Прокурорът по делото “Муса“ със зловеща прогноза: Когато мюсюлманите станат 30%, държавата е застрашена

Мегаделото срещу Ахмед Муса и 12- те имами, обвинени в проповядване на омраза на религиозна основа, отново е в Пловдивския апелативен съд. След скандал със защитата на 13- те обвиняеми, днес на делото бе даден ход.

Делото срещу Муса и ислямските проповедници продължава вече 8-ма година.  То бе върнато от Върховно касационен съд, който отмени присъдата на Муса, наложена от Пловдивския апелативен съд през 2016. 40-годишният имам бе признат за виновен от Пазарджишкия окръжен съд през март 2014 година по три престъпления по НК - за проповядване на антидемократична идеология, за членство в организация, която си е поставила за цел разпространението на антидемократична идеология ("Ал Уакф ал Ислями") и за проповядване на омраза на религиозна основа. Пловдивският апелативен съд потвърди присъдата и увеличи наказанието на Ахмед Муса на две години затвор.

Муса обаче обжалва и ВКС прие, че жалбата му е основателна, а в хода на делото са допуснати съществени нарушения и липсват мотиви по съществени за делото въпроси.

Прокурор Недялка Попова, която е наблюдаващ делото от самото начало, коментира развоя на процеса и заплахата от разпространение на радикален ислям в България, пише "Трафик". 

- Прокурор Попова,  какви наказания ще искате за Ахмед Муса и имамите?

- Нека да стигнем дотам, защото е много проблемно това дело да се приключи.

- Само след 13 дни изтича давностния срок.  Какво ще се случи, ако на делото не бъде даден ход?

-  При настъпване на абсолютният давностен срок делото трябва служебно да бъде прекратено от съда. Тогава отпадат и обвиненията.

- Можем ли да говорим за забавено правосъдие?

- Вие преценете. Това дело е стартирало на 6 октомври 2010 година. Оттогава досега по него не е спирано да се работи. Излиза, че седем години и 6 месеца не са били достатъчни, за да стигнем до финала. Но целта е не само това да влезне в съда, но и да се даде публичност. Просто да подадем един сигнал към обществото, че има едно явление в България. И за него не бива да се мълчи. Защото ние виждаме в него опасност. В момента по статистика мюсюлманите са 10 -12 % в България. И нямаме основание да мислим, че те ще станат по-малко. Точно обратното. И с пристигането в България на мюсюлмани от чужбина, и със завръщането на част от изселилите се в Турция, с поощряването на раждаемостта процентът  ще се увеличава. Когато стане 30%, държавата ни вече е застрашена. Те са монолитна маса, лесно се манипулира и на избори. Те са почти като военизирана структура. Като им се каже отивайте и гласувайте, те отиват. Докато ние, с нашите демократични правила, сме много по-свободни. Понякога толкова, че се отива в безотговорност. И ще дойде време, когато ще видим как в парламента повече от 50% са от друга религия, президента ни ще стане от друга религия, министър-председателят, кметът ни ще е от друга религия.  Знаете ли колко още много кметове има в стара християнска Европа с друга религия? И тези християнски европейски ценности, които сме приели, мислите ли, че ще ги отстоим? И тогава точно това, което най-ценим в себе си, точно това ще ни убие. Ето това е сигнал към здравомислещите хора. Колко хора сега си дават сметка и разсъждават по тези въпроси? Засега ние действаме само по законен път. Ще стане лошо, когато се излезе от закона.

- Сякаш с течение на времето интересът към това дело позаглъхна?

- Мисля си, че понякога общественото мнение и гражданите се ангажират с много по-маловажни въпроси и проблеми. А в случаите, когато се касае за национална сигурност и за важни въпроси, всички мълчат и се спотайват. Пазят се от мнения и от изразяване на становище. Като че ли се върви по линия на най-малкото съпротивление. Уж имаме гражданска позиция, уж искаме да се чуе гласът ни, но в същото време всеки гледа като изрази някакво мнение дали това би се отразило върху неговия живот, цели и амбиции. Всъщност по истински важните въпроси не се дебатира.

- Сигурно имате предвид случая с лекаря, който простреля крадеца.  Може би в случая няма такава масова реакция, защото темата е по-специфична и някакси по-отдалечена от хората.

-Наистина атентатите в Европа малко заглъхнаха, но те продължават в Афганистан, Йордания, Саудитска Арабия и др. Там загиват хора.  Дали са мюсюлмани в джамия, евреи, или не – атентатите са факт.  Загиват хора, заради някаква идеология или политически цели. Никой не коментира и не взима отношение. Там има някакви извращения на верска основа, а хората не реагират. Не ги интересува. Считат, че това е далеч и няма никога да ги засегне. Но идва момент, когато това там идва и към нас. Турция в момента воюва със Сирия. С редовна армия влезе в сирийска територия и воюва. Това е държава, която ни е съседна. В момента Турция има териториални интереси на изток. Но в определен момент тези претенции могат да се обърнат и на запад.

-  Това означава ли, че страната ни е застрашена от ислямски радикализъм ?

- Аз винаги съм казвала, че тенденцията, която се развива през последните 10-15 години в България за мен е тревожна. Няма да кажа опасна, няма да навлизам в територията на други служби. Моето задължение е при показано престъпление да го поддържам в залата. За да го правя, аз трябва да съм убедена в моята теза. Това значи, че разполагам с достатъчно материал и доказателства така, че да отстояват тази теза в съда. И щом като отстоявам тезата от 2010 година до тази година по две такива дела, значи съм убедена, че тези случаи е трябвало да влезнат в съда, да бъдат разгледани и тези хора трябва да носят някаква отговорност, та дори да е само административно наказателна.