Кой е най-жестокият изнасилвач у нас, упоявал окованите си жертви с “ваксина на верността”
Пламен Митрев посочен сред 19-те най-зловещите престъпници в Европа, над 20 години се точи дело срещу секс маниак
Един българин, съден у нас повече от 20 години, успя да избяга и да се скрие някъде по света под чужда самоличност. Преди дни Европол го обяви сред 19-те най-зловещи издирвани сексуални престъпници на стария континент.
Снимката на серийния изнасилвач Пламен Митрев, който заради мудно и неадекватно българско правосъдие така и не влезе в затвора е качена на сайта eumostwanted.eu
В продължение на месец изображенията ще бъдат разпространявани онлайн и в социалните мрежи в Европейския съюз, което може да помогне да бъдат заловени поне някои от маниаците или да спаси бъдещи техни жертви.
Името на Пламен Митрев внушава ужас и днес у тези, които го помнят, пише "Труд" в криминален обзор по темата. Година е 1997, в България като гъби никнат модни агенции. Една от най-престижните е на Пламен Митрев, който е продуцент и на известното тогава телевизионно предаване “Блясък”.
Много момичета мечтаят да ги покани за участие, защото има договор със световната агенция “Метрополитен”. По това време Пламен е на 39 г., минава за част от новопръкналия се роден хайлайф. Той има две висши образования - право и международни икономически отношения, син е на армейски генерал, поддържа връзка с видни политици.
На никого дори не му хрумва, че такъв човек може да извърши едни от най-гнусните престъпления - да отвлече, изнасили и окове във вериги момичета, за да проституират за него.
Митрев води паралелен живот на секс маниак. Случайните връзки с манекенки не го задоволяват. Иска да е господар на ферма за красавици - публичен дом, в който да бъдат задоволени и най-перверзните желания на висшето общество. През октомври 1997 г. той вика няколко мъже да направят ремонт на вилата му в софийското село Градец, близо до Костинброд.
Те свалят всички дръжки на прозорците, за да не могат да се отварят, а този в тоалетната даже е зазидан. На леглата в стаите и на дивана в хола са монтирани вериги за бъдещите робини. Митрев харесва, че работниците му са дискретни и ги натоварва и със задачите да докарват и охраняват момичетата.
Предпочита манекенките да са от провинцията. Аверите му ги посрещат на Централна гара и автогарата и ги карат до Градец, където Митров да решава съдбата им. Първата жертва е 18-годишната И. И. Митрев я примамва с обещание за договор с “Метрополитен”.
По-късно девойката ще каже, че и през им не му е минало какво може да се случи. Още с влизането във вилата, момичето е вързано с вериги за легло и и зверски изнасилено и пребито от продуцента.
Следват и клиентите, които той води един след друг. И. И. трябва редовно да звъни на родителите си в малък град в Шуменско, за да ги лъже, че всичко с нея е наред. В противен случай ще бъде убита, “обещава” Митрев. За да притъпи съпротивата на И. И, а после и на следващите жертви, той им дава психотропни вещества, които сам нарича “ваксина на верността”.
След дни е докарана втора робиня - Е. В. И тя отива там, примамена от обещанието да стане манекенка. Следват оковаване, изнасилване и заплахи, че ще бъде обезобразена със “сярна киселина”. Третото момиче - Е. Г., има същата участ. Митрев ги изнасилва сам, използва и полицейски палка. Води и клиенти, но условието е момичетата да не бъдат развързвани от веригите, защото още не са “професионалистки”.
Издънката става, когато във вилата докарват четвъртата манекенка - С. Л. Тя се запознава случайно с продуцента, но има късмет, че се хвали на приятелка, че Митрев є предлага да се снима в реклама на кожени палта.
Преди да тръгне за “студиото” С. Л. звъни на познатата си. Моли я да каже на приятеля є къде отива, ако той я потърси, докато отсъства. Още с влизането в къщата в Градец се разтреперва от ужас и не случайно. По същия сценарий следва изнасилване, оковаване във вериги, извратени клиенти.
Приятелят є започва да я търси още същия ден. Но той не е случаен човек, а охранител от фирма СОТ 161 - единствената по това време, която не е свързана с мутрите от ВИС и СИК и не работи за тях.
Сред колегите му има опитни бивши служители на МВР, които за часове организират такава акция по издирване, кавото тогавашната полиция в София и София област не биха могли да осъществят. На 9 ноември 1997 г. съгледвачи от СОТ 161 стигат до къщата в село Градец и поставят под наблюдение.
Много бързо разбират какво се случва вътре и атакуват. Митрев излиза срещу тях, въоръжен с пушка помпа и успява да гръмне веднъж, преди да бъде прострелян от приятеля на Е. В. Мъжът после често е викан в съда като свидетел и са го чували да казва, че е можел да застреля Митрев на място.
Митрев престоява зад решетките само година. Разследването по случая продължава около 2 години, откриват се и данни, че е продал две момичета в Черна гора. И започва една съдебна сага, която само на първа инстанция - Софийския окръжен съд, продължава 17 години. Митрев получава присъда от 14 години затвор и изчезва, а процесът срещу него е сочен от Инспектората към ВСС като христоматиен пример за дело, надхвърлило каквито и да е разумни срокове.
Докато тече делото срещу него издава над 10 свои книги под псевдоним. През 2000 г. Пламен Митрев създава издателство за фентъзи литература “Елф”, където публикува свои произведения под псевдонимите Питър Дж. Тайлър и Лионард Карпентър. Само за 3 г. издава над 10 свои книги, някои от които са преведени на руски и английски. През 2003 г. е лауреат на фестивала “Канониада” за фентъзи литература, участва в международни литературни форуми в Русия, където добре го познават като автор.
Кариерата си Митрев започва началото на 90-те години Митрев като един от основните играчи на СИК. В пресата тогава го сочат като дясна ръка на Венцислав Джоков, който остава зад кулисите на групировката.
Продуцентът се хвали, че свързал сикаджиите с краснодарската мафия, с която имал силни връзки, затова много хора сега смятат, че е избягал именно в Русия. Най-вероятно обаче той е Южна Африка, защото в Русия не се церемонят, ако се налага да екстрадират криминални престъпници.
В протоколите от разпитите му в Националното следствие през 1998 г., които водил лично тогавашния му директор Бойко Рашков, Митрев говори с подробности за всички знакови имена от силовата групировка.
Твърди, че много сериозни поръчкови убийци, служили дълги години в Афганистан са били в България, когато са убити босът на Първа частна милиция Георги Николов - Мечката, бившият премиер Андрей Луканов и основателят на асоциация “Защита” доц. Цветан Цветанов.
Запознати обаче смятат, че си е измислил почти всичко, за да бъде пуснат от ареста. Така и става. Митрев заживява все едно никога не е бил арестуван и срещу него не тече дело за тежки престъпления. Занимава се с търговия с кучета, става председател на Българския киноложки съюз. Често е виждан на публични места с видни политици и бизнесмени, които се интересуват от редки породи.