Катастрофата на „Челопешко шосе“, при която загинаха четирима души и 15 бяха ранени, се превърна в повратен момент, който извади на светло групата, известна като „Калашниците“. Случаят не само привлече вниманието на медиите, но и отвори въпроси за това как предполагаема престъпна структура е успявала да действа години наред, без да бъде спряна.
След като „Калашниците“ привлякоха прожектора на медиите към себе си, последваха поредица от полицейски акции и разследвания, свързани с предполагаема организирана престъпна дейност на групата.
Според информацията, изнесена от разследващите органи и медиите, членовете на групата са били свързвани с различни престъпни дейности, като в продължение на години са действали в определени райони на страната. Появиха се твърдения за влияние, сплашване и връзки с лица, разполагащи с политическо или икономическо влияние.
Бяха извършени арести, претърсвания и изземвания на доказателства. Последвалите медийни публикации и обществени дискусии поставиха въпроси за това как подобна група е успявала да действа дълго време без сериозна намеса от страна на институциите.
Темата продължава да предизвиква обществен интерес, тъй като засяга доверието в правоохранителните органи и способността на държавата да противодейства на организираната престъпност.
Затова БЛИЦ попита своите читатели: Според вас защо „Калашниците“ са действали години наред необезпокоявано?
Голяма част от хората смятат, че зад дългогодишната дейност на „Калашниците“ са стояли фактори като институционално бездействие или покровителство.
Близо половината от участниците в онлайн анкетата на БЛИЦ смятат, че групата, известна като „Калашниците“, е действала необезпокоявано в продължение на години заради осигурен политически или институционален чадър. Това показват резултатите от допитването, в което са поставени няколко възможни обяснения за продължителната дейност на групата.
Най-голям дял от анкетираните – 46,33 процента – посочват, че „някой ги е пазел отгоре“. Според участниците именно покровителството от влиятелни фигури е позволило на групата да продължи дейността си без сериозни последствия.
На второ място се нарежда мнението, че институциите са си „затваряли очите“. Тази позиция е подкрепена от 27,82 процента от участвалите в анкетата. Резултатът показва сериозно недоверие към контролните и правоохранителните органи и поставя въпроси за ефективността на институционалния надзор.
Всеки пети участник – 20,26 процента – смята, че причините са комплексни и че отговорността е споделена между различни фактори. Според тази група от анкетираните комбинацията от институционални пропуски, страх и евентуално покровителство е довела до продължителното бездействие.
Значително по-малък дял от участниците определят страха на хората като основен фактор. Едва 3,72 процента смятат, че гражданите са се страхували да говорят.
Най-малко подкрепа получава тезата, че просто не е имало кой да спре групата навреме – едва 1,86 процента.
Резултатите от анкетата очертават ясно обществено недоверие към институциите и убеждението, че зад продължителната дейност на „Калашниците“ стоят фактори, свързани с влияние и покровителство. Макар допитването да няма представителен характер, то показва нагласите на участниците и поставя въпроси за общественото доверие в механизмите за контрол и правосъдие.
