В първите дни, откакто еврото стана официално разплащателно средство в България, темата за фалшивите банкноти отново излезе на преден план. Мнозина се питат колко близо до оригинала са неистинските евро и дали могат да бъдат забелязани с просто око.
Разследване на NOVA ни среща с мъж, излежаващ присъда в затвора в Белене за участие в схема за фалшифициране на европейската валута.
По негово желание самоличността му остава скрита, но разказът му хвърля светлина върху целия процес – от производството до пласирането на парите. Той говори за грешките, които водят до разкриване, и за илюзията, че може да се създаде „перфектната“ фалшива банкнота.
Историята му идва в момент, когато бдителността на гражданите е по-важна от всякога.
Мъжът твърди, че присъдата му е резултат от събития, започнали още през 2008 г. в Белгия. Там разследващи откриват печатарска машина, специална хартия и пълен набор от материали за изработка на неистински евро.
Той отрича да е участвал директно в печатането, но признава, че е обещал да достави материали от България – действие, което по закон е достатъчно, за да бъде третиран като съучастник.
Качество и техника: защо „перфектното“ евро е мит
Според него фалшивите банкноти на пазара са с различно ниво – от груби копия, отпечатани на обикновен принтер, до сравнително добри имитации, направени със специализирана техника.
Най-често срещаните достигат около 60–70% сходство с оригинала. Това е достатъчно, за да подведат при бърз поглед, но недостатъчно, за да преминат през банкови машини или експертна проверка.
Той подчертава, че модерното оборудване не е решаващо. Дори стари печатарски машини могат да дадат изненадващо добър резултат. Истинският ключ е в предпечатната подготовка – матриците, дизайна и детайлите на банкнотата, а не в самия процес на печат.
Защитите, които издават фалшификата
Най-голямото препятствие за фалшификаторите остават защитните елементи. Водните знаци, холограмите, релефните знаци и специалните мастила трудно могат да бъдат напълно възпроизведени извън официалните печатници.
По думите му именно тези защити правят невъзможно използването на фалшиви евро в банкомати и банкови устройства. За да бъде приета от машина, банкнотата трябва да е с над 95% сходство с оригинала – ниво, което почти не може да бъде постигнато нелегално.
Къде се пласират неистинските пари
Фалшивите евро най-често се появяват на места с минимален контрол – пазари, сергии и обекти с голям поток от хора, където продавачите нямат време да проверяват всяка банкнота. В големите магазини рискът за измамниците е по-висок, тъй като там почти винаги има детектори.
В миналото най-често фалшифицираната купюра е била 500 евро заради голямата разлика между себестойността и номинала. Днес обаче тя рядко се приема в Западна Европа, а в обращение доминират банкноти до 100 евро.
Материали, групи и „такса спокойствие“
Хартията и мастилата могат да се купят легално от фирми, които ги произвеждат за други цели. По-специалните бои и елементи за по-високо качество обаче се набавят трудно и често чрез контакти в чужбина.
Според него една група за фалшифициране обикновено включва три-четири души с ясно разпределени роли. Той твърди, че в подземния свят съществува и т.нар. „такса спокойствие“ – плащане, което според него често отива към корумпирани служители, за да се осигури безпрепятствена дейност.
Как да разпознаете фалшиво евро
Най-сигурният ориентир за гражданите остава водният знак и защитната лента. В тях трябва ясно да се вижда номиналът – 10, 50 или 100 евро. Ако тези елементи липсват, изглеждат размити или не се виждат при светлина, това е първият сигнал, че банкнотата може да е неистинска.
С навлизането на еврото в ежедневието у нас експертите съветват хората да бъдат по-внимателни от всякога, защото именно бдителността е най-силната защита срещу фалшификатите.
