Пред Окръжен съд – Бургас днес свидетелства Красимира — етърва на загиналата при катастрофа с АТВ в Слънчев бряг Христина. Тя разказа пред съдебния състав подробности за деня на инцидента и опита си да помогне на Христина на място.
Делото срещу 19-годишния Никола Бургазлиев започна в Окръжния съд на Бургас. Той е обвиняем за тежката катастрофа с АТВ, предизвикана през август 2025 г. в Слънчев бряг. При произшествието загина 35-годишната Христина, а 4-годишният й син Мартин остана с трайни увреждания.
Днешното заседание премина с изслушване на свидетели. Сред тях бяха полицейски служители и близки на пострадалото семейство. Пред съдебния състав се яви етървата на Христина - Красимира, съпруга на Юлиян Здравков.
Снимка: Флагман бг
Именно нейните три деца, заедно с малкия Марти, са били на мястото в момента, в който хамърът на Бургазлиев се стоварва върху тях.
Стартира делото срещу Никола Бургазлиев за тежката катастрофа с АТВ в Слънчев бряг.
Със насълзени очи Красимира си спомни онзи трагичен ден. Тя разказа, че веднага след инцидента, в болницата, лекарят е казал на семейството следните думи: „надежда не давам, надежда не взимам“.
Дни наред близките се държаха за тази надежда, но заради тежките травми Христина издъхна само няколко дни след катастрофата.
Ето какво разказа днес Красимира пред окръжния съдебен състав:
„Майка съм на Виктория, Християна и Алекс Здравкови. На 14 август 2025 г. те отиваха петимата на плаж, нямаше и 5 минути обаче се върнаха.“
„Минаха покрай магазина ни, който стопанисваме вече 12 години. Казаха, че имало червен флаг и решиха да се приберат в семейния хотел. Щели да отидат на басейна.“
„Виктория беше с розова рокля, Христина беше със синя, Християна с къси панталони, Алекс беше с цветна тениска, а Марти беше с тъмна тениска.“
„Уговорихме се по-късно да се чуем. Не минаха и няколко минути, когато ми звънна колегата от съседния магазин и каза веднага да отида при него.
„Интонацията на гласа му беше плашеща, усетих, че нещо се е случило. Прибягах до магазина му и колегата ми показа катастрофата.
„Единственото, което видях, бе въпросната поляна и две тела. Най-вляво беше Мартин, малко напред се виждаше тялото на Христина, беше по гръб.
„Огледах се и видях, че другите деца ги няма. Питах какво е станало и къде са другите.
„Започнаха да идват хора от всички страни и някой каза, че ги е ударила кола – тази червената, която е спряла в самия хотел „Мелиа“.“
Докато минавах покрай тялото на Марти, забелязах, че плажната чанта се е омотала около главата на Христина. Повдигнах главата й, издърпах чантата и веднага се обадих на телефон 112, за да подам сигнал за случилото се.
През това време не виждах децата си – Виктория, Алекс и Християна. Тогава се появи Мирослав, съпругът на Христина. От съседния магазин ми казаха, че са прибрали малката ми дъщеря Християна, за да не гледа страшната гледка.
Отнякъде дойдоха лекари и наредиха никой да не докосва тялото. Тогава се обадих на съпруга си Юлиян Здравков и му казах, че колата ги е блъснала – той се намираше на Елените.
През цялото време се опитвах да отворя устата на Христина, защото си мислех, че при удара е глътнала езика си, и исках да й окажа първа помощ.
Пристигнаха линейките, а децата ми също се появиха от различни посоки. Аз обаче не виждах нищо наоколо. Виктория плачеше и имаше цицина на главата. Една жена ми каза на английски, че има кръв отзад и да я легна.
Медицинските лица не знаеха как да постъпят с Христина – дали да я качат веднага на линейката, или първо да й поставят шина на врата и след това да я транспортират. В този момент се появи и съпругът ми.
Опитах се да видя какво става с Марти. Мирослав обикаляше около тях – ту при детето си, ту при съпругата си, и само викаше: „Убиха ми семейството, убиха ми жената“.
В този момент вдигнах Християна на ръце, а Александър тръгна с нас, докато Виктория бе качена в една от линейките. По пътя ни настигна съпругът ми, който първоначално ни последва с мотора, но после се върна обратно, за да снима Бургазлиев.
След това продължихме към Бургас, а линейките вече бяха пристигнали преди нас. Казаха ни, че в Спешното няма свободно място и трябва да изчакаме отвън. По-късно ме допуснаха да вляза вътре, но не мога да преценя колко точно време продължи цялата случка.
Помня само, че когато повдигнах главата на Христина, видях кръв над лявото й око и нещо друго, което не успях да разпозная.
Първите новини получихме късно вечерта на 14 август. Лекарят изреждаше нараняванията – счупена челюст, увредени прешлени и много други – нямаше здрава част от тялото й.
Думите на лекаря останаха завинаги в паметта ми — той каза: „надежда не давам, надежда не взимам“. Останахме до късно в болницата, но лекарите ни обясниха, че няма смисъл да чакаме там, защото нищо не може да се промени.
Заради това изчакахме да съмне, за да научим какво е състоянието им. На сутринта отговорът беше, че подобрение няма.
В един от следващите дни ни казаха, че до мозъка й не достига кислород и е в състояние на мозъчна смърт. Обясниха ни, че информация можем да получаваме само в определен час всеки ден.
Така продължи до 3 септември, когато ни се обадиха по телефона и съобщиха, че е настъпила официалната смърт на Христина. В този момент сърцето ми спря.
В деня на инцидента дъщеря ми Виктория изглеждаше като раздърпано кученце — с трева в косата и рошава. Тогава не разбирах какво точно се е случило, за да стигне до такова състояние.
Психическото състояние на децата не е добро. Малката Християна заеква, буди се често през нощта, започва да крещи и сънува кошмари. Виктория, която е на 13 години, не иска да излиза от вкъщи.
Тя казва, че не желае да ходи на психолог, защото не е „луда“. Не можем да я насилим, но виждаме, че не се чувства добре. В началото имаше проблеми със съучениците си в училище, но се надявам с времето това да отмине.
„Алекс, който е станал свидетел на всичко, много се затвори в себе си. Малкият Марти постоянно пита за майка си — в началото беше в много тежко състояние, а сега вече не знаем какво да му кажем.
Марти продължава да посещава логопед и психолог, както и рехабилитации. Поддържаме постоянна връзка с него и когато имаме възможност, отиваме до Пловдив. Тази Коледа беше първата за Марти без майка му“, разказа Красимира.
Делото ще продължи утре, когато се очаква пред съдебния състав да бъдат изслушани още свидетели. Допълнителна информация по случая предстои да бъде публикувана, когато стане известна.
