени оборотът, затова и лесно се засича“, обясни експертът.

Същото е със заведенията. Оборотът се знае, просто трябва да се наложи стандартно и това с прави посредством проверките – това е единият начин. Проверките по този начин се намаляват и стават само в извънредни случаи, както е по Черноморието през сезона. Правят се две проверки и се знае как върви оборотът в сезона“. По думите на източникът ни, при бензиностанциите работата е по-сложна, защото в Агенция „Митници“ има нивомери, които казват какво количество гориво е влязло, в НАП е колко е излязло.

„Двете системи, обаче пак не са свързани. За да се разбере какво има трябва по някакъв начин хората от двете системи да работят заедно. Тук номерът е такъв да откачиш едната система, примерно да налееш по-малко или повече гориво, да откачиш другата система, да не отчиташ в НАП или така да направиш, че всичкото гориво, което си налял да не се отчете като вкарано и същото това гориво да го продадеш. Има два начина за това – първият е, ако можеш да откачиш системата и по някакъв начин да допълниш цистерната. Тук ти трябва и време.

Ако имаш договор с ТИР-овете, които влизат от Турция към Германия в рамките на 2-3 дни нивомерната система е откачена и имаш 5000 литра, когато идват камионите откачаш системата за регистрация на изход, където се плаща и данните трябва да отидат в НАП, като идва камионът, го пълниш докато изпразниш 5000 литра, които имаш. Като го направи, всички системи се пускат отново. Тогава в Агенция „Митници“ светва, че там има 15000 литра, а те са си били толкова, в НАП се потвърждава и разликата не се засича. Това може да се разбере, ако някои стои на място и гледа. Идва камион и отчита, обажда се човекът в НАП и пита дали е отчетено при тях или обратното – идва една цистерна и зарежда, пита се Митници дали са отчели“.

„Има стари бензиностанции, които са строени отдавна и имат, примерно пет цистерни. Когато се сменя собственикът, той трябва да тарира определен брой цистерни, не е задължен да тарира всички, под бензиностанцията, където са тръбите, обаче може така да се направи, че те да се прехвърлят от една цистерна в друга – това е друг метод, който е използван и е засичан от полицията.

В Хасково има чести такива случаи, при които прехвърлят празна цистерна, която казват, че няма да се използва, но я зареждат с това гориво, което идва от неизвестна посока за неизвестна посока. Контрабандното гориво се излиза в тази цистерна и когато дойдат хора, които имат сключен договор със собственика, само с един ръчен кран с ръчно превключване в съответни шахти има скрито разпределение на тръбите, дори под тревни площи, специализирани подове направени и т.н. Тази цистерна не е тарирана, в нея няма нивометър, нито разходомер.

Така се продават тонове, а разплащането не става, както си мислим в кеш, а се дават листчета с цифри. Парите се дават на друго място и през други хора“, разясни схемата източникът ни. По думите му е трудно, когато се хванат, защото там няма пари и се атакува само бензиностанцията, но не и търговецът, който незаконно си купува гориво. „Това гориво може да се реализира и на пазара на по-ниска цена и става разпространител.

Митниците хващат все по-често контрабандни горива, тъй като потокът минава през определени места. Част от камионите откъде-накъде минават през определено село? Вижда се, че през дадена бензиностанция, минават много камиони и тогава се задава въпросът „Защо?“ и започва да се следи. Това е работа, която отнема месеци, но така се хващат. Турските камиони имат т.нар. транзитни пътища, те могат да пребивават в страната за определени часове, те не могат да стоят с дни. Няма защо да прави отклонение от 20-30 км. през някое село с малка стара бензиностанция и хората започват да се замислят. Големите бензиностанции не се занимават с контрабандно гориво, тъй като това е твърде голям риск и е голям удар по реномето, а и глобите са много големи“, подчерта експертът.